— Инфлация ли? — Магьосникът прави красиви плавни жестове в опит да се прикрие и отвлече вниманието на госта — Какъв капитал? За пръв път чувам такова нещо.
— Не, не — отвръща посетителят. — Засега още не. Ние опитваме да мислим в перспектива. Много бихме искали да научим от вас нещо повече за базовата структура. Например, колко отчаян и колко силен беше вопълът?
— Бях си запушил ушите с восък и не съм чул нищо.
— Не мога да кажа, че ви осъждам… — делегатът пуска братски делова усмивка.
Кръстове, свастики, Зонови мандали, как да не говорят те на Слотроп? Той е седнал в кухнята на „Киселината“ Бумер, пъплещи талази марихуанен дим във въздуха, чете рецепти за супа и във всяка кост и всеки зелев лист открива парафрази на самия себе си… кратки съобщения, имена на надеждни хора, с чиято безвъзмездна помощ ще се разплати достатъчно за едно сигурно бягство… Преди той ровеше с кирка и лопата из пролетните пътища на Бъркшир, априлски следобеди, вече изгубени, „работа по Глава 81“1174 както я наричаха, вървиш след скрапера, който изчиства кристалната вътрешна атака на зимата, бялата й некрополизация… събираш ръждясали бирени кутии, пожълтели от миналогодишна сперма презервативи, смачкани до формата на мозък книжни салфетки криещи някогашни сополи или отдавнашни сълзи, вестници, натрошено стъкло, парчета от автомобил, дни, когато връхлетян от суеверие и страх, той може да подреди и съпостави всичко, вижда ясно във всеки боклук отделна точка от инвентарен списък, история: своята собствена, на своята зима, на своята страна… детски лица от прозорците на влака отправят към него, тъпака, скитника, поучения много по-дълбокомислени отколкото той е в състояние да разтълкува, два такта танцова музика някъде, на някоя вечерна улица, иглички и клони от бор, разтърсен толкова ясно и блестящ на фона на вечерните облаци, една от стотиците схеми на свързване в лекясана връзка листа, смях от царевичната нива рано сутринта, когато отива на училище, мотоциклет бумти на празен ход в някакъв сумрачно тежък летен час… а сега, в Зоната, привечер, когато се е превърнал в кръстовище след проливен дъжд, който той не помни, Слотроп вижда една много плътна дъга, як и дебел дъгоцветен хуй стърчащ надолу от срамновълнестите облаци и забит в Земята, в зелената влажно-ливадеста Земя, и сърцето му се свива и той плаче, а в главата му не остава нищо, просто се чувства като идиот…
□ □ □ □ □ □ □
С двукратно освобождаване на амбреажа, пета̀-пръсти, пета̀-пръсти, Роджър Мексико потегля. Съпровождан от глухото ритмично бумтене на температурните фуги на настилката под гумите той пришпорва по летния аутобан един предхитлеров „хорх 870Б“ през лилаво-червеното вълнисто Люнебургско поле. Над челното стъкло го облъхва мек вятър с аромат на хвойна. Люнебургските овце сред полето лежат неподвижни като паднали на земята облаци. Мочурища и зановец бързо отминават. Бързо плаващите облаци в небето над главата му са в непрекъснато движение, като жива плазма.
Масленозеленият „хорх“ с изрисуван в средата на предния капак дискретен нарцис, бе спотаен в един камион на западния край на бригадната автобаза в Хамбург, целият засенчен с изключение на усмихнатите към Роджър фарове, като прикрепени на стълбчета очи на приятелски инопланетянин. Добре дошъл там, земни човече. Когато вече пътуваше, той откри, че подът е осеян с търкалящи се стъклени бурканчета без етикет с нещо приличащо на бебешка храна, зловеща и нездравословно оцветена материя, която никое земно дете не би могло да яде без опасност за живота, зелено с розови жилки, повръщано бежово с неподлежащи на определение пурпурни примеси, всички капачки украсени с ангелски усмихнато дебело бебешко лице, а под блестящото стъкло гъмжат ужасни ботулизмени токсини и трупни отрови… от време на време изпод седалката внезапно се появява ново бурканче, противно на всякакви закони на ускорението се изтърколва между педалите и причинява сериозно объркване в краката му. Той знае, че трябва да погледне назад и надолу, за да разбере какво става, обаче е неспособен да си наложи да го направи.
1174
„Работа по Глава 81“ се отнася за поддръжката на пътища в Масачузетс по време на Депресията — това е работа по ремонт на пътища: скрепер изгребва чимове и пръст от канавки и банкети, след това работници почистват канавките и подменят канализация и дренажни тръби. — Б.пр.