Треперенето е едно от любимите развлечения на Еди Пенсиеро. То не е като при нормалните хора, да те побиват тръпки сякаш гъска ходи по гроба ти и отминава, а непрестанно треперене. Отначало е трудно да свикнеш. Еди е сериозен познавач на тръпките. Даже по някакъв странен начин умее да ги разгадава, както „Киселината“ Бумер обяснява цигарите с хашиш, както Миклош Танац разтълкува белезите от камшик. Но дарбата му не се ограничава с неговото собствено разтрисане, о не, тя обхваща и треперенето на други хора също! Да, тръпките идват една по една, идват всички заедно на групи (напоследък той култивира в мозъка си нещо като различаваща мрежа и се приучва да ги разграничава). Най-безинтересните потръпвания са тези с абсолютно постоянна честота, изобщо без никакви колебания. Не чак толкова безинтересните са с променлива честота, по-бързи или по-бавни в зависимост от постъпващата от другия край информация, където и да се намира той. Най-интересни са неравномерните форми на сигнал, които се променят както по честота, така и по амплитуда. Техните „хармоници“ трябва да бъдат анализирани чрез Реда на Фурие, което е малко по-сложно и трудно1196. Често това включва кодиране, определени инфразвукови честоти, определени нива на мощността — трябва да бъдеш доста напред с материала, за да се ориентираш в тях.
— Хей, Пенсиеро — Това е Хауърд („Бавния“) Лърнър, сержантът на Еди. — Дръпни си гъза от огъня.
— Хайде сега де, серж — трака със зъби Еди. — Само опитвам да се постопля.
— Ник’ви ’звинения, Пенсиеро! ’Дин по’ковник иска подстрижка, веднага, чуваш ли!
— Уф, момчета — мърмори Пенсиеро, изпълзява до спалния чувал и почва да рови в мешока за гребен и ножици. Той е ротният бръснар. Неговите подстрижки, по правило отнемащи часове, а нерядко и дни, са мигновено разпознаваеми в цялата Зона, и ако щете вярвайте, но те разкриват косъм по косъм непоколебимостта и целеустремеността на редовния консуматор на бензедрин.
Полковникът седи, чака, под електрическа лампа, захранвана с ток от друг войник, който облегнат в сянката върти сдвоената ръчка на генератор. Това е приятелят на Еди, редник Пади („Електро“) Макгонигъл, ирландче от Ню Джърси, един от милионите познати от филмите добродетелни и бедни градски приспособенци — гледали сте ги как пеят, танцуват, простират прането, напиват се на помени, тревожат се, че децата им пропадат, вече просто не знам какво да правя тате, той е добро момче, но се е хванал с много лоша компания, и тъй нататък с всичките му долнопробни холивудски лъжи, чак до и включително тазгодишния касов хит „Расте дърво в Бруклин“1197. Тук Пади с неговите ръчки прилага под друга форма дарбата на Еди, макар че препраща, а не получава. Лампата изглежда свети равномерно, но това всъщност е последователност от максимални и минимални електрически заряди, преминаващи със скорост, зависима от това колко бързо Пади върти ръчките. Само че нажежаемата жичка угасва достатъчно бавно, преди да пристигне следващия максимален заряд, който ни подвежда да приемаме, че виждаме равномерна светлина. В действителност това е поредица от едва забележими светлина и тъмнина. Обикновено недоловими. Що се отнася до Пади, посланието изобщо не е съзнателно от негова страна. То бива изпращано от мускули и кости, от съответния контур на тялото му, който се е научил да работи като източник на електрическа енергия.
В момента Еди Пенсиеро трепери и не обръща особено внимание на тази крушка. Неговото собствено послание е достатъчно интересно. Наблизо някой свири блус на устна хармоника в нощта.
— ’Кво е т’ва? — пита Еди, застанал под бялата лампа зад безгласния полковник в парадна униформа — Хей, Маконигъл, чу ли нещо?
— Аха — надсмива се Пади иззад генератора — чух ти пръднята как излита с големи крила от гъза ти. Ето т’ва чух! Ха, ха!
— Е, дрън-дрън! — отвръща Еди Пенсиеро — Ник’ва пръдня не си чувал, тъпако.
— Хей, Пенсиеро, знаеш ли ’къв шум издава на новия сонар италианската подводница? А?
— Ъъъ… ’къв?
1196
При анализа на периодични форми на сигнали във физиката, изследван сигнал може да бъде представен чрез „Ред на Фурие“ — разработен в 1811 г. от френския математик Жан-Батист Ж. Фурие (1768–1830) — като множество прости сигнали, насложени един върху друг. Например тонът от един музикален инструмент може да бъде представен като сума от много прости чисти тонове, още наречени „хармоници“ или обертонове. — Б.пр.
1197
Режисьорски дебют на Елия Казан (1945) — печели Оскари за женска роля и за поддържаща мъжка роля. — Б.пр.