— Това не е Мосмун — прокашля се господин Пойнтсман. — Мексико, бъдете така добър да слезете от масата… джентълмени, това е един от моите някогашни колеги от РИБИ, блестящ специалист, но на моменти доста неуравновесен, както може да сте забелязали… ах, Мексико, наистина не…
Роджър е отворил копчелъка, извадил хуя си и вече деловито опикава лъскавата маса, книжата върху нея, пепелниците, а много скоро и самите мъже с непроницаеми физиономии, които, макар и заемащи ръководни длъжности и притежаващи светкавично действащи мозъци, все още не искат да приемат, че всичко това се случва, нали, в някаква вселена действително свързана в прекалено много точки с привичния им свят… и всъщност шуртящата топла пикня е доста приятна докато преминава по вратовръзки за по десет гвинеи, по брадичките придаващи творчески вид, нагоре по нашарените с пигментни петна ноздри, по армейските очила със стоманени рамки, и плющи по колосани нагръдници, ключета на „Фи Бета Капа“1188, ордени на Почетния Легион, Железни Кръстове, ордени Ленин, кръстове на кралица Виктория, верижки за джобни часовници по случай пенсиониране, значки „Дюи за президент“1189, полуизвадени служебни револвери и даже ловни пушки със скъсена цев подаващи се изпод нечия мишница…
— Пойнтсман, — решително вирнатият хуй раздразнен подскача като дирижабъл сред лилави облаци (много тъмно лилави, като кадифе в същия цвят) привечер, когато морският бриз предвещава трудно кацане, — запазих те за накрая. Но, господи Боже мой, изглежда не ми е останала никаква урина повече. Нито капка. Много се извинявам. Абсолютно нищо не е останало за теб. Разбираш ли? Ако това означава да дам живота си — думите просто излязоха и може би Роджър преувеличава, а може би не — за теб няма да има нищо никъде. Каквото и да получиш, аз ще го взема. Ако отидеш по-високо с това, аз ще дойда, ще те хвана и ще те сваля обратно долу. Където и да отидеш. Даже ако намериш свободен момент за отдих, с отзивчива жена в тиха стая, аз ще бъда зад прозореца. Винаги ще бъда съвсем наблизо отвън. Ти никога няма да ме заличиш. Излезеш ли навън, аз ще вляза и за теб стаята вече ще бъде осквернена, обитавана от духове и ще трябва да търсиш друга. Останеш ли вътре, аз така и така ще вляза, ще те преследвам от стая в стая, докато не те притисна до стената в последната. За теб ще бъде последната стая, Пойнтсман, и ще ти се наложи да прекараш остатъка от твоя мизерен проституиран живот в нея.
Пойнтсман отказва да го погледне. Отказва да срещне очите му. Точно това искаше Роджър. Охранителите се появяват като подробност силно намаляваща постигнатия ефект, въпреки че възторжените почитатели на сцените с преследване, които не могат да погледнат Тадж Махал, Уфици, Статуята на Свободата, без да помислят: сцена с преследване, сцена с преследване, ухаа, егати, Дъглас Феърбанкс бяга и подскача пред минарето на фона на лунното небе — на тези ентусиасти навярно ще им бъде интересно следното:
Роджър се пъха под масата, за да закопчае шлица си и усърдните охранители скачат един срещу друг върху масата, сблъскват се и псуват, но той е избягал в поднивото сред подкованите обуща от конска кожа, раираните крачоли и мамините карирани чорапи на тези заговорници горе, рискован преход, защото всеки крак може да го изрита без предупреждение и да го пребие, но вече е стигнал обратно при плешивия стоманодобивен магнат, докопва го за вратовръзката или за кура, което е по-лесно за хващане, и го издърпва долу под масата.
— Така! Сега ще се измъкнем оттук и вие ще бъдете мой заложник, ясно ли е? — Изскача изпод масата, затътрил посинелия ръководен кадър за вратовръзката или за хуя, дърпа го както дете шейна, полуудушен и пред мозъчен кръвоизлив, извлича го през вратата, покрай необичайната модна дъга от караулещи дами, сега с меко казано уплашен изглед, а на улицата вече пищят сирени: МАНИАК НАПАДА НЕФТЕНИ ПРЕГОВОРИ отстранен след като ----кал участниците, той вече е излязъл от асансьора и тича по задния коридор към парното вжът! над главите на двама черни параджии, които си предават един на друг ръчно свита цигара с някаква западноафриканска наркотична трева, напъхва своя заложник в гигантска пещ заредена и подготвена за пролетта (много жалко), и офейква през задния вход, минава по алея обрамчена с платани водеща в малък парк, след това се прехвърля през оградата, чао до скив, бързоногият Роджър и лондонските полицаи.
1188
Фи Бета Капа е най-старото академично почетно дружество в САЩ (основано в 1776 г.). Фи Бета Капа (ΦΒΚ) е абревиатурата с гръцки букви от Φιλοσοφία Βίου Κυβερνήτης („Философия биоу кибернетес“) и означава „Любовта към мъдростта движи живота“. Символът на Дружеството Фи Бета Капа е златен ключ, на лицевата му страна са гравирани сочещ пръст, три звезди и гръцките букви, от които дружеството е взело името си — ΦΒΚ. На обратната му страна са гравирани буквите SP (
1189
Томас Дюи (1902–1971) от Републиканската партия кандидатства две пъти за президент на САЩ: срещу Рузвелт в 1944 г. и срещу Труман в 1948 г. Предизборната му платформа му се гради на обещанието, че ще „свали правителството от гърба на бизнеса“. — Б.пр.