В „Бялото видение“ не е оставил нищо, което да му е нужно. Всичко там може да бъде зарязано. Дрехите на гърба му и мотоциклетът, джоб пълен с дребни монети и неограничен гняв, от какво повече има нужда един 30-годишен праведник, за да завоюва града? „Аз съм шибаният Дик Уитингтън!“ идва му на ум докато фучи по Кингс Роуд, „И дойдох в Лондон! Аз съм вашият кмет на Лондон…“1190
Пирата е у дома си и повидимому очаква Роджър. Разхвърляни по голямата маса, части от неговата вярна „Мендоса“ блестят от смазочно масло или стоманеносини, ръцете му са заети с парцалчета, шишенца, тампони и шомполи, но очите му са вперени в Роджър.
— Не, — пресича той подхванатото разобличение на Пойнтсман, когато изниква името на Милтън Глоуминг, — това е дреболия, но спри тук. Не го е изпратил Пойнтсман. Изпратихме го Ние.
— Ние.
— Роджър, ти си начинаещ параноик — за първи път Прентис го назовава по име и това трогва Роджър достатъчно, за да прекъсне тирадата си. — Разбира се, че е необходима всестранно разработена система „Те“, но това е само половината работа. На всяко „Те“ трябва да съответства „Ние“. В нашия случай има такова „Ние“. Градивната параноя означава разработване на система „Ние“, която да е поне толкова всеобхватна, колкото системата „Те“…
— Чакай, чакай, първо къде ти е уискито „Хейг и Хейг“, постарай се да бъдеш любезен домакин, и второ каква е тази „система Те“? Аз не те бомбардирам с теоремата на Чебишев1191, нали?
— Имам предвид онова, което Те и наетите от Тях психиатри наричат „заблуждаващи системи“. Излишно е да пояснявам, че „заблудите“ винаги са официално формулирани. Действително или недействително, този въпрос няма защо да ни тревожи. Те говорят само когато им е изгодно. Единствено системата е от значение. Как се подреждат данните вътре в нея. Някои са последователни, други се разпадат. Твоето хрумване, че Глоуминг е изпратен от Пойнтсман тръгва по грешно разклонение. Без някакъв противоположен комплект от заблуди относно нас самите, които наричам „система Ние“, хрумването за Глоуминг може да е било приемливо…
— Заблуди за самите нас?
— Тези заблуди не са действителни.
— Но са официално формулирани.
— Да, ако има полза от това.
— Е, значи ти играеш Тяхната игра.
— Няма защо да се тревожиш за това. Ще видиш, че можеш да действаш превъзходно. Тъй като още не сме победили, особени проблеми няма.
Роджър е напълно объркан. В този момент влиза не кой да е, а Милтън Глоуминг придружен от черен мъж, в когото Роджър разпознава един от пушачите на ганджа в котелното под кабинета на Клайв Мосмун. Негърът се казва Ян Отиюмбу1192 и е офицер за свръзка от Черната Команда. Появява се един помощник на Блоджет Уаксуинг, апаш с неговото момиче и то не просто върви, а по-скоро танцува, много бавно и плавно, танц, в който току-що изскочилият без риза от кухнята Озби Фийл (и с татуирано на корема му Прасето Свинчо? Откога я има Фийл тази татуировка?) напълно правилно определя въздействието на хероин.
Което е донякъде смущаващо — ако това е „системата Ние“, защо тя не е замислена така, че поне да се синхронизира логично и последователно, както става при „системите Те“?
— Именно там е работата — крещи Озби с имитиращи кючек телодвижения, които разтеглят Прасето Свинчо в застрашителна широка усмивка — Благоразумните са Те. А ние пикаем на Техните смислени комбинации. Нали… Мексико?
— Ура! — викат останалите. Добре го каза, Озби.
