На половината път за Лондон (Пойнтсман е завладял отново „ягуара“, затова Роджър кара мотоциклет от автопарка на РИБИ, който сега включва само него и един „морис“, практически без амбреаж) му хрумва, че Глоуминг е бил изпратен при него нарочно от Пойнтсман, като някакъв неясен тактически ход в тази акция в стил Нейланд-Смит1182, в която Пойнтсман изглежда участва (той притежава пълен комплект с всички книги от великата манихейска сага на Сакс Ромър и напоследък има навика да се отбива по всяко време, обикновено когато Роджър спи или опитва спокойно да се изсере и наистина застава там пред тоалетната, и чете високо на глас съответстващ на положението откъс). Пойнтсман е способен на всичко, по-лош е и от дъртия Пудинг, изобщо няма срам няма съвест. Готов е да използва всеки — Глоуминг, Катье Боргезиус, Пирата Прентис, никой (Джесика) не е предпазен от неговите (Джесика?) макиавелийски…
Джесика. Ах. Да разбирасеразбирасе Мексико, шибан идиот такъв… не е удивително, че 137-та го баламосваше и даваше неясни отговори. Не е удивително, че нейните заповеди идват от Много Високо. Нали той самият, като агне весело палуващо около шиша, бе помолил Пойнтсман да види какво може да направи… Глупак. Глупак.
Той пристига в Дванадесетия Дом на „Голахо Мюз“ в самоубийствено душевно състояние. Крадците на велосипеди сноват из задните улички, старите професионалисти карат по три в редица с прилична скорост. Младежи с гиздави мустаци се оглеждат във витрините. Деца ровят в кофите за боклук. Из ъглите на дворовете хвърчат официални документи, сменената кожа на избягал Звяр. На улицата едно дърво необяснимо е изсъхнало до чепат черен труп. Муха каца с корема нагоре върху предния калник на Роджъровия мотоциклет, десет секунди се мята, събира прошарените с жилки чувствителни крилца и умира. Раз два и готово. За първи път Роджър вижда такова нещо. Ескадрили П-47-ки летят във формации „триъгълник“, по четири отметки на всяка, ЧервеноБялоСиньоЖълто върху неизменния фон на белезникавото небе, ескадрила след ескадрила: или се провежда някакъв авиационен парад или е нова война. Един мазач работи зад ъгъла, заглажда надупчена от бомби стена, натрупаният върху мастара хоросан е пищен и съблазнителен като сирене „империал“, той използва непозната мистрия наследена от негов покоен приятел, и все пак в първите дни непроизволно пробива и драска стената като неопитен чирак, още не е привикнал с лъскавото острие на мистрията, чиято извивка се е оказала малко по-подчертана отколкото неговата сила би могла изобщо да вложи в инструмента… Хенри беше по-едър мъж… Мухата, която съвсем не бе умряла, разперва крилца и отлита да направи за смях някой друг.
Добре тогава, Пойнтсман, връхлита трополейки в Дванадесетия Дом, блъска корковите дъски по седемте коридора и етажа, секретарки протягат ръце към телефоните къде си дяволите те взели…
Няма го в неговия кабинет. Но Геза Розавьолги е там и понечва да му създава спънки.
— Ста-ва-те за смях, младежо.
— Млъквай, трансилвански глупако — ръмжи Роджър. — Аз търся шефа, разбираш ли, само да мръднеш и за последен път ще усетиш вкуса на кръвна група 0-резус отрицателен. Когато приключа с теб, зъбите ти даже овесена каша няма да могат да дъвчат… — Уплашен, Розавьолги отстъпва около водния охладител и опитва да се защити с един стол на колелца. Седалката пада и Розавьолги остава само с рамата, която за голямо негово притеснение е оформена като кръст… — Къде е той — ситуацията е без победител, Роджър скърца със зъби не отстъпвай на истерията, тя дава обратен ефект и е лукс, който, при сегашната ти сериозна уязвимост, не можеш да си позволиш… — Хайде, педераст сдухан, кажи ми или никога повече няма да видиш ковчег отвътре…
Притичва нисичка и леко топчеста, но безстрашна секретарка и започва да шляпа Роджър по пищялите с данъчните досиета от 1940-та до ’44-та година на една английска стоманодобивна компания, която притежава общ патент с Vereinigte Stahlwerke1183 за производството на сплав използвана в муфите на тръбопровода за подаване на течен кислород надолу към Черния Агрегат на А4 с номер 00000. Обаче пищялите на Роджър не са приспособени за такъв вид информация. Очилата на секретарката падат.
1182
Сър Денис Нейланд-Смит — герой от романите за Фу Манчу от Сакс Ромър(1883–1959). Денис Нейланд-Смит (племенник на Шерлок Холмс) е детективът, който обикновено се противопоставя на коварните замисли на злия доктор Фу Манчу. — Б.пр.
1183
Обединени стоманодобивни заводи (