— Пиндолар, пин долардолар жабаржабаржабар! Ето такъв! Юк, юк, юк!
— ’Би си майката — заявява Еди и започва да реше черно-сребристата коса на полковника.
В момента, когато гребенът докосва главата му, полковникът заговаря:
— Обикновено прочистването къща по къща ни отнема не повече от 24 часа. От залез до залез, от къща на къща. В началото и в края се виждат черни и златисти оттенъци, силуети, люлеещи се небеса, чисти като при циклорама1198. Но тези залези, тук, просто не знам. Как мислиш, не е ли експлодирало нещо там някъде? Да, някъде на изток? Нов Кракатау? С друго, не по малко екзотично название… сега цветовете са толкова различни. Вулканична пепел, или каквото и да е друго, увиснало в атмосферата фино разпръснато вещество, може по много странен начин да пречупва цветовете. Известно ли ти беше това, синко? Не е за вярване, нали? Съвсем късо долу на врата и около ушите, ако нямаш нищо против, и постепенно я оставяш малко по-дълга най-горе така, че да няма нужда от ресане. Да, редник, цветовете варират и още как! Въпросът е в зависимост от какво се променят? Понижава ли честотата си ежедневният слънчев спектър? Не просто така произволно и напосоки, а систематично, под въздействието на тези неизвестни отпадъчни частици в преобладаващите ветрове? Носи ли това някаква информация? Сериозни въпроси, тревожни… Откъде си родом, синко? Аз съм от Киноша, Уисконсин. Родителите ми имат малка ферма там. Заснежени поля и оградни подпори чак до Чикаго. Снегът засипва старите коли и те изглеждат като огромни пънове… големи бели купчини… през зимата Уисконсин е като затрупани със сняг армейски гробища.
— Хе, хе…
— Хей, Пенсиеро — провиква се Пади Макгонигъл — все още ли ти се счуват ония звуци?
— Да, мисля, че е устна хармоника — Пенсиеро енергично сресва отделни косми, и отрязва всеки на леко различаваща се дължина, отново и отново се връща да дооправи тук-там по нещо… Бог е този, комуто е известен техния брой. Атропос е тази, която ги отрязва в различни дължини1199. Ето защо тази вечер Еди Пенсиеро е обладан от Бог под формата на неотразимата Атропос.
— Намерих ти хармониката точно тук — надсмива се Пади. — Гледай! Жабарски кларинет!
Всяко продължително подстригване е преход от едно състояние в друго. Косата е друг вид модулирана честота. Да предположим едно благодатно и богоугодно състояние, при което всички косми някога са били разпределени съвършено равномерно, период на невинност, когато са лежали идеално прави по цялата глава на полковника. Дневни ветрове, разсеяни жестове, потене, сърбеж, внезапни изненади, еднометрови пропадания на границите на съня, наблюдавани небеса, припомнени безчестия, всичко за изминалия период е записано върху тази идеална решетка. Сега Еди Пенсиеро минава през нея, преизгражда я и действа като посредник на Историята. Успоредно с обработката на полковнишката глава звучи и възникналият от треперенето блус — продължителни рулади1200 в отвори номера 2 и 31201 съответстват, във всеки случай тази вечер, на проходи в дълбоките протежения на косата, брезови стъбла в много влажна лятна нощ, подстъпи към каменна къща в горист парк, елени замрели до алеи настлани с дебели плочи…
Блусът се състои в използване на по-ниски странични честотни ленти — поемаш чиста нота, влизаш в тон и след това с лицевите мускули я насочваш по-ниско. Цял живот лицевите ти мускули се усмихвали изпънати от болка, често са опитвали да не издават никакви емоции. Къде изпращаш чистата нота е отчасти функция на този смях. Такава е светската основа на блуса, ако духовният ракурс те безпокои…
— Не знаех къде се намирам — разказва полковникът. — Продължавах да пълзя надолу между големи парчета нарязан бетон. Стърчащ черен прът арматурно желязо… черна ръжда. Във въздуха се рееха синьо-лилави следи, недостатъчно ярки, за да се замъгляват по краищата или да променят вечерната плътност. Те капеха надолу, удължаваха се една след друга, виждал ли си кокоши зародиш, в самото му начало, току-що оформен? е, не си, то е ясно, ти си градско момче. Много неща научаваш на фермата. Например как изглежда кокоши зародиш, тъй че ако ти се случи да се катериш по бетонна планина в мрака и видиш един или няколко горе в небето, възпроизведени в лилаво, ще знаеш на какво приличат. Това е нещо много по-добро от града, синко, животът там непрекъснато те подмята от криза на криза, всяка от тях е съвсем нова и не можеш да я сравниш с никоя предишна…
1198
Конструкция, спомагаща за плавния преход между хоризонтални и вертикални плоскости, позволява създаването на безкраен плавен еднотонов заден фон, който лесно може да бъде автоматично отстранен от кадъра. Подобни конструкции за първи път са били използвани в телевизията при новинарските емисии. Циклорамата има твърда и устойчива конструкция, даваща възможност да се опирате на нея и това е преимуществото й в сравнение с обичайния фон. — Б.пр.
1199
Орисниците (или Мойрите) са богини на съдбата в древногръцката митология. Дъщери са на Зевс и Темида, а според някои източници — на Зевс и Ананке или на изначалните богове Хаос и Никта (Нощта). Мойрите предат нишките на съдбата на всеки смъртен. Мойрите са три: 1) Клото (от гр. предачка) е най-младата мойра. Тя преде нишката на човешкия живот. Изобразяват я с вретено в ръка. 2)