Сър Стивън Додсън-Трък седи до прозореца и почиства автомат „Стен“. Днес навън лятното спокойствие и гърбът на Лондон усещат началните тръпки на Следвоенния Ограничителен Режим. В този момент в главата на сър Стивън няма никаква мисъл. Той е напълно погълнат от чистенето на оръжието. Вече не разсъждава за жена си Нора, въпреки че тя е там, в някоя стая, все още заобиколена от нейните планетарни медиуми и прицелена в някакво лично предопределение. В последните седмици тя по автентичен месиански начин е стигнала до извода, че нейната действителна самоличност е, буквално, Силата на Гравитацията. Аз съм Гравитация, аз съм Това, с което е принудена да се бори Ракетата, на което се покорява предисторическата пустош и бива отправена в самата същност на Историята… Кръжащите около нея уродливи маниаци, пророци, телепортьори, астрални пътешественици и трагични човешки контакти, всички знаят за нейното божие наказание, но никой от тях не вижда правилния път за нея. Сега тя трябва да докаже себе си, да намери по-прикрити форми на себеотрицание, по-престорени и по-притворни от отстъпничеството на Шабатай Цви пред Високата Порта1193. Това положение дава известни възможности за по някоя хубава груба шега от време на време: горката Нора ще бъде подмамвана на спиритични сеанси, които не биха заблудили дори пралеля ви, ще я навестяват типове подобни на Роналд Черикоук маскиран като Иисус Христос, който ще просвисти надолу по жиците до едно прикътано миниатюрно ултравиолетово светлинно тяло и там ще започне да флуоресцира с възможно най-съмнителен вкус, в глупавия си брътвеж ще свързва заедно разнородни неподходящи откъси от Евангелието, от своята разпната висота ще се протяга наистина да опипва пристегнатия с колан за жартиери задник на Нора… силно оскърбена тя ще избяга в коридори пълни с лепкави невидими ръце, полтъргайсти ще задръстят тоалетната й, изящни дамски лайна ще подскачат в нейния девствен водовъртеж, и с крясък пфу, капещ задник и колан за жартиери отпуснат около колената, тя ще връхлети олюлявайки се в нейната собствена гостна, за да установи, че дори там не може да намери укритие, не, някой ще е материализирал специално за нея две слоници-лесбийки в поза 69, плъзгави хоботи като симетрични бутала влизат и излизат от сочни слонски вулви, и когато Нора се обръща, за да избяга от тази кошмарна сцена, ще констатира, че някое закачливо привидение е заключило вратата зад нея, а друг призрак се кани да шляпне в лицето й студено йоркширско суфле…
1190
Според популярната легенда Ричард Уитингтън (1350–1425) е бил бедно момче от простолюдието, което тъкмо тръгнало да напуска Лондон и да търси късмета си другаде, когато чуло градските камбани да го призовават „Върни се, Дик Уитингтън, кмет на Лондон!“. След това става търговец и политик, четири пъти кмет на Лондон, член на парламента и шериф на Лондон. — Б.пр.
1191
В ежедневието, както и в статистическите проучвания от теоретично естество, е важно да знаем дали вероятността за дадено събитие (например срутване на мост или успешен ядрен синтез) доближава нулата или съответно единицата. Използвайки големи числа като модел, руският математик Павел Чебишев (1821–1894) успява да създаде формула за тези видове изчисления. — Б.пр.
1193
Шабатай Цви (1626–1676) — кабалист, еврейски лъжемесия, лидер на масово движение през XVII век, обхванало много еврейски общности, еретично направление на юдаизма. На 22-годишна възраст се обявява за очаквания юдейски месия. Вярва, че ще прочисти света от злините, ще заведе всички евреи в свещения Йерусалим и там ще построи наново Храма. Впоследствие бива разобличен от евреи и мюсюлмани като лъжемесия и еретик. В 1666 г. е арестуван в Истанбул и изправен пред съда на Високата Порта (диванът или правителството на Османската империя), т.е. Султан Мехмед ІV и пред избор — да бъде екзекутиран или да приеме исляма. Лъжемесията приема исляма. По-голямата част от последователите му го изоставя, но малка група го последва и също приема исляма. Това са хора, смятани за мюсюлмани, но всъщност тайно изповядващи своята вяра в Шабатай. Известни са като