Кой? Кой?
Във „Фибъс“ не изпадат в ярост. Бивали са такива неща и преди. Все още е в действие съответна процедура. Което означава повече извънредна работа за някои служители, тъй че налице е уталожено смътно задоволство, типично за очертаващото се ненадейно допълнително заплащане, а и също толкова неопределена възбуда от нарушаването на еднообразието. Ако искаш силни емоции, хич не помисляй за „Фибъс“. Техните разузнавателни групи с безизразни каменни лица тръгват по улиците. Те общо взето са наясно къде да търсят в града и предполагат, че никой от техните потребители не знае за безсмъртието на Байрън. Следователно информацията за кражби на Не-Безсмъртни Електрически Крушки се отнася също и за Байрън. А данните случайно се натрупват в бедните райони на столицата, с други думи в кварталите обитавани от евреи, наркомани, хомосексуалисти, проститутки и врачки. Там са най-вероятните крадци на електрически крушки, в смисъла на понятието за престъпност. Вижте всичката тази пропаганда. Това е престъпление срещу нравствеността. От „Фибъс“ са открили — едно от великите неоткрити открития на нашето време — че потребителите трябва да изпитват чувството за греховност. Че в подходящи невидими ръце виновността е неимоверно мощно оръжие. В Америка господин Лайл Бланд и неговите психолози разполагали с цифри, експертни показания и пари (пари в пуританския смисъл на думата, тоест видимо одобрение на техните намерения от страна на околния свят), достатъчни, за да поставят Откриването на Виновността на върха точно между научната теория и факта. В последните години темповете на растеж е трябвало да поддържат Лайл Бланд (в действителност Бланд е бил поддържан и изнесен от почетен секстет ковчегоносци, старши партньори в „Салитиери, Пуър, Наш, Де Брутъс и Шорт“, плюс кихащия Лайл Младши. А Бъди в последната минута решил да отиде да гледа „Дракула“. Толкова по-добре за него.) От всички завещания оставени от Бланд, вероятно най-разкошното била Лампокрадската Ерес. Тя не просто означава, че някой не купува електрическа крушка. Тя също означава, че същият някой не подава никаква електроенергия във фасонката. Това е прегрешение едновременно против „Фибъс“ и Енергийната Система, което те няма да оставят да мине току-така.
И детективите на „Фибъс“ тръгват да търсят откраднатия Байрън. Обаче безпризорникът вече е напуснал града, заминал е за Хамбург, където при една проститутка от „Рипербан“ заменя Байрън за морфин — клиент на младата жена тази вечер е счетоводител, който обича да му завиват електрически крушки в гъза и също е донесъл малко хашиш за пушене, така че когато си тръгва той вече съвсем е забравил, че Байрън все още е в гъза му, всъщност така и не разбира, защото когато най-после сяда (през целия път на връщане е стоял прав в тролея) това става у дома в тоалетната и пльок! Байрън цопва и флюссс! бива отнесен с отпадъчните води в устието на Елба. Той е достатъчно закръглен и изминава целия път гладко. Много дни се носи по Северно море, докато накрая стига до остров Хелголанд, този запратен в морето бяло-червен сладкиш „наполеонка“. Известно време живее в хотел между Хенгст и Мьонх1214, докато не го връща на континента един много възрастен свещеник, узнал за безсмъртието на Байрън по време на обикновен сън за вкуса на „Хоххаймер“1215 реколта 1911 година… изведнъж това е големият берлински Леден дворец, кънтяща мрачна пещера с чугунени подпорни ферми, женски аромати в сините сенки, парфюми, гладки кожени дрехи, костюми за пързалка от козинова кожа, леден прах във въздуха, лъскави крака, изпъкнали ханшове, проблясъци на неотразимо като грип страстно желание, безпомощност в края на сплашване и тормоз, полет през замъглени от разпрашения лед слънчеви лъчи, и глас в мътното огледало под краката призоваващ: „Намерете човека извършил това чудо. Той е светец. Разкрийте го. Ускорете канонизацията му…“ Името е включено в понастоящем изготвян от възрастния духовник списък на около хиляда туристи, посетили Хелголанд след като Байрон е бил намерен на брега. Свещеникът започва издирване, пешком, с влак, с автомобил „испано-суиза“, проверява всеки отделен турист от списъка. Ала не стига по-далеч от Нюрнберг, където чантата му с увития в стихар Байрън бива открадната от един транссектант, лютеранинът Маусмахер, чието любимо занимание е да се маскира с одежди на висш духовник от римокатолическата църква. Този Маусмахер не се задоволява да стои пред своето огледало и да рисува във въздуха папски кръстове, а мисли, че ще произведе неотразимо ефектно и фрапантно впечатление, ако в пълна парадна форма (стола, казула, епитрахил, палиум и митра) отиде на полето с цепелините по време на нацистко факелно шествие и се поразходи там, благославяйки наслуки присъстващите. Пламтящи зелени факли, червени свастики, проблясващ месинг и отец Маусмахер оглежда цици и задници, пристегнати в корсети талии и тананика духовна мелодийка, някоя Бахова фраза, усмихнат крачи през гора от „зиг хайлове“ и хорови припеви „Вдигнете високо знамето“1216. Без да усети той, Байрън се изплъзва от крадените одежди и тупва на земята. Покрай него маршируват няколкостотин хиляди ботуши и обувки, и както може да се очаква, нито една дори не го докосва. На другия ден (полето сега е мъртвешки пусто, изровено на бразди, избледняло, нашарено с дълги кални локви, утринните облаци се разтеглят отвъд позлатените свастика и венец) го намира един беден евреин вехтошар и го взема на работа за още 15 години, осигуряваща му предпазване от случайности и съответно от „Фибъс“. Байрън ще бъде завинтван от майка (Mutter) в майка, както по някаква неизвестна причина се наричат вътрешните, или женски, резби на германските фасонки за електрически крушки.
1214
Hengst (