Той бе разквартируван на изток от Суец, в места като Бахрейн или нещо такова, лочеше бира разредена от собствената му капеща пот, облъхван от непрестанната воня на суров нефт идваща от Муарак, ограничен след залез-слънце в пределите на казармата, — и без това венерическата заболяемост стигаше до 98% — беше загорял от слънцето, размъкнат охранител на шейха и нефтените пари от всевъзможните заплахи възникващи където и да е източно от Ламанша, разгонен, ебеше му се, та две не видеше, подлудяваше го сърбежът от въшките и топлинния обрив (мастурбирането в такива условия истинско мъчение), почти непрекъснато жестоко пиян, но дори и така у Пирата бе възникнало усещането и се бе прокраднало смътното подозрение, че животът го подминава.
Невероятната черно-бяла Скорпия потвърди множество Пиратови фантазии за бляскавия коприненочорапест английски реален свят, от който той се чувстваше толкова изолиран. Срещаха се докато Клайв пътуваше командирован от „Импириал Кемикъл Индъстрийз“ за да отстранява някакви сериозни проблеми на фирмата, и то не къде да е, а в Бахрейн. Подобна симетрия действаше донякъде успокоително на Пирата. Двамата по правило ходеха на вечеринки поотделно (обаче тя не разполагаше с абсолютно никаква защита против неочакваните му появи в същата стая и опитваше да го гледа сякаш той не беше нечий служител). Тя го намираше за трогателно невеж във всяко едно отношение — развлечения, любов, пари — чувстваше се като мъдра светска дама и безразсъдно привързана към този миг на юношество сред неговите вкоренени и твърдо установени привички и поведение (той беше на 33 години), неговия предаскетизъм, в който Скорпия фигурираше като неговата Последна Любовна Авантюра, макар самата тя да бе твърде млада, за да осъзнава това и да схваща, както Пирата, за какво всъщност се разказва в песента „Танцуваме в мрака“69…
Той ще бъде постоянно нащрек и никога няма да й каже. Но от време на време за него е истинско мъчение да не може да се притисне в краката й, знаейки, че тя няма да напусне Клайв, и да нарежда жално: ти си моят последен шанс… ако теб те няма значи нищо повече не е останало… Нима той не желае, без никакво основание за надежда, да пренебрегне и отхвърли жалкото разписание на типичния западен мъж… но как може човек… откъде и с какво да започне, той е вече на 33 години… „Напълно правилно“, би се разсмяла Скорпия, не толкова раздразнена (определено би се разсмяла), колкото погъделичкана от недействителността на проблема — самата тя прекалено увлечена по неговата маниакална страна, винаги нападателен, завладява я, разпорва я (защото сега много по-осезателно отколкото при мастурбирането във войнишка хавлиена кърпа насред Персийския залив, той, и по-специално курът му, е като пристегнат от любовно-трънен венец), прекалено неутолим, за да не се поддаде тя на безумието му, но същевременно и прекалено безумен наистина, за да приема Скорпия това за предателство спрямо Клайв…
Както и да е, за нея такова положение на нещата е мно-о-о-го удобно. Понастоящем Роджър Мексико преживява почти същото с Джесика, като в случая Другият Мъж е известен с прякора Бобър. Пирата бе наблюдавал, без да се намесва и изобщо не бе обсъждал обстоятелствата с Мексико. Да, той изчаква, да види няма ли всичко това да завърши по същия начин за Роджър, и част от него, обикновено ликуваща при вида на чуждото нещастие, симпатизира днес на Бобъра и на всичко, което той, подобно на Клайв, символизира, и му желае победата. Но друга част — едно периодично сменящо се „аз“ — такава, каквато той не трябва прибързано да нарича „порядъчна“, изглежда желае на Роджър това, което самият Пират бе загубил…
— Ти наистина си пират, — бе прошепнала последния ден Скорпия (изобщо не бяха предполагали, че е последен). — Връхлетя и ме отвлече на твоя пиратски кораб. Момиче от добро семейство, с традиционните ограничения. Ти ме изнасили. И сега аз съм Рижата Морска Кучка… — Очарователна игра. Защо не й бе хрумнала по-рано, мислеше Пирата. Последният ден (вече последният) се ебаха до тъмно, от обед до мръкване, часове наред ебане, изпитваха твърде силна наслада, за да се разединят, и забелязаха как благосклонно отстъпената им от приятел стая започна леко да се поклаща, таванът услужливо слезе с почти половин метър надолу, лампите се разлюляха в техните полилеи, някаква частица от движението по Темза им поднесе възсолено грачене над водата и звън на корабни камбани…
69
„Танцуваме в мрака“ — популярна песен, музика Артър Шварц (1900–1984), текст Хауърд Диец (1896–1983), изпълнена за първи път през 1931 г. в музикалното ревю „Музикалният вагон“. Впоследствие е била записвана от Бинг Кросби, Арти Шоу, Ела Фицджералд, Франк Синатра, Фред Астер, Биа Уейн, Ал Боули, Джулиан Канънбол Адърли, Даяна Крол, Тони Бенет, Диаманда Галас, Бил Евънс, Рей Кониф и др.
Б.пр.