Байрън продължава да гори и проумява все повече и по-ясно този структурен модел. Научава как да се свързва с други видове електрически уреди, по домовете, във фабриките и на улиците. Всеки има какво да му каже. Структурата се натрупва в душата му (Seele, както наричали в Германия сърцевината на първите въглеродни нажежаеми нишки) и колкото по-внушителна и по-ясна израства, толкова повече се отчайва Байрън. Някога той ще узнае всичко, и въпреки това ще остане толкова безсилен както преди. Сега вече неговите юношески мечти да организира всички крушки на света изглеждат неосъществими — Енергийната Система е широко отворена, всички съобщения могат да бъдат подслушвани, а на линията има предостатъчно предатели. Пророците традиционно не живеят дълго, или ги убиват веднага или им спретват някакво произшествие достатъчно сериозно, за да ги накара да спрат и се замислят, и в повечето случаи те се оттеглят. На Байрън обаче е отредена дори още по-добра съдба. Той е обречен да продължава навеки, да знае истината и да бъде безсилен да промени каквото и да е. Той вече няма да опитва да слезе от колелото на съдбата. Гневът и разочароващото чувство за безпомощност ще нарастват безпределно и с течение на времето клетата опърничава крушка Байрън ще осъзнае, че това му е приятно…
Ласло Джамф се отдалечава покрай канала, в който сега плават кучета, глутници кучета, главите им подскачат в покритите с пяна канали… кучешки глави, шахматни коне, могат също да се окажат невидими във въздуха над тайните авиобази, в най-гъстите мъгли, температурните условия, налягането и влажността образуват Скачачески форми, които привикналият летец усеща, радарите ги засичат, безпомощните пасажери могат от време на време почти да зърнат през мъничкия илюминатор, като през облаци пара… това е доброто Куче, на което никой човек никога не е успявал да създаде условен рефлекс, то е там за нас в началото и в края, и в пътешествията, в които трябва да се впуснем, безпомощни, ала не съвсем неохотно… Гънките на костюма на Джамф се заплитат като листа на перуника духана от вятър в задния двор. Полковникът е оставен сам в Щастливград. Стоманеният град го обслужва, равномерната светлина от облаците издига бели жилки по всяко голямо здание, всички те подредени като модулации върху идеалната мрежа на улиците, всяка кула е отрязана на различна височина, — и къде е Гребенът, който ще премине през всичко това и ще възстанови някогашната идеална картезианска1217 хармония? къде са големите небесни Ножици, които ще преправят Щастливград?
Няма нужда от кръв или насилие тук. Обаче нали сега полковникът отмята глава назад, което може наистина да означава капитулация: гърлото му е открито и изложено на болезненото излъчване на Електрическата Крушка. Единственият друг свидетел е Пади Макгонигъл и той, в качеството си на единична енергосистема със собствени индивидуални сънища, не по-малко от всеки друг иска да убие полковника. С облени от блуса, от мрачния смъртоносен блус треперещи мускули Еди Пенсиеро държи ножицата не както се полага на бръснар. Потрепващите й в електрическия конус заострени върхове сочат надолу. Юмрукът на Еди Пенсиеро е стегнат около стоманените халки, от които пръстите му вече са се изплъзнали. С едно последно отмятане на главата полковникът открива вратната си вена, в явно нетърпение за…
1217
От „картезианство“ — учението на френския философ Декарт (1545–1650) на латински Картезий, и на неговите последователи, което прави опит да примири идеализма с материализма. — Б.пр.