— Здравей, чаровнице — подхвърли Слотроп.
Синтия. Той успя да вземе телефонния й номер преди да бе махнала „чао“ и потънала в гъстата час-пикова тълпа.
Беше поредният чугунено-сив лондонски следобед: жълтото слънце разнищено от хиляди пъхтящи, безсрамно щръкнали нагоре комини. Този пушек не е просто диханието на деня, не е просто някаква тъмна сила — това е върховно присъствие, то живее и се движи. Хората пресичат улиците и площадите, вървят във всички посоки. Стотици автобуси бръмчат по дългите бетонни виадукти, напластени, в резултат от години безмилостна експлоатация и неудоволствие, в мъгляво-сиво, мазно-черно, оловно-червено и бледо-алуминиево, между купчини скрап и отпадъци високи колкото жилищен блок, по остри завои преминаващи в шосета задръстени от военни конвои, други високи автобуси и камиони с покрити с брезент каросерии, велосипеди и автомобили, всеки с различно местоназначение и изходна точка, всички се точат, спират от време на време, а над цялата тази картина огромната газова развалина на слънцето сред заводските комини, преградните балони, електропроводите и димоходите, кафяви като дълго време престояло на закрито дърво, все по-тъмно кафяво и след миг преминаващо почти в чернота — вероятно истинската цел на залеза — която е за теб вино и разтуха.
Моментът бе 6:43:16 британско двойно лятно време: небето ударено като тъпан на Смъртта все още кънти, а курът на Слотроп — какво става тука? — я виж как във войнишките му гащета коварният надървен хуй се раздвижва, готов за скок — о, велики Боже, това пък откъде се взе?
В неговата история и вероятно, Бог да му е на помощ, в неговото досие, е регистрирана една странна чувствителност към това, което е разкрито в небето. (Обаче надървяне?)
У дома, в Мингебъра, Масачузетс, в двора на независимата църква, на старата шистова надгробна плоча е изобразена подаваща се от облак Божията ръка, контурите тук-там ерозирали от 200 години работа на сезонни ледени и огнени длета, а надписът гласи:
В памет на Констант Слотроп,
починал на 4-ти март 1766 година
на 29-годишна възраст.
Със смърт заплащаме дълга си към природата.
Аз го платих, а сега е и твой ред.
Констант е виждал, и не само със сърцето си, тази щръкнала от мирските облаци каменна десница с очертани от непоносима светлина контури, извисена над шепота на неговата река и скатовете на неговите дълги сини бъркшърски хълмове, да сочи право към него, както е щял да я вижда и синът му Вариабъл Слотроп, а след това и всички от Слотроповия род, девет-десет търкулнати назад и вътрешно разклонени поколения: с изключение на Уилям най-първият, що лежи под окапали листа, джоджен и върболист плакун, студени брястови и върбови сенки затулили гробището опряло в тресавище в дълга последователност на гниене, прецеждане и сливане с почвата, оглеждал е надгробните камъни с изобразени кръглолики ангели и по кучешки издължени носове, озъбени черепи с дълбоко зейнали очни кухини, масонски символи, урни с цветя, изправени и прекършени перести върби, часовници с изтекъл пясък, слънца пред изгрев или залез надничащи като Килрой50 иззад техния хоризонт, и епитафии, от прямодушни и честносърдечни като тази за Констант Слотроп, през високопарни стихове от „Звездното знаме“ за госпожа Елизабет, съпругата на лейтенант Айзая Слотроп († 1812):
До Фредерик († 1933), дядото на настоящия Слотроп, който с типично коварство и сарказъм е задигнал своята епитафия от Емили Дикинсън, без да посочи нейното авторство:
Всеки поред е плащал своя дълг към природата, а излишъците завещавал на следващата брънка в семейната верига. Започнали като прекупвачи на кожи, обущари, осолвачи и опушвачи на бекон, преминали към стъкларство, ставали членове на градски управи, строители на щавилни за кожи, собственици на кариери за мрамор. Мраморен прах, посивявал на километри всичко наоколо, прах, който бил диханието и призраците на хилядите псевдоатински паметници издигани другаде из цялата Република. Все другаде, но не и тук. Парите изтичали навън чрез портфейли от акции по-заплетени от каквато и да е генеалогия: запазилите се у дома в Бъркшир остатъци били влагани в горски участъци, чиито намаляващи с акри зелени простори бивали мигновено преобразувани в хартия — тоалетна, за банкноти, печатарска — средство или основа за лайна, пари или Слова. Те не били аристократи, нито един Слотроп не е бил член на Съмърсет Клуб нито е бил включен в Светския Регистър. Управлявали своето предприятие мълчаливо, в катадневния живот се сливали с окръжаваща ги тъй цялостно динамика, както посмъртно щели да се слеят с гробищната земя. Лайна, Пари и Слово, трите американски истини, задействащи и контролиращи американския напредък, обсебили Слотропови и ги приковали навеки към участта на страната.
50
Килрой — стилизирано карикатурно изображение 
на човешко лице с подаващи се (над ограда) чело, нос, очи и пръсти на ръцете. През ІІ Световна война американските войници оставяли по стените на къщите в освободените градове надписа „Тук беше Килрой“. Оттогава насам по същия начин американските туристи често „увековечават“ посещенията си на различни туристически обекти. — Б.пр.