Да я последва ли? „Рижия“, негър ваксаджия114 чака до неговия прашен кожен стол. Из целия опустошен Роксбъри негрите чакат. Да я последва ли? От дансинга долу вие „Чероки“115, заглушава чинелите, контрабаса и хилядите крака, а подскачащите розови светлини шарят по бледолики момчета от Харвард и техните момичета, но създават впечатлението за тълпа издокарани червенокожи. Изпълняваната песен представлява още една лъжа за престъпленията на белите. Знайно е, че в канала водещ към „Чероки“ са нагазвали хиляди музиканти, но само единици са стигали от началото й до края. Всички тези дълги и предълги ноти… каква им е целта, какво да прави човек вътре в тях през цялото това време? Това да не е някакво индианско духовно съзаклятие? А в Ню Йорк ако караш бързо, може и да стигнеш за последното изпълнение: на 7-мо авеню между 139-та и 140-та улица тази вечер „Пилето“ Паркър116 открива как може да използва нотите от върховите финали на същите тези акорди, за да разчлени мелодията на, имайте милост!, какво е това, някаква шибана картечница или що, човек трябва да е откачил, за да, 32-ни ноти, трийсет и вторини, кажи го много (трийсет-и-вторини) бързо с джуджешки гласец имитиращ котка ако ти харесва, защото то идва от „Дан Уол Чили Хаус“117 и се носи по улицата, мамка му, и по всички други възможни улици (в ’39-та година неговото пътешествие вече е набрало скорост: дълбоко в най-утвърдителните сола крещи ленивото и вече безцелно, озадачаващо и предвещаващо дум-ди-дум118 на самия стар господин, който преебава Смъртта) по радиовълните, на светски празненства, понякога се процежда от скритите високоговорители в градските асансьори и по всички пазарища, песента на неговата птица, в отрицание на човешките приспивни песнички и унищожение на зашеметения прилив на безкрайните мекушаво насложени струнни… И така, още сега тук на дъждовното Масачузетс авеню, пророчеството започва да се осъществява в изпълнението на „Чероки“ и саксофоните долу подхващат някакво, о!, наистина странно, неземно парче…
Ако е наложително Слотроп да последва тази хармоника надолу в тоалетната чиния, ще трябва да го направи с главата напред, с една дума кофти работа, защото по този начин гъзът му остава вирнат безпомощно нагоре, което при толкова много негри наоколо съвсем не е безопасно, с лице устремено надолу в някаква зловонна непозната тъмнина и силни и уверени кафяви пръсти веднага започват да разкопчават колана, а след това и копчелъка му, здрави ръце разтварят краката му, той усеща хладния вмирисан на лизол въздух по бедрата си докато смъкват и боксерките му, нашарени с разноцветни изображения на примамки за костур и стръв за пъстърви. С усилие опитва да навлезе още по-дълбоко в тоалетната дупка, докато през смрадливата вода неясно долита шумът от цяла тъмнокожа банда страховити негри, които с доволни крясъци нахлуват в тоалетната за бели, наобикалят гърчещия се клетник Слотроп, подскачат в типичния за тях джайв и напяват „Подай ми талка, Малкълм!“119 А гласът, дето им отвръща, е на онзи Рижия, ваксаджията, който двайсетина пъти е лъскал черните лачени обувки на Слотроп, коленичил, потраквайки бързо и весело с четките… Рижия, върлинестият, кльощав, екстравагантно прилизан червенокос негър ваксаджия, е бил просто „Рижия“ за всички студенти в Харвард („Слушай Рижия, останаха ли ти шейхчета120 в чекмеджето?“, „Рижия, ще ми намериш ли телефонния номер на някое дашно момиче?“), този негър, чието истинско име най-после по средата на тоалетната чиния стига до слуха на Слотроп, — а същевременно един дебел пръст с топченце много хлъзгаво желе или крем напредва надолу към ануса му, сресвайки космите по протежение на цепнатината във формата на V като топографски линии изобразяващи речна долина — истинското му име е Малкълм и всички чернилки го познават, тоя Малкълм, знаят го отдавна — Рижия Малкълм този Невероятен Нихилист подмята: „Божичко, ами че той целият е гъз, а?“ Ега ти Слотроп, положението ти е си ебало майката! Въпреки че той е успял да стигне достатъчно дълбоко и сега вече само краката му стърчат, а бузите на задника му подскачат и се въртят под водата като бледи ледени кубета. Вода, студена като дъжда навън, плиска по стените на бялата тоалетна чиния. „Дръж го, че ще избяга!“, „Готово!“ Далечни лапи сграбчват прасците и глезените му, откопчават жартиерите му и дърпат карираните чорапи, изплетени от маменцето специално за Харвард, но те осигуряват отлична изолация или Слотроп вече е навлязъл толкова дълбоко в тоалетната чиния, че не усеща ръцете…
114
Това е Малкълм Литъл (1925–1965) известен като Малкълм Екс — афроамериканец, мюсюлманин, борец за правата на негрите в САЩ през 1950-те и 1960-те. През 1940 г. започва да работи като ваксаджия в танцовата зала „Роузланд Стейт Болрум“ в Роксбъри. Един от прякорите му бил Червения (заради червено-кафявата му коса), друг е Земляка или Градския. — Б.пр.
115
„Чероки“ (1938) — песен от английския актьор и композитор Рей Ноубъл (1903–1978) изпълнявана от множество световноизвестни музиканти и оркестри. — Б.пр.
116
Т.е. Чарли Паркър (1920–1955) американски джазов музикант-саксофонист и композитор. Влиянието, което оказва върху развитието на джаза, е огромно и може да се сравнява с това на Луис Армстронг и Дюк Елингтън. Заедно с Дизи Гилеспи, Бъд Пауъл и Телониъс Монк, той е считан за един от основателите на стила бибоп — нова форма в джаза, отличаваща се с бързо темпо, виртуозна техника и импровизация. Известен е с прозвището „Пилето“. — Б.пр.
117
Популярен през 1930-те и 1940-те нощен джазов клуб в Харлем, Ню Йорк, в който е свирил младият Чарли Паркър. — Б.пр.
118
Няколко години по-късно (1955) Чарли Паркър умира от остра стомашна язва и цироза на черния дроб в резултат от пристрастяването му към алкохол и хероин. — Б.пр.
119
Тази хомоеротична сцена изглежда се основава на факти. Знайно е, че Малкълм Екс е проституирал и през живота си е имал множество хомосексуални връзки. Освен това известно време е работил като иконом в дома на бостънския богаташ Уилям Пол Ленън. Според неговия приятел М. Джарвис, той (Малкълм Екс) срещу заплащане ръсел У. П. Ленън с талк, предизвиквайки по този начин оргазъм. Справка: биографичната