Предзнаменованията стават все по-ясни и по-конкретни. Той наблюдава полета на птиците и шарките в пепелта от огъня, тълкува по вътрешностите на пъстървите, които е хванал и почистил, по късчета изгубена хартия, по надписи и рисунки върху разбити стени с изкъртена от куршумите мазилка, които разкриват тухлите отдолу, изпотрошени в специфични форми и очертания, също податливи на различни тълкувания…
Една вечер, на стената на вонящ и напълно готов да сее тифна зараза обществен клозет, сред инициалите, датите, набързо надраскани рисунки на пениси и отворени срещу тях усти, той открива нанесено от Върколаците1169 с шаблон изображение на негъра, с високите рамене и бомбето, и официалния лозунг: WILLST DU V-2, DANN ARBEITE. Ако искаш Фау-2, работи. Добър Вечер Тайрън Слотроп… не, не, чакай, всичко е наред, а на другата стена бяха изписали също WILLST DU V-4, DANN ARBEITE. Ако искаш Фау-4, работи. Има късмет. Преливащите гласове затихват, смисълът на шегата се изяснява, Слотроп е просто върнат при Гьобелс и неговата неспособност да позволи да се случи нещо хубаво. Но определено бяха нужни усилия, за да заобиколи и да погледне другата стена. Там би могло да има каквото и да е. Беше тъмно. С километри се точеха изорани ниви, електропроводи, канавки и далечни противовятърни прегради. Той се чувстваше храбър и владеещ положението. Но после друг надпис привлече погледа му:
Първата му мисъл бе, че най-вероятно той самият го е написал и забравил. Странно е като за първа мисъл, но действително бе така. А може той, или по-точно някакъв негов вчерашен вариант, да започваше да се намесва в Комбинацията против самия себе си какъвто бе точно тогава. Изпадналият в кома албатрос се размърда.
Предишните Слотроповци, средно по един дневно, повече от десет хиляди, някои по-силни, други не чак толкова, при всеки залез-слънце преминават към лагера на яростното войнство. Те бяха петата колона дълбоко в главата му и изчакваха точния момент, за да го предадат на другите четири подразделения, които стягаха обръча…
И така до втория лозунг той надрасква с камък своя знак:
Слотроп обсаден. Едва след като го бе оставил на още пет-шест места, дойде му на ум, че всъщност е рисувал ракетата А4, гледана отдолу. Дотогава той вече бе доловил други четирисловни изрази — разновидности на космическата мелница на Франс фан дер Гроов — свастики, гимнастически символи СССС в кръг, симетрично обърнати от горе на долу и отзад напред, Свежест, Съкровение, Смях, Свобода1170 над кокетни портали на тихи алеи и кръстовища, където можеш да седиш и чуваш уличното движение от Другата Страна, да слушаш за бъдещето (там времето не е последователно: всички събития се случват в един и същи вечен миг и затова понякога определени послания остават „неразбираеми“ тук: липсва им историческа структура, звучат чудновато или налудничаво).
Пясъчно-жълтите църковни камбанарии се извисяват на хоризонтите на Слотроп, апсиди1171 се разпростират в четири посоки като ракетни стабилизатори направляващи обтекаемите остри върхове на кулите… върху един пясъчник той открива издълбан очакващия го знак за освещаване, кръст вмъкнат в кръг. Най-после, веднъж следобед докато лежи спокойно на слънце с разперени ръце и крака в покрайнините на един от древните Чумни градове, той се превръща в кръст, кръстовище, жива улична пресечка, където се трупат съдии да издигнат бесилка за предстоящото по пладне обесване на някакъв вулгарен престъпник. Лъскаво гладки като невестулки черни хрътки и зъбати дребни ловджийски кучета, чиито породи са били изгубени повече от 700 години, преследват една разгонена кучка, а междувременно зрителите прииждат, но понеже екзекуцията е четвърта поред за тази пролет, зрелището не им е особено интересно, освен забавната подробност: в последния миг, когато надървеният с огромен тъмнолилав кочан осъден престъпник мечтателства за неизвестно чия запретната пола и недоумява предрешена като каква ли дебелогъза уважаема госпожа ще наближи пристъпвайки грациозно Смъртта, и тъкмо когато шията му се пречупва, той наистина се празни в дрипавата набедрена превръзка, кремава като кожата на светец под виолетовия покров на Великите Пости, а една капка сперма успява да се изтърколи, процежда се от косъм на косъм по мъртвия крак, чак до долу и от края на вроговеното босо стъпало капва на земята точно в центъра на кръстовището, където под покрова на нощта се превръща в корен на мандрагора. Следващият Петък на разсъмване, заедно с кучето си, смолисточерен пес, който не е бил хранен от няколко дни, идва Магьосникът, чийто подвижен флуоресцентен ореол пулсира от инфрачервено до ултравиолетово в спектрални кръгове около сянката му върху росната трева. Магьосникът внимателно изравя почвата около скъпоценния корен докато той остава да се държи само на най-тъничките власинки, завързва го за опашката на черното си куче, запушва уши с восък и изважда комат хляб, за да примами гладния пес рроууффф! кучето се хвърля към хляба, коренът е изтръгнат и надава пронизителен гибелен писък. Кучето пада мъртво още по средата на скока към закуската, неговата свещена светлина замръзва и избледнява в милионите капчици роса. Магьосникът отнася внимателно корена у дома, облича го в бяла дрешка и оставя до него пари през цялата нощ: на сутринта парите са удесеторени.1172 Следва посещение от делегат на Комитета за Идиопатични1173 Прототипове.
1169
Нелегална групировка на бойци от нацистка съпротива, които дали тържествен обет да продължат борбата след Деня на победата (Съюзническия десант в Нормандия). — Б.пр.
1171
Апсида (от гр. αψίδα — дъга, полукръг, арка, свод) е термин в църковната архитектура — полукръглата или многоъгълна издатина на сградите, както и сводестите куполообразни части вътре в нея. В християнските храмове в апсидата се намират олтарът и презвитериумът
1172
Ритуалът по изкопаването на мандрагората и въздействието на корена е описан подробно в „Тевтонска митология“ от Якоб Грим. — Б.пр.
1173
Идиопатичен (