На пода се търкалят и потракват бутилки, под предния капак един-два клапана чук-чукат тяхната история за притеснения. По средата на аутобана префучава див синап, идеално двуцветен, само жълто и зелено, пророческа река съзирана само от двата вида вълнообразна светлина. Роджър пее на едно момиче в Куксхафен, което все още носи името Джесика:
И внезапно навлиза в толкова ярко златисти кичест склон и поле, че едва не пропуска да вземе завоя между насипите…
Седмица преди да си тръгне, тя дойде за последен път в „Бялото видение“. С изключение на незначителната РИБИ, там отново бе истинска лудница. Из подгизналите ливади се търкаляха и ръждясваха кабели за преградни балони, превръщаха се в люспи, йони и земя — сухожилия, които пееха в яростните нощи сред сирените, виещи през равни интервали гладко като далечен вятър, под барабанния тътен на бомбите, и сега лежаха халтави и стари, на твърди извивки от метална пепел. Навсякъде под краката избуяват незабравки, суетнята на мравки създава усещането за тяхно царство. Над термоклините1175 край скалите се реят множество пеперуди — ъглокрилки, лимонници, дяволски. Откакто Джесика и Роджър се бяха видели за последен път, тя бе постригала бретона си и сега, както подобава за такива случаи, е нервна:
— Изглеждам наистина ужасно, няма нужда да ми го казваш…
— Направо зашеметяващо — заявява Роджър. — Много ми харесва.
— Подиграваш ми се.
— Боже мой, Джес, защо говорим за прически?
В същото време някъде, отвъд Ламанша — преграда непреодолима като стената на Смъртта за начинаещ медиум — лейтенант Слотроп, фалшифициран, отхвърлен и отписан от всички, пълзи върху лика на Зоната. Роджър не желае да се отказва от него: Роджър иска да направи това, което е почтено и справедливо.
— Не мога просто да изоставя горкия загубеняк. Те опитват да го унищожат…
Но:
— Роджър, — ще се усмихне тя, — сега е пролет. В мир сме.
Не, не сме. Това е само пропаганда. Пробутана от АПП1176. А сега, джентълмени, както сте видели от проучванията, нашето оптимално време е 8 май, точно преди традиционното масово отпътуване от града за Петдесетница, училищата излизат във ваканция, метеорологичните прогнози обещават отлични реколти, започва сезонното понижение в търсенето на въглища, което ни дава няколкомесечна отсрочка, за да изправим отново на крака нашите капиталовложения в Рур — не, той вижда само неизменните силови потоци, същото обедняване, около което се бъхти още от ’39-та. Неговото момиче ще бъде отведено в Германия, въпреки че подлежи на демобилизация, както всеки друг. Няма канал нагоре, който да им даде поне малка надежда за бягство. Все още става нещо, не го наричайте „война“ ако това ви нервира, може би нивото на смъртността е поспаднало с един-два пункта, бирата в кутии най-после се върна на пазара и една вечер неотдавна на Трафалгар Скуеър имаше много хора… но Тяхното начинание е действено и продължава.
Печалният факт, който раздира сърцето му и изважда наяве неговата празнота е, че Джесика има доверие в Тях. „Войната“ бе нужното й условие, за да бъде тя с Роджър.
„Мирът“ й дава възможност да го напусне. В сравнение с Техните ресурси, неговите са прекалено оскъдни. Той няма достатъчно думи, не предлага технически изпипана до съвършенство прегръдка, за да я задържи. Не е удивително, че симпатягата Бобър ще координира противовъздушната отбрана там и двамата ще бъдат заедно в романтичния Куксхафен. Чао, луди палавнико Роджър, прекарвахме си отлично, приятна военновременна забежка, оргазмите ни бяха неописуемо експлозивни, обятията ти са широки като крилата на летяща крепост, имахме си наши военни тайни, направо побърквахме дебелите дърти полковници както си искахме, но рано или късно за всички идва време за отбой, пфу! Трябва да бягам, мили Роджър, всичко беше приказно…
1175
Термоклин — граничен слой, при който има рязка промяна на температурата на водата, причинена от контакта на двата слоя — топъл и студен. — Б.пр.