И ето го, внимателно заобикаля огромната руина, косата му в този момент изглежда много странно, вчесана напред от една тилна точка, напред и нагоре на големи дълги остриета, образуващи черен слънчоглед или голямопериферно боне около лицето му, на което най-забележителната черта са широките и тънки бавно мърдащи червено-лилави устни на полковника. От пролуките между отломките, разни същества опитват да го хванат, нещо като бърз ентусиазиран скок и прибиране назад, тънки ръце-щипци, нищо лично, просто реших да глътна малко нощен въздух, ха, ха! Когато не попадат на полковника — както обикновено — те бързо се прибират обратно с комарджийска въздишка, е, може би следващия път…
По дяволите, тъй както съм изолиран тук от моя полк, дакоитите ще ме хванат и кремират! О Исусе Христе, ето ги вече, невероятни Животни тичат приведени в отблясъците от градския вариант на Г-51202, червени и жълти тюрбани, нашарени от белези наркомански мутри, обтекаеми като предницата на „форд“ модел ’37 година, същите неадресирано облещени очи, същото отърваване от Чука На Съдбата… „форд“ ’37 година избавен от ЧНС1203? ’Айде стига си ме занасял. Всички те ще свършат в автоморгите, както и останалите!
Така ли мислиш, Скипи?1204 Тогава защо толкова много от тях сноват по пътищата?
Ами-и-и, а-а-а, господин Осведоменост, заради Войната е, точно сега не произвеждат нови коли, тъй че ще трябва да поддържаме нашите Стари-Надеждни в отлично състояние, защото не са останали кой знае колко автомонтьори в тила, и не е нужно да се запасяваме с бензин, а онзи стикер „А“1205 да го държим на видно място долу вдясно…
Скипи, глупчо, офейкал си на поредното ти безсмислено и назадничаво пътуване. Върни се тук, при жп стрелките. Тук се разделиха пътищата. Виж там онзи човек. С бяла качулка е и с кафяви обувки. Хубава усмивка, обаче никой не я вижда, защото лицето му винаги остава на тъмно. Но е добър човек. Той е стрелочникът. Наричат го така, защото той дърпа ръчката, която сменя стрелките. И ние отиваме в Щастливград, а не в Скръбенград (тоест „Der Leid-Stadt“ както го наричат немците). За Скръбенград има много готина поема написана от германеца господин Рилке. Обаче няма да я четем сега, защото ние отиваме в Щастливград. Стрелочникът се е уверил, че ние ще тръгнем натам. Неговата работа е съвсем лека. Ръчката се движи много гладко и лесно се изтласква. Даже ти можеш да я избуташ, Скипи. Ако знаеш къде е тя. Но виж колко много работа е свършил той само с едно леко побутване. Изпратил ни е чак до Щастливград, а не в Скръбенград. Това е защото той знае къде точно са стрелките и ръчката. Той е единственият човек, който работи малко, а спомага за постигането на големи неща по целия свят. Той може да те е изпратил на правилното пътешествие там, Скипи. Свободен си ако искаш да запазиш твоята фантазия, ти вероятно не заслужаваш нещо по-хубаво, но господин Осведоменост тази вечер е в добро настроение. Той ще ти покаже Щастливград. Като начало ще ти напомни за „форд“ 1937 година. Защо този автомобил с предница като лице на дакоит и досега обикаля из пътищата? Ти каза „Войната“ тъкмо когато затрака със стрелките в погрешните релси. Войната беше комплектът стрелки. Нали? Да, да, Скипи, истината е, че Войната поддържа във всичко живота. Във всичко. „Фордът“ е само едно от тях. Историята за германците и японците беше само един прекалено сюрреалистичен вариант на истинската Война. Тя, Истинската Война продължава завинаги, неизменно. Умирачката от време на време понамалява, но Войната все още убива много, много хора. Само дето точно сега ги убива по значително по-фини и по-коварни начини. Нерядко с толкова сложни похвати, че дори ние, на това ниво, много трудно ги разпознаваме. Но умират правилните хора, както става и когато се сражават армии. Тези, които при Началната Подготовка застават насред картечните редове. Тези, които не се доверяват на своите сержанти. Тези, които се подхлъзват и показват моментна слабост пред Врага. Войната няма полза от такива хора и затова те умират. Оцеляват правилните хора. На останалите, както казват, дори им е пределно ясно, че имат кратка продължителност на живота. Но те упорито се държат по същия начин. Никой не знае защо. Няма ли да бъде уместно, ако можем напълно да ги отстраним? Тогава никой не трябва да бъде убиван във Войната. Ще бъде много забавно, нали, Скипи?
Еха-а, сигурно ще бъде, господин Осведоменост! У-ух, умир-рам от нетърпение да видя този Щастливград!
1204
Буйният и непокорен петокласник Скипи Скинър е герой от едноименния извънредно популярен комикс на Пърси Кросби публикуван в САЩ от 1925 до 1945 г., адаптиран за киното и радиото. — Б.пр.
1205
В 1942 г. в САЩ е въведен разпределителен режим за бензина. Стикер „А“ обозначава използването на автомобили от обикновени пътници и дава право на 19 литра бензин седмично на кола. Стикер „Б“ е за водачи използващи кола за бизнес, а стикер „Т“ за транспортиране с търговска цел и т.н. — Б.пр.