Тя забравя своето раздразнение, става от пухкавото кресло с тапицерия на индийски мотиви, за да го прегърне и откъде знае тя, затоплени от полата бедра и пуденда се опират в него, за да разпалят и надървят хуя му, последните остатъци от червилото й се отпечатват по ризата му, преплетени мускули, докосвания, гореща кожа с животински мирис, откъде знае тя точно какво има предвид Роджър?
Разум при разум, съзнание при съзнание, тази вечер до късно, докато той спи, тя пали още една скъпоценна цигара от огънчето на предишната, препълва се от нуждата да плаче, защото вижда толкова ясно своите ограничения, знае, че никога няма да може да го закриля и предпазва толкова, колкото е длъжна — от онова, което може да падне от небето, от онова, което той не би могъл да изповяда в този ден (поскърцват под краката заснежени улички, аркади от приведени дървета с ледени бради… вятърът развява снежни кристали: виолетови и оранжеви същества разцъфват върху дългите й ресници), и от г-н Пойнтсман и от Пойнтсмановата… неговата… неприветливост, всеки път, когато го види. Типична за учените равнодушна безпристрастност. Ръце, които… Тя потреперва. Има вероятност от снега и спокойната тишина да изникнат враждебни привидения. Тя пуска затъмнителната завеса. Ръце, които могат да измъчват хора, а също и кучета, и никога да не почувстват тяхната болка…
Прокрадващи се лисици и уплашени кучета, такова е движението, което шумоли тази нощ из дворовете и уличките. На главния път мотоциклет ръмжи самоуверено и дръзко като изтребител, минава край селото и продължава към Лондон. Из небето като силно нараснали перли се носят големи заградителни балони и въздухът е толкова неподвижен, че оскъдният утринен сняг все още се задържа по стоманените кабели, бялото се усуква като захарна пръчица надолу в хилядите метри нощ. А хората, които биха могли да спят в празните къщи тук, хора разпръснати, някои от тях вече завинаги… сънуват ли те ярко осветени в нощта градове, Коледи видени отново с очите на деца, а не гледани от уязвими овце скупчени на техния гол хълм, тъй обезцветен от ужасяващото сияние на Звездата? или песни толкова смешни или правдиви, че когато се пробудиш вече не ги помниш… сънища за мирното време…
— Как е било? Преди войната? — Тя знае, че е била жива тогава, дете, ала не това има предвид. По радиото звучат накъсвани от пращенето на атмосферни смущения „Вариации по Франк Бридж“107, гребен за обърканите мозъци в ББС Вътрешни предавания, а на кухненския прозорец се изстудява бутилка „Монраше“108.
— Ами, кво да ти кажа — с неговия дрезгав глас на троснат старчок и паралитична ръка пресяга да стисна гърдата й по-възможно най-мръснишкия познат му начин, — зависи коя война имаш предвид, маце. — И ето, пфу гадост, в ъгълчето на долната му устна се събира слюнка, протича и капе в сребриста нишка, той е толкова умен, репетирал е всички тези отвратителни…
— Не ставай смешен, Роджър, сериозно ти говоря, не помня. — Наблюдава как край устата му се образуват трапчинки, докато той осмисля чутото и се усмихва някак странно. Така ще бъде, когато навърша трийсет… проблясък на смътен спомен, няколко деца, градина, прозорец, гласове мамо, какво е… краставици и червен лук на дъската за рязане, цветове на див морков обсипали с блестящи жълти точици, просторът на тъмна, много зелена поляна, и неговият глас…
— Помня само, че беше глупаво. Просто изумително глупаво. Нищо не се случваше. А, всъщност Едуард VІІІ се отказа от престола109. Влюбил се в…
— Знам това, мога да чета списания. Но как е било?
— Просто… ужасно глупаво, това е всичко. Тревожехме се за неща, които не… Джес, ама ти наистина ли не помниш?
Игри, детски престилки, приятелки, бездомно коте, черно с бели лапички, ваканции на морето с цялото семейство, солена вода, пържена риба, езда на магаре, тафта с прасковен цвят, едно момче, Робин…
— Нещо, което да си е отишло завинаги, и което никога повече няма да намеря. Не, не се сещам.
107
„Вариации по тема от Франк Бридж“ композирани през 1937 г. от Бенджамин Бритън (1913–1976). — Б.пр.
109
През 1936 г. английският крал Едуард VІІІ се влюбва в разведената американка Уолис Симпсън и абдикира от британския престол, сред буря от протести. В 1937 той се жени за нея. — Б.пр.