Но обезпокоен ли е полският погребален агент в лодката от разбиването на този код, за тайните организации или за узнаваемите субкултури и подраздели? Не, хич не го интересуват. Той издирва тези хора, защото смята, че това ще му помогне в работата. Чат ли сте, пичове? Той иска да знае какво е поведението на хората преди и след удара на мълнията, за да се ориентира по-добре какво да бъде поведението му с безутешните потресени семейства.
— Вие прилагате неправилно и с търговска цел, едно велико откритие — отбелязва Танац, стъпвайки на брега. — Трябва да ви е срам от себе си. — Не е прекарал и пет минути в празния град на края на блатото, когато пплльокк ГЪРРР БАФФ! пльокпльок барр пльок чудовищен взрив от светлина и грохот блъска обратно водата там, където погребалният агент, силно раздразнен от това, което е приел за неблагодарност, тъкмо поема курс навътре в морето.
— Оох — долита слабият му глас — Ох, хоо. Ох-хо-хо-хо!
— Освен нас никой друг не живее тук. — На пътя на Танац се е появила едра фигура, черен като въглен, шептящ силует. — Ние не причиняваме зло на гостите. Но е за предпочитане да тръгнете по друг път.
Това са 175-те, затворници-хомосексуалисти1229. Тръгнали на север от лагера „Дора“ в Нордхаузен, вървели на север докато свършила сушата, и основали изцяло мъжка общност между това блато и устието на Одер. При нормални условия такава би била представата на Танац за рай, обаче се оказва, че за всички тези мъже е непоносимо да бъдат извън „Дора“, лагерът е бил техен дом и сега тъгуват за него. „Освобождението“ им се превърнало в изгнание. Ето защо на новото място те изградили предполагаема СС йерархия — повече не били ограничавани от наложените им от Съдбата надзиратели, сега те успели да измислят някои наистина много гадни въображаеми нацистки другарчета от Комендант на лагер до Комендант на блок, а също и съставили вътрешна йерархия за тях самите: Старши по лагер и Старши по блок, Надзирател, Десетник-бригадир, Дневален по барака, Куриер (който е разсилен или куриер, но същевременно това е германското название на шахматен офицер… ако сте го виждали да тича през мокрите ливади рано-рано сутрин, червените му одежди се събират и развяват, потъмнели почти до цвета на дървесна кора сред предвещаващите дъжд хълмове, ще получите някаква представа за истинското му предназначение в общността: той е носител на свещени стратегии, на меморандуми на съвестта, и когато приближава по обраслите с тръстика утринни мочурища, ти си хванат за сведената шия и леко докоснат от страничните честотни ленти на един Велик Момент, защото куриерът е най-святата личност тук, той е човекът, който доставя съобщенията до пагубната разделителна граница между видимия Лагер и невидимия СС).
На върха на пирамидата е комендантът на лагера Блицеро. Името е стигнало чак дотук на изток, сякаш е продължило оттеглянето на този човек отвъд последния предел на Люнебургското поле. Той е най-ужасният призрак на Зоната. Злокачествен е той и се просмуква в мудните летни нощи. Като прояден кореноплод, той се променя, нараства към зимата, избелява, към леността и глада. Кого другиго биха могли да изберат 175-те за техен върховен деспот? Властта му е абсолютна. И напразно предполагате, че той не дебне край бомбардирания и ръждясал нефтопреработвателен завод, под витите стълбища, зад цистерните и кулите, че не очаква на развиделяване първия червенороклест куриер с вести как е преминала нощта. За него нощта е от особен интерес, ето защо трябва да му бъде доложено всичко.
Това фантомно СС командване тук се основава не толкова на познатото на затворниците от „Дора“, а по-скоро на предполагаемата Ракетостроителна структура в съседния „Мителверке“. Посвоему А4 също беше скрита зад непреодолима стена, отделяща истинската болка и ужас от призования избавител. Деформираното и треперещо присъствие на Вайсман/Блицеро преодоляваше стената, проникваше в зловонните бараки със същия стремеж към различна форма, подобно на думи опитващи да намерят своя път сред сънища. Чутото от 175-те от истинските им есесовски охранители там бе достатъчно, за да издигне веднага и без никакво колебание Вайсман — те, неговите отбрани братя, не знаеха какво е замислил този човек. Когато наблизо минаваха затворници, шепотът на охранителите спираше. Но страхът продължаваше да кънти: страх не от Вайсман лично, а от самото време, толкова отчаяно, че сега той можеше преспокойно да върви из „Мителверке“ като негов собственик, време даващо му власт различна от тази в Аушвиц или Бухенвалд, власт, която те самите не биха могли да носят…
1229
В германския наказателен кодекс, член 175 визира хомосексуалистите и препоръчва наказателната им отговорност. — Б.пр.