Тогава, след Любовта, за Байрън идва ред на урока по Безмълвие.
Продължителността на неговото горене наближава 600 часа и контрольорите в Швейцария започват да наблюдават по-внимателно Байрън. Контролната Зала на „Фибъс“ е разположена под една малко известна Алпа, леденостудена стая претъпкана с германски електроизмерителни уреди, стъкло, месинг, ебонит и сребро, масивни електроклемни табла със стърчащи медни скоби и винтове, а група суперчисти наблюдатели с бели престилки пристъпват от един измерителен уред към следващия, леки като снежни вихърчета, уверяват се, че всичко е наред, че при нито една крушка средната експлоатационна дълготрайност няма да бъде удължена. Можете да си представите какво ще стане с пазара, ако започне нещо такова.
Байрън минава 600-часовата червена линия, заложена от отдел Надзор, и моментално му е направена предвидената в разпоредбите обичайна проверка на съпротивлението на нажежаемата жичка, температура на горене, вакуум, разход на енергия. Няма отклонения от нормата. От сега нататък Байрън ще бъде проверяван на всеки 50 часа. При наближаването на този срок в контролната станция ще прозвучава тих звън.
Когато е достигната 800-часовата продължителност на светене — още една установена предпазна мярка — от Берлин изпращат в опиумната пушалня тяхна служителка, която да премести Байрън. Тя е с подплатени с азбест ръкавици от ярешка кожа и обувки с 18-сантиметрови остри токчета, не, не за да се изравни по височина с тълпата, а за да може да стигне до аплика и да развие Байрън. Останалите крушки наблюдават с едва сдържан ужас. Вестта се разпространява по цялата Енергийна Система. С почти светлинна скорост всички крушки — „Азо“ които гледат отгоре празните черни бакелитови улици, „Нитралампен“ и „Вотан Г“ дето осветяват вечерните футболни мачове, „Юст-Волфрам“, „Моноват“ и „Сириус“ — всички крушки в Европа узнават какво се е случило. Те губят дар слово от безсилие и капитулират пред лицето на тази борба, която са смятали за мит. Не можем да помогнем, мънка общата мисъл по пасбища със спящи овце, по аутобани и най-отдалечените северни кейове за товарене на въглища, никога не сме могли да направим каквото и да е… Възникне ли у някого дори най-слабата надежда за превишаване на експлоатационната дълготрайност и от Комисията по Аномалии при Светлинните Тела с Нажежаеми Жички веднага идват и го отстраняват. Тук-там някои може и да протестират, но това е само информация, променяща се в зависимост от силата на излъчваната светлина, безвредна и нищожна в сравнение със запратените в мутрите на властимащите експлозии, които Байрън детински наивно си е представял някога още в неговия Рай/Затвор за Невръстни Електрически Крушчици.
Отнасят го в някакво мазе в квартал Нойкьолн, това е домът на един стъклодухач, който изпитва страх от нощта и ще държи Байрън включен да свети и да наглежда всичките кристални купи, грифони и корабчета-вази, скачащи планински козли, зелени паяжини, мрачни ледени божества. Това е една от многото тъй наречени „контролни точки“, където подозрителните крушки могат лесно да бъдат наблюдавани.
Не са минали две седмици, когато в каменно ледените коридори на централата на „Фибъс“ отеква гонг и лицата се извръщат за кратко от измервателните уреди. Тук гонговете са рядкост. Гонговете са особени. Байрън е надвишил 1000-часовата дълготрайност и сега е ред на стандартната процедура: Комисията по Аномалии при Светлинните Тела изпраща екзекутор в Берлин.
Но тук се случва нещо странно. Да, наистина много странно. По план Байрън трябва да бъде разбит и стъклените трошки още там в ателието да бъдат върнати при шихтата, волфрамът разбира се ще бъде отстранен, и нека да се прероди в следващия проект на стъклодухача (дирижабъл отправящ се на въздушно пътешествие от върха на бял небостъргач). Това няма да е много лош вариант. Байрън не по-зле от хората на „Фибъс“ знае колко часа е работил. Тук в ателието той се е нагледал достатъчно как претопяват стъклото обратно в аморфния общ котел, от който всякакви стъклени образци и форми изникват отново и отново, и няма нищо против да премине през същия процес. Ала е впримчен върху Колелото на Съдбата1213. Тлеещата оранжева шихта е подигравка, жестоко издевателство. Байрън не може да избяга, той е обречен на безкраен упадък, водещ назад към фасонки и крадци на лампи. Ето, в ателието бързо се вмъква малкият ваймарски безпризорник Хензел Гешвиндиг, отвива Байрън от тавана, пъха го в грижливия джоб и моментално се измъква през вратата. Тъмнина нахлува в сънищата на стъклодухача. Угасналата лампа е възможно най-лошото от всички неприятни премеждия, които сънищата му улавят от нощния въздух. Светлината в неговите сънища винаги е била надежда: най-важната, смъртната надежда. Настъпва спираловидно прекъсване на контактите, надеждата преминава в мрак и тази нощ стъклодухачът се пробужда внезапно и мъчително с плач:
1213
Колелото на съдбата е идеята, че всичко в нашия живот се дължи на минали действия и че настоящите действия засягат бъдещия човешки живот. Карма е свързана с прераждането. — Б.пр.