Гравитационна дъга [bg]

На котлона бълбука Ерленмайерова колба. Синя светлина, подскача и непрестанно се заплита през движението на семената в колбата. По бюрото и пода са разпръснати подгизнали от влагата вехти учебници и математически дисертации. Някъде изпод стария „Уитакър и Уотсън“99 на Роджър наднича снимката на Джесика. Всяка сутрин на път за неговата лаборатория — където го чакат кучета с разрязани бузи, и от всяка изкусно оголена фистула бликат зимно-сребристи капки и пълнят хартиената чаша или градуираната епруветка, — прошареният и тънък като игла павловист със стегната походка обикновено спира пред отворената врата на Мексико. Въздухът в канцеларийката синее от изпушените цигари и допушените, по-късно през вледеняващо черните първи работни смени, фасове, натежал от наслоената отблъскваща плътна смрад. Но той е длъжен да влезе, трябва да се изправи пред традиционната утринна чаша чай.

И двамата знаят колко странно изглеждат техните взаимоотношения. Ако изобщо съществува анти-Пойнтсман, това е Роджър Мексико. Не чак толкова по въпроса за психическите изследвания, признава докторът. Младият статистик не си пада по глупави спиритически сеанси или по празни сладки мечти, а е посветен изцяло на числата и методологията. Но в диапазона от нула до единица, от нищо до нещо. Пойнтсман може да притежава само нулата и единицата и, за разлика от Мексико, не е способен да оцелява, където и де е между тях. Подобно на неговия учител И. П. Павлов преди, той си представя мозъчната кора като мозайка от миниатюрни точки включване/изключване. Някои от тях са постоянно в състояние на оживена възбуда, други са завладени от мрачна потиснатост. Контурите, ярки и тъмни, непрекъснато се променят. На всяка точка са разрешени само две състояния: бодърстване или сън. Единица или нула. Цялата Павловска мозъчна механика, включваща „сумиране“, „преход“, „разпространение“, „концентрация“, и „обратна индукция“, допуска присъствието на тези двустабилни точки100. Обаче на Мексико принадлежи царството между нула и единица, това средно положение, което Пойнтсман бе изключил от своите доказателства — вероятностите. В момента, когато той спре преброяването, съществува 0,37% вероятност даден квадрат на картата да е пострадал само от един въздушен удар и 0,17% вероятност да бъде ударен два пъти…

— А не можете ли, като гледате вашата карта тук… — Пойнтсман предлага на Мексико една от неговите цигари „Кипринос Ориент“, които той пази в тайни джобове пришити отвътре на всяка от лабораторните му престилки, — … да кажете къде ще бъде най-безопасно да се крием по време на въздушна атака?

— Не.

— Но нали…

— За всеки квадрат съществува вероятността да бъде ударен отново. Попаденията не се групират. Средната плътност на попаденията е постоянна.

Картата отразява точно това. Само едно класическо Поасоново разпределение101, спокойно и умело прониква между квадратите точно както би трябвало да прави… и придобива предсказаната му форма.

— Но квадратите, в които вече има няколко попадения, тоест…

— Извинявам се. Това е Заблудата Монте Карло102. Независимо колко ракети са паднали в определен квадрат, вероятността за ново попадение остава същата както винаги. Всяко попадение е независимо от другите. Ракетните бомби не са кучета. Никаква връзка. Никаква памет. Никакво кондициониране103.

Приятно обяснение, което да бъде поднесено на един павловист. Обичайната за Мексико самодоволна безчувственост ли е това или той е наясно какво говори? Ако нищо не свързва ракетните удари, никаква рефлексна дъга, никакъв Закон за отрицателната индукция104… тогава… Всяка сутрин той отива при Мексико като на болезнена операция. И все повече го плаши тази външност на хористче и студентските шеги. Но е длъжен да прави тези посещения. Как е възможно Мексико да си играе преспокойно с тези символи на произволността и страха? Невинен е като дете, вероятно не осъзнава, че в своята игра той руши елегантните палати на историята, заплашва самата идея за причина и следствие. Ами ако цялото поколение на Мексико е израствало такова? Нима Следвойната ще представлява само „събития“, създавани наново от момент на момент? Без взаимозависимости? Това краят на историята ли е?

— Древните римляни, — една вечер Роджър и преподобният д-р Пол де ла Нуи се бяха напили заедно, или само викарият се бе напил, — древноримските жреци оставяли сито на пътя и после чакали да видят кои стъбълца на тревите ще прораснат през дупчиците.

99

Т.е. университетският математически учебник „Съвременен анализ“ от Едмънд Тейлър Уитакър (1873–1956) и Джордж Невил Уотсън (1886–1965) излязъл от печат за първи път в 1902 г. — Б.пр.

100

Кратък списък на „законите“ на Павлов, най-вероятно извлечен от т.2, гл.43 на неговите Лекции: Кратко описание на висшата нервна система. Според дефинирания от Павлов „закон за сумирането“, съчетанието от „множество слаби условни стимули“ ще има за резултат „тяхната точна математическа сума“. „Законът за прехода“ гласи, че ако един условен положителен стимул продължава неотслабващ, накрая той „преминава в състояние на задържане“, процес наречен от Павлов „преход“. Според Закон за разпространение и концентрация: „процесите на възбуждане, произлизащи от определени точки на мозъчната кора под въздействието на съответни стимули, неизбежно се разпространяват върху по-голяма площ от мозъчната кора и след това отново се съсредоточават в ограничено пространство.“ Накрая, успоредно с тези процеси може да настъпи „обратна индукция“, т.е. „усилване на един процес чрез друг процес протичащ последователно или едновременно в две съседни точки“. — Б.пр.

101

В статистиката и теорията на вероятностите — моделиране на случайна дискретна величина, което изразява вероятността дадени събития да настъпят в определен интервал от време при фиксирана интензивност, ако са независими едно от друго. — Б.пр.

102

Убеждението, че ако настъпят отклонения от очаквано поведение при многократни, независими опити на случаен процес, то вероятността за отклонения в обратната посока се повишава. Т.е., повечето играчи смятат, че при поредица от загуби, вероятността за успех се повишава. Известна и под името „Заблуда на комарджията“, защото най-известният пример на тази заблуда се случва именно в казино в Монте Карло през 1913 г. Тогава, при игра на рулетка, топчето пада 26 пъти на черно, а играчи губят милиони залагайки на червено. — Б.пр.

103

От to condition (англ.) — обуславям. Създаване на условни рефлекси, реакции и действия в процеса на учене на организмите: формиране на причинно-следствени връзки чрез педагогическо, психотерапевтично или самоконтролиращо въздействие. — Б.пр.

104

Концепцията за рефлексната дъга е крайъгълен камък в механистичната теория на Павлов. Той представя „дъгата“ като имагинерна „пътека“ от церебрални (т.е. произхождащи от главния мозък) причини и следствия, от момента, когато е получено дадено усещане, до момента, в който тялото реагира на него. Павлов пише: „Аз представям нервната пътека на рефлексната дъга като верига от три звена — анализатор, връзка или ключалка и изпълнител или работна част на апарата.“ Т.нар. „Закон за отрицателната индукция“ се появява по-късно в теорията на Павлов, първоначално като вариант на „ултрапарадоксалния“ феномен. Според този закон, един положителен стимул, при определени стресови и травматични условия ще предизвика отрицателен отговор. — Б.пр.