Но там назад отвъд надвисналото небе и морския хоризонт правителствените хрътки са прихванали следата, катерите приближават, катерите и загладените хермафродити на закона, агенти, опитни служители, които ще приемат, тя да се прибере здрава и читава и няма да настояват за неговото задържане или екзекуция. Логиката им е убедителна: да му бъде нанесена достатъчно сериозна рана и той ще я превъзмогне, ще се върне към привичките на това твърдосварено космическо яйце70, към своите разписания и програми, и така ще обикаля неспирно вечер след компромисна вечер…
Пирата я остави на гара Уотърлу. Там се бе събрала празнична тълпа, изпращаха Трупата от Джуджета-Чудо на Фред Роупър на имперския панаир в Йоханесбург, Южна Африка. Навсякъде из гарата щъкаха джуджета в тъмни зимни дрехи, изящни роклички и вталени палтенца, нагъваха прощални шоколадчета и се строяваха пред обективите на репортерите за снимки. Тебеширено бледото лице на Скорпия, зърнато през последния прозорец, отвъд последния изход, бе като удар в сърцето му. От Джуджетата-Чудо и техните почитатели долетя вихър от кикотене и благопожелания. Е, помисли Пирата, май ще подхвана отново военната служба…
□ □ □ □ □ □ □
Сега те пътуват на изток, Роджър сгърбен в шлифера се взира като Дракула над волана, а нежна мрежа от милиони блестящи капчици все още е обгърнала раменете и ръкавите от сивкава груба вълна на Джесика. Двамата искат да бъдат заедно, в леглото, спокойни, влюбени, обаче тази вечер карат на изток и на юг от Темза, на среща с известен първокласен вивисекционист71, преди часовникът на църквата Свети Феликс да удари един часа. И когато мишките хукнат надолу72, ще знае ли някой тази вечер какво ги е накарало да избягат окончателно?
Поредната игра на зимната светлина е превърнала нейното лице до матираното от дъха й стъкло в още една мъглявина. Зад нея прелитат накъсаните бели струи дъжд.
— А защо му е да ходи лично да краде всичките кучета, от които има нужда? Нали е администратор? Защо да не наеме някое момче за тази работа?
— Наричаме ги „персонал“ — отвръща Роджър. — И нямам представа защо Пойнтсман прави това, което прави. Той е павловист, миличка. Член на Кралския Хирургически Колеж. От къде на къде трябва да знам нещо за тези хора? Те са по-трудни и от оная сбирщина в Сноксол.
Тази вечер и двамата са раздразнителни, натегнати като листове неправилно закалено стъкло, готови всеки момент да се пръснат на парченца при най-лекото невнимателно докосване в скимтящата матрица на напрежението…
— Горкият Роджър, горкичкото ми агънце, колко зле му се отразява тази ужасна война.
— Добре де, — тресе глава той и яростните „к“ или „р“ все отказват да експлодират — ти нали си много умна, а? — Роджър е вбесен, ръцете му пускат кормилото, за да помогнат на думите да излязат, а чистачките потракват в такт. — Могла си от време на време да стреляш по някоя друга случайна прелитаща Фау-1, ти и приятелчето ти, миличката стара Нутрия.
— Казва се Бобър.
— Точно така. И въпреки този ваш чудесен колективен дух, с който тъй справедливо сте прочути, напоследък не сте свалили кой знае колко ракети, ха, ха! — гъне челюст във възможно най-злобно разкривена усмивка, извита нагоре към сбръчкания нос и присвитите очи. — Не повече от мен, не повече от Пойнтсман, така че кой е по-истински, чист и неопетнен в наши дни, а, любов моя? — подскачайки нагоре-надолу върху кожената седалка.
Ръката й вече се пресяга, още малко и ще докосне рамото му. Тя притиска буза към ръката си, с разпръсната коса, сънена, наблюдава го.
Не може дори да се скара с нея както трябва. Сега Роджър е уморен. Тя използва своите мълчаливи паузи като галещи ръце, за да отвлича вниманието му и да заглажда техните ъгли на стаи, кувертюри, покривки — случайни пространства… Даже в киното, докато гледаха онзи ужасен „Вървя по моя път“ в деня на запознанството им, той виждаше всяко отделно неволно светло помръдване на непокритите й с ръкавици длани, чувстваше върху кожата си всяко движение на нейните маслинено черни, кехлибарени, тъмно кафяви очи. Роджър бе изхабил литри разредител щракайки своята вярна запалка „зипо“, овъгленото й фитилче, олицетворяващо енергичност отстъпила на пестеливостта, снижено до съвсем късо парченце, краищата на синия пламък искрят в мрака, в най-разнообразните видове тъмнина, само за да види какво става с нейното лице. С всеки нов пламък, ново лице.
70
Космическо яйце — митологичен мотив залегнал в митовете за сътворението на много култури и цивилизации. Яйцето е универсален символ на това, което съдържа зародиша на всяко проявление. В митологията яйцето се осмисля като първоизточник на живата материя и от дълбока древност е възприето разбирането, че светът е произлязъл от яйцето. — Б.пр.
71
Човек, който извършва вивисекция (от лат. vivus = „жив“ + sectio = „рязане“) — операция, провеждана с научна цел върху жив организъм, обикновено животно с централна нервна система. — Б.пр.
72
От стара (XVІІІ в.) английска детска песничка: Осем, девет, десет, комин / Мишката скочи на часовника / И той удари един / Мишката заситни надолу / Осем, девет, десет, комин. — Б.пр.