От тъмнината на отделението, полуотворена картотека на болката, където всяко легло е отделна папка, долитат викове, дрънчащи викове, като издавани от студен метал. Кевин Спектро ще вземе своята спринцовка и ще боде напосоки десетина-петнайсет пъти тази вечер в мрака, за успокоение на Лисицата (така нарича той всеки пациент — обходиш ли три пъти цялата сграда, без да помисляш изобщо за лисица, значи можеш да излекуваш каквото пожелаеш). И всеки път Пойнтсман ще седи и ще чака да продължат техния разговор, и ще се радва на отдиха в тези мигове сред полумрака, меко проблясващите от гърбовете на книгите поизтъркани златни букви, обсадената от хлебарки ароматна кафеена утайка, зимния дъжд във водосточната тръба до прозореца отвън…
— Не ми изглеждаш никак добре.
— Ами онова дърто копеле пак направо ме разсипа. Тези спорове, караници, Спектро, всеки ден, аз не… — смръщено гледа надолу към очилата, които изтрива с края на ризата си, — има нещо потайно и неясно в проклетия Пудинг, той непрекъснато ме хвърля в недоумение… с неговите изкуфели дъртофелски изненади.
— Това е от възрастта. Наистина.
— О, с възрастта му лесно бих могъл да се оправя. Обаче Пудинг е толкова проклет… такъв ненормалник, изобщо не спи, а само интригантства…
— Това не е старческо изкуфяване, не е. Всъщност, такава му е длъжността. Пойнтсман ли? Засега ти все още нямаш неговите приоритети, нали? Не можеш да рискуваш тъй както него. Ти си работил с хора на неговата възраст, сигурно знаеш, че за тях е типично едно такова особено… самодоволство…
Персоналната Лисица на Пойнтсман чака в града, военен трофей. А миниатюрната канцелария тук е оракулска пещера: облаци пара, пророчески крясъци цепят тъмнината… Абреакции86 на Властелина на Нощта…
— Щом като ме питаш, Пойнтсман, ще ти кажа, че това не ми харесва.
— Защо да не ти харесва? — Мълчание. — Смяташ, че е неетично, а?
— Етично ли е това, моля ти се?! — и вдига ръка към изхода на отделението в почти хитлеристки поздрав. — Не, аз просто търся начин да го оправдая, експериментално. И не намирам. Става дума само за един човек.
— Но това е Слотроп. Много добре знаеш какво представлява той. Мексико даже смята… всъщност, обичайното. Прекогниция87. Психокинеза.88 Имат си техни проблеми, тази компания… Но да кажем, че ти се удаде възможност да проучиш истински класически случай на… някаква патология, идеален механизъм…
Една вечер Спектро попита:
— Ако той не беше едно от подопитните морски свинчета на Ласло Джамф, щеше ли да бъдеш толкова ентусиазиран по него?
— Разбира се, че щях.
— Хм-м.
Представете си ракета, чието приближаване чуваш едва след експлозията. Разместването на причина и следствие! Прецизно изрязан къс от време… няколко метра филмова лента върната назад… взривът на ракетата, стоварил се по-бързо от звука — и от него се разраства тътенът на нейното падане, догонва това, което вече е смърт и изгаряне… призрак в небето…
Павлов е бил очарован от „понятията за противоположност“. Да допуснем, че някъде в мозъчната кора имаме група клетки. Помагат за различаването на удоволствие от болка, светлина от тъмнина, господство от подчинение… Но ако по някакъв начин ги подложите на глад, травматизиране, ако ги поразите, кастрирате, запратите в една от преходните фази, отвъд пределите на техните бодърстващи личности, извън „уравнителните“ и „парадоксални“ фази89, вие ще отслабите това понятие за противоположност, и тук съвсем внезапно се озовава параноичният пациент, който би трябвало да е господар, но се чувства роб… Който би трябвало да е любимец, но страда от безразличието на неговия свят, и „Аз смятам — пише Павлов на Жане, — че именно ултрапарадоксалната фаза е основанието за отслабването на понятието за противоположност у нашите пациенти“.90 Нашите откаченяци, параноици, маниаци, шизофреници, нравствено слабоумни…
— Ти слагаш реакцията пред дразнителя — клати глава Спектро.
— Съвсем не. Я помисли. Той е там и е способен да усети, няколко дни предварително, че те летят, че идват. Но това е рефлекс. Рефлекс спрямо нещо, което тъкмо сега витае във въздуха. Нещо, което ние не сме в състояние да възприемем, защото сме твърде грубо сглобени, обаче Слотроп може да го усеща.
86
Абреа́кция (англ.
87
Прекогниция (от латински:
88
Психокинеза (или телекинеза) — способността на човек да движи и премества материални обекти от едно място на друго чрез мисъл или воля, без да използва физически контакт. — Б.пр.
89
Според И. П. Павлов интензивността на един условен рефлекс зависи (явно) от интензивността на използвания при неговото обуславяне стимул, напр. звънец, метроном или която и да е сетивна система. Обаче интензивността зависи, макар и не толкова явно, но не по-малко, от величината на такива безусловни фактори като мотивацията или емоционалното състояние на обекта (на изследване). Колебанията отвъд определена максимална интензивност, могат да доведат до определени фази — уравнителната (при която силни и слаби стимули оказват еднакво въздействие), парадоксалната (при която слабите стимули предизвикват по-интензивен отклик, отколкото силните), ултрапарадоксалната (при която възбудителните условни стимули се превръщат в задържащи и обратното). Такива стимули, които са твърде силни, за да създадат максимален условен рефлекс, в
90
Още една препратка към