Можеха ли да отсядат в хотели, съответно да попълват бланки за ЕВН95 и да бъдат подлагани на обиски за фотоапарати и бинокли? Тази къща, градче, пресечените дъги на Роджър и Джесика са толкова уязвими от немското оръжие и британските разпоредби и закони… тук като че ли не е опасно, ала на Джесика й се иска да има наблизо и други хора и това да е наистина село, нейното село. Прожекторите могат да останат, за да осветяват вечерите, а преградните балони, дебели и дружелюбни, да изпълват разсъмванията. Всичко може да остане, даже и далечните експлозии, стига да са безцелни… и никому да не се налага да умира… нима не може да бъде така? само вълнение, звук и светлина, приближаваща буря през лятото (да живее в свят, където това ще бъдат единствените вълнения за деня…), само добър приветлив гръм?
Джесика беше изплувала извън своето тяло, нагоре, за да наблюдава самата себе си как наблюдава нощта, да се рее, бяла пола-панталон и бяло сако с подплънки на рамената, атлазено лъскава там, където е обърната към нощта. Докато не падне нещо тук, достатъчно близо, за да има значение, двамата имат на разположение тяхната безопасност: с настъпването на нощта техните гъсталаци от сребристосини стъбла стигат чак до облаците, докосват ги или ги смитат, зелено-кафявите човешки маси в униформи привечер, каменни лица, устремени някъде далеч очи, отпътуващи с конвой за фронтовете, към възвишената съдба, която, удивително наистина, има много малко общо с тях двамата тук… нима не знаеш, че има война, малоумник такъв? Да, но — ето я Джесика в подарената от сестра й стара пижама, а Роджър спи така, без абсолютно нищо, а къде е войната?
Докато тя не стигне до тях. Докато нещо падне. Ако е „бръмчилка“, ще им даде време да притичат в укритието, обаче, ракетата ще удари преди да чуят, че идва. Вероятно библейска, призрачна като стара северна приказка, но това няма да бъде Войната, няма да бъде титаничното противоборство между доброто и злото, за което радиото съобщава всеки ден. И няма никаква причина, ами, да не продължават…
Роджър бе опитал да й обясни статистиката на Фау-бомбите: разликата между разпределение, от висотата на ангелския полет, по картата на Англия и собствените им шансове, гледани от тук, отдолу. Тя почти го бе схванала: почти разбира неговото уравнение на Поасон96, ала все още не може да свърже двете неща — да съпостави наложеното й спокойно ежедневие с чистите числа97 и същевременно да не изпуска от поглед и едното и другото. Непрекъснато влизат и излизат отделни частици.
— Роджър, защо твоето уравнение е валидно само за ангели? Защо да не можем да направим нещо тук? Няма ли някакво уравнение за нас също, нещо, което да помогне да намерим по-безопасно място?
— Защо съм заобиколен от статистически неграмотни хора? — Днес говори неговото обичайно всеразбиращо „аз“. — Няма начин, миличка, поне и докато средната плътност на въздушните удари е постоянна. Пойнтсман дори и това не разбира.
Ракетните попадения се разпределят из Лондон точно както предсказва изложеното в учебниците уравнение на Поасон. Колкото повече данни пристигат, толкова повече Роджър заприличва на пророк. Колегите от отдел Пси98 се заглеждат подир него в коридорите. Това не е способност да предсказвам или нещо подобно, иска да обяви той в столовата… имал ли съм изобщо някакви претенции да бъда нещо, което не съм? Аз само попълвам цифрите в едно добре известно уравнение, можете да погледнете в учебника и сами да го направите…
Голяма примигваща карта доминира сега над миниатюрната му канцелария, прозорец към друг пейзаж по-различен от земния Съсекс, написани имена и разпрострени като паяжина улици, мастилен призрак на Лондон, разграфен на 576 квадрата, всеки по една четвърт квадратен километър. Ракетните удари са обозначени с червени кръгчета. Уравнението на Поасон ще посочи, за произволно избран общ брой попадения, колко квадратчета ще останат без нито едно попадение, колко ще получат едно, две, три и тъй нататък.
95
ЕВН — Евакуиран от въздушни нападения. Опит на английското Министерство на държавната сигурност да проследява местонахождението на 1,5 милиона англичани, евакуирани от Лондон по време на германския обстрел с Фау-1 и Фау-2. — Б.пр.
96
Назована на името на френския математик Симеон Дени Поасон (1781–1840) формулата е полезна при изчисляване на вероятността да се случат извънредно редки, но възможни събития. Например уравнението на Поасон (получената зависимост между налягането и обема на газа се нарича уравнение на Поасон за адиабатни процеси) се използва предимно при изчисляването на вероятността от радиоактивни емисии или при пресмятане, за статистически цели, на вероятността човек да умре при срутване на мост. — Б.пр.
98
Филиал за изучаване на паранормални явления към Дирекция Специални Операции. „Пси“ е общ термин обозначаващ всички парапсихологични явления. Първоначално произхожда от използването на гръцката буква „пси“ използвана за обозначаване на неизвестно количество в уравнения. — Б.пр.