Той бе вмъкнал цяло кълбо от своите сънища в съновиденията на Пирата, еретически сънища, тълкувания на вятърни мелници, които се въртяха на сянка из перифериите на тъмни полета, всяко крило сочещо към определена точка върху околището на огромно колело в небето, то се върти, спира и тръгва винаги в абсолютен синхрон с въртящия се кръст: „вятър“ беше един среден член1166, споразумение за изразяване на онова, което в действителност задвижва кръста… и това се отнася за всеки вятър, навсякъде на Земята, независимо дали пищи сред бонбонено розовите и жълти планини на Мавриций или размърдва лалетата у дома в Холандия, капка по прозрачна капка дъждовна вода изпълва червените чашки, всеки вятър има свой собствен движещ се кръст, присъстващ физически или подразбиращ се, и всеки кръст е уникална мандала, която в процеса на въртене сближава противоположностите (и кажи ми сега Франс, що за вятър е този дето ме е засмукал, какъв е този 8000-метров вятър? Каква е тази мелница дето мели долу? Какво мели тя, Франс, и кой наглежда мелничния камък?).
Далеч под корема на „тъндърболта“ върху разчесаната зелена местност преминават смекчените от времето очертания на древни земни съоръжения, села изоставени по времето на Големия Мор, поля зад къщите, чиито жители са били покосени безмилостно от северния поход на бубонната чума. Зад маскировъчна мрежа, студена като чаршафи върху мебелите в забранено крило на къща, сопрано пее ноти, които изобщо не се подреждат в мелодия и се разпадат съвсем като мъртви белтъци…
— Ясно е като въздуха — високопарно декламира режисьорът Густав — и ако не беше такъв дърт глупак, щеше да го разбереш. Известно ми е, разбира се, че има едно такова Благотворително Сдружение на Старите Глупаци, всички вие се познавате, гласувате порицания за най-трудните и най-непокорни членове под 70 години и моето име е начело в списъка. Да не мислите, че ми пука? Всички вие сте на различна честота. Няма начин да ни предизвикате за конфликт. Прекалено много сме раздалечени. Ние си имаме наши собствени проблеми.
Разнообразна криптозоа1167 щъка сред трохи, срамни косми, винени пръски, пепел от цигари, власинки тютюн и разпръснати мускалчета кокаин с червени бакелитови запушалки с печат на „Мерк“ от Дармщат. Атмосферата на буболечките завършва на около три сантиметра от пода, идеална влажност, тъмнина, постоянна температура. Никой не ги безпокои. В къщата на „Киселината“ е задействано негласното споразумение буболечките да бъдат газени и мачкани.
— Ти се заплиташ в тоналността — крещи Густав. — Хванат си в капана. Тоналността е игра. Всичко е игра. А ти си много стар. Никога няма да преминеш отвъд играта, да стигнеш до Звукореда, който е просветление.
— Звукоредът също е игра — „Киселината“ седи ухилен и с лъжичка от слонова кост изсипва невероятни купчинки кокаин в носа, изпълнявайки от край до край целия си репертоар: изправената ръка се завърта в гигантска дъга, зууум, право към желаната ноздра и от разстояние 50-сантиметра загребва с отмерено движение съответното количество, без да разсипва дори едно кристалче… след това цялата купчинка бива подхвърлена нагоре като пуканка и поета от носа нгкок право в целта, където, още от погребението на Либкнехт ако не и от по-рано, стените са гладки като порцеланова тоалетна чиния, без нито едно косъмче… лъжичката преминава от едната ръка в другата два-три пъти, слоновата кост снове във въздуха по-бързо от всякога… белите магистралки изчезват мигновено без помощта на каквато и да е направляваща ги тръбичка. — Звукът е игра, ако можеш да стигнеш толкова далеч, ти, потаен третосливичест ясновидецо. Ето затова аз слушам Шпор, Росини и Спонтини1168, сам избирам моята игра и тя е изпълнена със светлина и доброта. А ти си зациклил на онази стратосферна глупост и тълкуваш нейната отегчителна тъпота като „просветление“. Човече, ти нямаш представа какво е просветление, ти си по-сляп и от мен.
Слотроп тръгва по пътеката към планинския ручей, където в едно тихо вирче е оставил затъкната между два камъка хармониката си да кисне цяла нощ.
— Твоите „светлина и доброта“ са подрусвания на обречен — заявява Густав. — Всичките ти скокливи мелодийки вонят на смърт. — Навъсен обезглавява със зъби едно кокаиново мускалче и изплюва червената запушалка сред блещукащите буболечки.
1166
Среден член (на силогизъм) — членът, който се появява в главните и второстепенните предпоставки на един силогизъм, но не в заключението. — Б.пр.
1167
Cryptozoa (
1168
Луи Шпор (1784–1859) — немски цигулар, композитор, диригент и педагог. Автор на около 280 произведения (от които 10 опери). Заедно с италианеца Николо Паганини той е един от най-големите цигулари на своето време.
Джоакино Росини (1792–1868) — италиански композитор, автор на повече от 30 опери, на църковна и камерна музика.
Гаспаро Спонтини (1774–1851) — италиански композитор, автор на 22 опери. — Б.пр.