Гравитационна дъга [bg]

□ □ □ □ □ □ □

Тя пристига в града на краден велосипед: бяла забрадка на главата й, с развени назад остри краища, изтъкната посланица на заграбена и пресушена земя, самата тя носителка на древни титли, ала не притежава абсолютно никаква практическа власт, дори илюзията за нея. Тя носи скромна бяла рокля, тенисна рокля от предвоенните лета, сега падаща не с остроръбести плисета, а по-меко, по-небрежно, на вълни със синкави оттенъци в по-дълбоките гънки, рокля за променливо време, рокля, върху която да се нижат сенки от листа, да пробягват и отминават слънчево жълти и кафяви петънца, когато тя се спуска по инерция, умислена, но без скрити усмивки, под листатите дървета покрай трамбования черен път. Косата й увита на венец от плитки около главата, която тя държи не много високо, но не и „важно“ както се изразяваха преди, а обърната към (или, по-точно, срещу) някакво особено бъдеще, за първи път от казино „Херман Гьоринг“ насам… и тя изобщо не е от този наш момент, от нашето време.

Най-външният часовой надниква от своята циментова съборетина с ръждясал скелет и в течение на две пълни завъртания на педалите и двамата, той и Катье, са на светло, сливат се с трамбованата земя и ръждата, нашарени от капчици студено-златиста и лъскава като стъкло слънчева светлина, и със свежия вятър в дърветата. Хипертиреоидни африкански очи1218, ирисите оградени като пролетен синчец от изпълнените със склери полета… Уууга-буууга! Отивам да се покатеря на оня тъпан, хей! Кажи на останалите от племето дет’ чакат в селото, ухаа!

И тъй, ДУМдумдумдум, ДУМдумдумдум, добре, обаче в поведението й засега няма място даже за любопитство (разбира се, нямаше ли да има барабани, възможност за насилие? Змия скача от клона, някакво много голямо присъствие отпред сред хилядите сведени корони на дървета, в нея се заражда писък, скок нагоре в първобитния ужас, капитулация пред него и по този начин — както й се е привидяло — възвръщане на душата й, на отдавна загубената самоличност…). И няма да удостои с нещо повече от бързи неискрени погледи германските поляни, разпрострени тъй надалеч в зелени омари или хълмове, нито бледите крайници на мраморни перила до неспокойно извити, трескаво задъхани санаториални пътеки навлизащи в гъсталаци от клонки и тръни с пенисоподобни пъпки, толкова стари, толкова неутешителни, че очите биват завладени и покорени от слъзните жлези и силом принуждавани да намерят, да открият на всяка цена тъй внезапно изчезналата пътека… или да погледнат назад, да уловят поне някаква следа от курорта, някакво ъгълче от дворчето около минералния извор, най-високия връх на захарно бялата естрада за оркестъра, нещо, което да неутрализира шепота на Пан1219 от тъмната дъбрава: Отбий се… забрави за тях. Ела тук… Не. Такива не й минават на Катье. И преди е попадала в дъбрави и гъсталаци. Танцувала е гола, разтваряла е путката си за рогата на горски зверове. Усещала е луната в стъпалата си, възприемала е нейните приливи с мозъчните си гънки. Пан беше калпав любовник. Днес, пред хората, те могат да разменят само бързи нервни погледи.

А сега става нещо много тревожно: незнайно откъде внезапно се появява пълен кордебалет от пеещи мъже-херероси. Облечени в бели моряшки костюми подчертаващи задници, чатали, тънки талии и добре оформени гръдни мускули, те носят момиче цялото в сребристо ламе, вулгарна жена в стила на Даймънд Лил или Тексаската Гинан1220. Още докато я оставят на земята, всички започват да танцуват и пеят:

Па-ра-ноооояяяя, Па-ра-ноя! Не е ли прекрасно да видиш, Това познато лице От доброто старо време! Па-ра-нооояяя, ти си моя Само мъничко, Ти знаеш какво и откога! Не може да те нарисува даже Гоя, Как изглеждаш Когато риташ вратата Ах, отново си моя, Параноя, И ти завещавам гъза си навеки!

После напред излизат Андреас и Павел с подковани обувки (конфискувани от едно гостувало през юли твърде дръзко представление на ДЕБА1221,) за да изпълнят съпроводен от песен танц с ритмично стакатно потракване на токове:

1218

Изпъкнали африкански очи с блестящ немигащ поглед, характерен за болестно повишена функция на щитовидната жлеза. — Б.пр.

1219

Пан (на старогръцки: Πάν, в превод — вселена, свят, на гръцки: Πάνας) — Аркадски бог, син на Зевс и Калисто, или на Уран или Хермес и на Гея или нимфата Пенелопа. Първоначално божество на пасищата и горите, впоследствие бог на Вселената. Още като дете приличал на коза — обрасъл с косми по цялото тяло, с кози рога и крака и копита, с брада и с опашка. Когато някой пътник се загубел в гората Пан излизал насреща му и го стряскал с чудовищната си фигура. От тук идва „паника“. — Б.пр.

1220

Легендарна кръчмарска танцьорка от началото на XX век в Клондайк или мадам на публичен дом в Сиера Невада. Няколко личности претендират за прозвището „Диамантената Лил“, като най-известни и вероятни са Хоноурия Орнщайн (1882–1975) и Ивлин Хилдегард (1877–1967) — емигрантки от Австрия, подвизаващи се като танцьорки-певици в Клондайк и съответно Сиера Невада. И двете имали вградени диаманти в зъбите, оттук и названието „Диамантената Лил“.

Мери Луиз Сесилия „Тексаската“ Гинан (1884–1933) — американска киноактриса (44 филма), продуцентка, импресарио и собственица на тайни питейни заведения по време на сухия режим в САЩ. — Б.пр.

1221

Дружество „Естрада“ за Британската Армия — британският организатор на представления и развлечения за британските войници в чужбина. — Б.пр.