Провежда се в някакво отдалечено помещение на масата за игра на „корона и котва“61, в която случайността има незначително отношение, талази цигарен дим и дърдорене, по Би Би Си приглушено звучи „Фокман и неговия апачки оркестър“, масивни халби с бира и изящни чаши с шери, зимен дъжд в прозорците. Време за уединение и разговори насаме, за газова камина, шалове в студената вечер, за гушкане с младото гадже или с остарялата половинка или, както тук в „Сноксол“, за добра компания. Това е убежище — навярно истинско средоточие на безметежността, едно от няколкото разпръснати из настоящото продължително военно време — където хората се събират с цели, не напълно съответстващи на военните интереси.
Пирата Прентис усеща донякъде такова спокойствие отчасти, косвено, всъщност вместо класова раздразнителност: сред тези хора усмивката не слиза от лицето му като несъкрушим фронт. Заимствана е от филмите — същото дяволито ирландско подхилкване, което приятелчето Денис Морган62 отправя към черния дим, бълван от всяко застреляно от него жълто плъхче със стърчащи зъби.
Усмивката е толкова полезна за него, колкото той самият е ценен за Фирмата — а всеизвестно е, че Те са готови да използват и най-долните отрепки, предатели, убийци, перверзници, негри, дори и жени, за да получат това, което искат. Първоначално може и да не са били сигурни в полезността на Пирата, но впоследствие, с нейното развитие, Те вече наистина бяха напълно уверени в нея.
— Генерал-майор, не трябва да одобрявате това, наистина.
— Наблюдаваме го денонощно. Той явно не напуска физически помещението.
— Значи има съучастник. Те стигат някак до неговия човек, с хипноза или наркотици, не знам, и го успокояват. За Бога, остава да започнете да обсъждате хороскопи.
— Хитлер го прави.
— Хитлер е вдъхновен човек. А ние с вас сме просто чиновници, не забравяйте…
След първата вълна на интерес, броят на разпределени към Пирата клиенти намаля малко. Понастоящем той, по свои собствени усещания, носи общо взето достатъчен товар от случаи. Обаче това в действителност не го задоволява. Онези благовъзпитани маниаци от АСО63 — а-а-а, много добре, капитане — бълват многословни рапорти, влачат крака, казионните им очила хвърлят отблясъци, чудесно, а защо не го демонстрирате някой път пред нас, в клуба?…
Пирата има нужда от Тяхното доверие, от аромата на хубаво уиски и опушен тютюн латакия, съставляващи благоуханието на Тяхната грубовата любов. Нужно му е разбиране от неговите хора, а не от тези педантични отрепки и многознаещи ненормалници в „Сноксол“, дотолкова предани на Науката и невъобразимо търпеливи, че тук (за което съжалява от все сърце), е може би единственото място в пределите на военната империя, където той се чувства не съвсем чужд…
— Изобщо не е ясно какво имат предвид те, абсолютно непонятно е — възмущава се Роджър Мексико. — Законът за магьосничеството е отпреди повече от 200 години, това е отживелица от напълно различна епоха, друг начин на мислене. И изведнъж, ни в клин ни в ръкав, сега, в 1944 година ни атакуват с обвинения както им падне. Нашият господин Ивънтир — жестикулира към медиума в другия край на стаята, който разговаря с младия Гавин Трефойл — може да бъде нападнат всеки момент: ще се вмъкнат през прозореца, ще откарат опасния бандит Ивънтир в „Скръбс“64 по обвинение, че е „симулирал опит да направи или да използва някакво заклинание, за да накара духовете на покойниците действително да присъстват там, където той се намира в даден момент, и тези духове да контактуват на място с присъстващи живи хора“, Господи Боже мой, що за малоумни фашистки скапаняци…
— Внимавай, Мексико, ти отново губиш предишната обективност, а това не подобава на един учен. Ненаучно е.
— Задник! Ти си на тяхна страна. Не го ли усети тази вечер, досами вратата? Това е едно огромно параноично блато.
— Е да, имам известен талант за това — още докато говори, Пирата осъзнава, че думите му звучат прекалено рязко и опитва да заглади изблика с: — Не знам дали наистина съм подготвен за такава множественост…
— Аха, Прентис. — С каменна физиономия, абсолютно неподвижни вежди, устни. Толерантност. Аха. — Защо не дойдеш този път, нашият доктор Гроуст да те провери на неговия ЕЕГ65.
— Може, ако съм в града — неопределено.
Тук има проблем с безопасността. Невнимателното дърдорене потопява кораби и Пирата не може да бъде сигурен, дори в Роджър Мексико. Текущата операция е съставена от прекалено много кръгове, вътрешни и външни. Списъците с имащите право да получават информация за нея стават все по-кратки, колкото повече се придвижваме, брънка след брънка, към центъра, а Нареждането за Унищожаване постепенно обхваща всяко листче хартия, всяка безсъдържателна паметна бележка или използвана лента от пишеща машина.
61
Игра с 3 зара, по размери еднакви със стандартните зарове, но вместо с точки от 1 до 6, обозначени с 6 символа: корона, котва, каро, пика, спатия и купа. Играта е между банка и играч. На платно, върху което са изобразени горепосочените символи, играчът залага на един или повече от тях и след това хвърля 3-те зара. Ако някой от залозите на символите съвпада с някой от символите на хвърлените зарове, банката плаща на играча. — Б.пр.
62
2. Ърл Стенли Морнър (1908–1994) — американски актьор-певец приел името Денис Морган, с което става известен. — Б.пр.
65
Електроенцефалограф създаден в 1929 г. от немския неврофизиолог Ханс Бергер. Електроенцефалограмата представя графично активността на мозъчните вълни на пациента. — Б.пр.