Стиснала шепа стрелички, разсеяно издърпани от мишената на стената, Джесика стои отдавна до спиритическата маса, свела глава, а между кафявата вълнена яка и кестенявата коса, спускаща се по-светла от двете страни на бузите й прозират най-горният гръбначен прешлен и бледият тил. В ямката на дланта й потрепват месингови гърла и гърди, стоплени от нейната кръв. Джесика опитомява перестите им кръстчета, поглажда ги с крайчетата на пръстите, като че ли самата тя се плъзга в повърхностен транс…
Навън, търкаляйки се от изток, идва приглушеният продран рев на още една ракетна бомба. Прозорците потракват, подът се разлюлява. Чувствителният пламък се гмурва в търсене на убежище, сенките върху масата започват да танцуват и потъмняват в посока към съседната стая, след това пламъкът подскача, кара ги да се дръпнат отново на половин метър навътре, и изчезва напълно. Газ съска в тъмната стая. Милтън Глоуминг, който преди десет години бе взел с отличие изпитите си в Кеймбридж, зарязва стенографирането и отива да изключи газта.
Изглежда моментът е напълно подходящ за Джесика да хвърли стреличка, само една. Косата й се полюшва, гърдите й подскачат възхитително под реверите от плътна вълна. Въздухът просвистява, туп, в лепкавите влакна, право в центъра. Милтън Глоуминг повдига вежди. Разумът му, непрекъснато трупащ съответствия, стига до заключението, че е намерил още едно.
Медиумът, вече раздразнен, е започнал бавно да изплува от транса. Никой не може да каже какво става от другата страна. Този сеанс, подобно на всеки друг, изисква не само собствен близък и светски кръг, но и основен четиристранен съюз, който в никакъв случай не трябва да бъде разкъсван, в нито едно негово звено. Роланд Фелдспат (духът), Питър Сакса (контрольорът), Карол Ивънтир (медиумът), Селина (съпругата и вдовицата). Някъде — поради изтощение, отвличане на вниманието, пренасочване или вълна от бял шум в ефира — тази комбинация вече започва да се разпада. Присъстващите се отпускат, скърцат столове, прозвучават въздишки и покашляния… Милтън Глоуминг бърника тетрадката си, рязко я захлопва.
След малко влиза Джесика, бавно, разсеяно. Никаква следа от Роджър, и Джесика не е сигурна дали той изобщо иска тя да идва да го търси, а Глоуминг, макар и срамежлив, не е толкова ужасен като някои други приятели на Роджър.
— Роджър казва, че сега ти ще преброиш всички думи, които си записал и ще начертаеш крива или нещо подобно. — Изрича го бодро и весело, за да отклони всякакви забележки относно инцидента със стреличката, чието споменаване тя би предпочела да избегне. — Само на сеансите ли го правиш?
— Автоматични текстове58 — мръщи се обикновено нервният в присъствието на момичета Глоуминг, кима. — Един-два епизода с говорещи табли59, да, да… ние опитваме да разработим речник на кривите… определени патологии, определени характерни форми, нали разбираш…
— Не съм сигурна, че те разби…
— Добре. Припомни си формулирания от Зипф Принцип на Най-малкото Усилие60: ако представим графично отношението на честотата на дума Pn спрямо нейното поредност n в логаритмичните координати, — дърдори той на нейното мълчание, даже объркването й е грациозно, — естествено би трябвало да получим нещо като права линия… обаче ние имаме данни, които напълно определено подсказват наличието на криви. Е, условията всъщност са доста по-различни: например в горната част шизофрениците не заемат постепенно по-вертикална позиция, а имат склонността да се разполагат малко по-плоскостно, а след това прогресивно по-отвесно, в нещо като арка… Мисля, че при този човек, Роланд, имаме класическо параноично разположение…
— Аха. — Тази дума й е позната. — Според мен ти се пооживи, когато Ивънтир каза „обърнали против“.
— „Против“, „срещу“, ще се удивиш колко често изниква тази дума.
— А коя е най-често срещаната дума? — пита Джесика. — Номер едно в твоята класация?
— Същата както при всички подобни случаи — отвръща статистикът, сякаш това е всеизвестно: — „смърт“.
Възрастен надзорник по гражданската отбрана, скован и тъничък като муселин, се повдига на пръсти, за да запали отново чувствителния пламък.
— Между другото, а-а-а-а, къде е отпрашил твоят безумен млад джентълмен?
— Роджър е с капитан Прентис. — Маха неопределено с ръка. — Обичайното Тайнствено Учение с Микрофилми.
58
Т.е. създадени чрез „автоматично писане“, импровизирано свободно свързано литературно произведение, създадено с най-малко или полунесъзнателно усилие, вероятно произхождащо от „подсъзнателната“ мисловност на автора и следователно може би свързано с духовната сфера и съществуванието. Практикувано от поета Уилям Бътлър Йейтс (1865–1939), някои писатели-сюрреалисти като Андре Брьотон (1896–1966) и европейските спиритуалисти от началото на XX в. — Б.пр.
59
Говорещо или спиритично табло — използвана по време на спиритичните сеанси дъска, върху която са написани буквите от азбуката, числата от 0 до 9, думите „да“, „не“, „здравейте“, „довиждане“, различни символи и диаграми. — Б.пр.
60
Открит от френския философ Гийом Фереро (1871–1942) и публикуван в 1894. Петдесет години по-късно този принцип бил изучен от лингвиста Джордж Кингсли Зипф (1902–1950) който написва „Човешко поведение и принципът на най-малкото усилие: Въведение в човешката екология“ (1949). Принципът допуска, че животни, хора и дори добре проектирани машини естествено ще избират пътя на най-малко съпротивление или „усилие“. Принципът е аналогичен на „пътя на най-малкото съпротивление“. Зипф развива теорията, че разпределението на употребата на думите произтича от тенденцията за ефективен контакт с минимални усилия и тази теория е известна като Закон на Зипф.
В дадения случай обаче позоваването всъщност се отнася до изследването на Джордж Кингсли Зипф „Психобиологията на езика“ (1935). — Б.пр.