— Какво е това? — пита тя.
Маргарет Дюмон се усмихва, изпъчва презрително гърди:
— Ами, звучи като казу — отвръща тя.
На Слотроп му се бе сторило, че е казу. Докато се разсъни напълно, шумът е заглъхнал в утрото. Каквото и да бе, то го бе събудило. А беше, или е, Пирата Прентис с един най-общо казано откраднат „П-47“1162 на път за Берлин. Заповедите му са кратки и ясни, както нарежданията на другите, папските агенти, Папата се ръководи от вярата в Бога, тръгвай да намериш онзи минезингер, все пак той е добър човек…
Е, това е по-стар модел „Кана“, с кабина тип „оранжериен покрив“. Ограниченото зрително поле изпраща поток от спомени в шийните мускули на Пирата. Струва му се, че самолетът е непрекъснато разбалансиран, въпреки че все още бърника от време на време разни уравновесители. В момента той изпробва Аварийно-Боен Режим, (макар и сега изглежда няма Аварийна ситуация, нито Военни действия), не сваля очи от приборното табло, където стрелките за обор./мин., налягане на всмукване и температура на цилиндровите глави достигат червения сектор. Намалява скоростта, продължава напред и след това, над Целе, опитва да направи бавно поклащане на крилата, подир минута лупинг над Брунсвик и после, над Магдебург, какво пък, хич не ми пука, започва „имелман“1163. В позиция по гръб, болката в кътниците изкривява устата му в зъбато ухилване, той започва поклащането на крилата с една идея по-бавно от необходимото, със скорост малко под двеста и десет км/час и моторът едва не заглъхва, блъскан от поредица внезапни тласъци — да довърши ли като обикновен лупинг или да се гмурне в „имелман“? — вече протяга ръка към контрола на елероните, ебал съм го и скапаното кормило, хич не ми пука, че ще вляза в свредел… но в последната секунда все пак лекичко докосва педала, незначителен компромис (наближавам четиридесетте, Боже мили, и с мен също ли се случва това?) и възстановява хоризонталното положение. Трябваше да направя „имелман“.
По това време Озби Фийл би трябвало да е в Марсилия и вече да търси връзка с Блоджет Уаксуинг. Уебли Силвърнейл е на път за Цюрих. Катье ще тръгне за Нордхаузен… Катье…
Не, не, тя не му бе разказала докрай всичко, какви ги е правила-струвала. Това не е негова работа. Колкото и да му е разказала, в нея винаги ще остава нещичко загадъчно. Защото той е такъв какъвто е, защото има посоки, в които той не може да тръгне. Но как им се удаваше внезапно да изчезват един от друг в хартиените градове и следобеди на този странен свят и настъпващия Ограничителен Режим? Възможно ли е днешното поръчение, целящо да те свърже с нужните ти хора? да се дължи на импровизирано споразумение: по-тържествените приключения да водят по същество до раздяла, до самота? Ах, Прентис… Какво е това, предложение за бягство ли? не, не, провери налягането на горивото, гледай, стрелката на манометъра играе, съвсем ниско е, резервоарът е празен…
Дребна летателна неприятност за Пирата, нищо сериозно… От слушалките призрачни гласове му отправят опознавателни реплики или укори: диспечерите долу в тяхното собствено царство, още едно покритие на Зоната, антени опасват пущинаците като редути, излъчващи полусфери на влияние, определят невидими въздушни коридори, действителни само за тях. „Тъндърболтът“ е боядисан в тревисто зелено. Трудно може да бъде пропуснат. Идеята е на Пирата. Сивото беше за Войната. Нека ме преследват. Хванете ме, ако можете.
Сивият цвят беше за Войната. Като че ли военно предназначение имаше и странния талант на Пирата да изживява чужди фантазии. От Деня на победата, нищо. Но това не е краят на екстрасензорните му неблагополучия. Той все още е „навестяван“, по същия заобиколен и неопределен начин от прародителя на Катье, минхер Франс ван дер Гроов, додоунищожител и авантюрист. Този човек никога не се появява или изчезва напълно. Пирата приема това твърде лично. Колкото и да не му се иска, той е съвместим с холандеца домакин. Какво вижда Франс у него? Свързано ли е то — разбира се, че е — с Фирмата?
1162
П-47 Тъндърболт („Гръм“) — американски едноместен изтребител-бомбардировач от периода на ІІ Световна война, известен с прякора си „Кана“, заради характерната му леко тумбеста форма. През 1943–44 г. е произвеждан с пилотска кабина тип „покрив на оранжерия“. Впоследствие е произвеждан с кабина тип „мехур“, осигуряваща на пилота 360-градусова видимост. — Б.пр.
1163
В аеронавтиката „имелман“ представлява стратегическа летателна маневра, състояща се от поклащане на крилата съчетано с лупинг, наречена на германския летателен ас от І Световна война Макс Имелман (1890–1916). — Б.пр.
1165
Кайзер Бил — Вилхелм ІІ (1859–1941), германски император (1888–1918). След неговата абдикация Германия е обявена за република. — Б.пр.