□ □ □ □ □ □ □
На стената в богато орнаментирано гнездо от патиниран бронз гори тихо напяваща слоеста газова струя, регулирана до ниво, което учените от миналия век наричали „чувствителен пламък“52: в основата, където излиза от дюзата, той е невидим, а след това преминава в равна синя светлина, която няколко сантиметра по-нагоре започва да трепти в мъждукащо конусче и то реагира и на най-слабите промени на въздушното налягане в стаята. Пламъкът отбелязва влизащите и излизащи гости, всеки от тях любопитен и вежлив, сякаш на масата върви някаква хазартна игра. Кръгът на седящите изобщо не отвлича вниманието си, на тях нищо не им пречи. Тук няма тайнствени бели ръце или блестящи спиритични конуси.
Офицери от шотландския стрелкови полк в парадни карирани панталони, сини навуща и фустанели влизат бавно, разговаряйки с американски войници и сержанти… свещеници, опълченци или пожарникари след дежурство, с натежали от миризма на дим гънки на вълнените им дрехи, всички в отвратително настроение поради недоспиването, само един час сън и това им личи по физиономиите… стари дами от началото на века в крепдешинени рокли, антилци меко оплитащи гласните около не толкова гъвкавите поредици от руско-еврейските съгласни… Повечето се плъзгат по допирателната на свещения кръг, едни остават, други хлътват отново в съседни стаи, и всичко това без да смущават или прекъсват седналия с гръб към стената най-близо до чувствителния пламък строен медиум с кестеняворижи къдрици обхванали плътно черепа му като тюбетейка, високо гладко чело и тъмни устни мърдащи ту леко-леко, ту разкривени от болка:
— Едва-що Роланд навлязъл в царството на Доминус Блицеро53 и разбрал, че всички знамения се били обърнали против него… Светлините, които той, бидейки един от вас, изучавал тъй подробно, местоположение и движение, всичко се било събрало там в отсрещния край, всичко танцувало… неуместен танц. Нито следа от традиционния за Блицеро напредък, не, нещо ново… чуждо. Роланд също започнал да насочва вниманието си към вятъра, нещо, което неговата тленност никога дотогава не му била позволявала. Открил, че вятърът е толкова… толкова весел и радостен, че стрелата просто е трябвало да обръща посоката си и да лети заедно с него. Вятърът духал неспирно целогодишно, година след година, но Роланд усещал само този, който духал веднъж на сто години… той има предвид единствено своя индивидуален вятър. Обаче… Селина, вятърът, навсякъде вятър…
Тук медиумът прекъсва и мълчи известно време… стон… тих, отчаян миг.
— Селина. Селина. Значи си тръгна?
— Не, скъпи мой, — бузите й набраздени от предишни сълзи, — слушам те.
— Това е контрольорът54. Всичко произтича от едно затруднение: контролът. За първи път контрольорът беше вътре, нали разбираш. Контрольорът е сложен вътре. Вече не се налага да страдам пасивно от „външни сили“, да се обръщам по посоката на всеки вятър. Сякаш…
— Вече не е нужно пазарът да бъде управляван от Невидимата Ръка, защото сега той може да се самосъздава отвътре, със собствена логика, импулс, стил. Поместването на контрольора вътре де факто потвърждава станалото: вие сте се освободили от Бога. Но сте възприели една много по-голяма и по-зловредна илюзия. Това е илюзията за контрол. Че „А“ може да направи „Б“. Но това е невярно. Изцяло погрешно. Никой не е способен да прави. Нещата само се случват, „А“ и „Б“ са нереални, имена на отделни части, които трябва да бъдат неразделими…
— Поредната глупост в стил Успенски55 — прошепва дама с плавна походка, хванала под ръка един докер.
Докато те преминават, ароматите на дизелово гориво и одеколон Sous le Vent56 се примесват. Джесика Суонлейк, младо румено момиче в униформа на редник от СТС57, подушва предвоенния парфюм, вдига глава, хммм, роклята според нея струва около 15 гвинеи и още кой знае колко продоволствени купони, вероятно е от „Хародс“, и на мен ще стои много по-добре, сигурна е тя. Дамата внезапно се оглежда през рамо, усмихва се, така ли? Боже мой, тя чу ли ме? Напълно възможно е, на такова място.
52
Наречен тъй, защото такъв пламък служи като проверка срещу измами — смята се, че той ще открие истинското физическо движение в стаята, а не духовното. — Б.пр.
53
Т.е. в царството на Смъртта. Според „Тевтонска митология“ (1888) от Якоб Грим (1785–1863), Blicero („Блицеро“) е едно от многото германски прозвища на смъртта. То произлиза от „bleich“ (нем.) — блед и от „blechend“ (нем.) — ухилен, озъбен. От тях произтичат други прозвища, като „Der Blecker“ (нем.) — Ухилена/Озъбена Смърт и „Der Bleicher“ (нем.) — Избелвач (това, което смъртта прави с костите). Dominus (лат.) — „Доминус“ т.е. Повелител, Господ, Бог, и възобновява названието давано на римските императори от техните поданици и на Христос в латинските преводи на Евангелията. — Б.пр.
55
Пьотър Демянович Успенски (1878–1947) — руски философ, теософ, езотерик, окултист, таролог, журналист и писател. Математик по образование. Централна фигура в духовните търсения на XX век. Автор на книгите: „Четвъртото измерение“, Tertium Organum („Третият орган на мисълта“), „Символизмът на Таро“, „Космология на възможната еволюция на човека“, „Нов модел на вселената“ и др. — Б.пр.