Когато свърши, всички те ще знаят какво е представлявал Черният Агрегат, какво е било приложението му, откъде е била изстреляна 00000 и накъде е била прицелена. Вече взел решението още преди много часове, Енциан ще се усмихне мрачно, ще изпъшка ставайки на крака и ще ги подкани:
— Е, хайде сега да видим разписанията. — Празният Джоузеф Омбинди, негов съперник в Бърлогата на Мравоядите, сграбчва ръката му:
— Ако има нещо…
— Ти ще се погрижиш за организирането на строг охранителен режим, ’kurandye1235 — кима Енциан. Много отдавна не е наричал така Омбинди. Не е и малка отстъпка, да предостави на Празните контрол върху разписанието на дежурствата, поне докато трае това пътуване…
… което вече е започнало, тъй като на ниво и половина по-долу мъжете и жените, заети с лебедка, въжета и колани, внимателно поставят всяка секция от ракетата на отделна количка, други Черни Командоси наредени в колони, кожени дрехи и рокли на сини цветя, чакат на извеждащите навън рампи, покрай настоящите и бъдещи отсечки очертани между дървени релси и канали, Празни, Неутрални и Зелени сега всички заедно, чакат или дърпат или надзирават, някои разговарят помежду си за първи път откакто преди много години бе започнал разкол по линия на расовия живот и расовата смърт, помирени засега от единственото Събитие, което би могло да ги сдобри (аз не съумях, знае Енциан и потреперва при мисълта какво ще стане след като това приключи, но може би е предопределено то да трае само отредения му откъслек от деня, и защо да не бъде достатъчно? опитай да направиш така, че да е достатъчно…).
Пристягайки платнения си колан покрай него минава Кристиян, слиза надолу по склона, оклюман — по-миналата нощ му се бе явила насън сестра му Мария, бе известила, че не желае отмъщение никому и го бе наставила да вярва на Nguarorerue1236 и да го обича — и съответно погледите им се срещат не толкова развеселени нито предизвикателни засега, но заедно те знаят повече от всякога досега, и в момента на разминаване ръката на Кристиян се изхвърля в полутържествено полукозируване, устремена на северозапад, към Люнебургското поле в посока към Царството на Смъртта, а ръката на Енциан се издига в същото направление, iya, kurandye!1237 и в дадена точка двете длани наистина се приплъзват и потъркват, наистина се докосват, и това докосване и доверие им е достатъчно за настоящия момент…
□ □ □ □ □ □ □
Изненадващо, местността е приятна, да, навлезеш ли веднъж в нея, даже много приятна. Въпреки че в нея има злодей, сериозен като смъртта. Това е типично американският собствен Баща на тийнейджър, който в епизод след епизод опитва да убие сина си. И момчето знае това. Представете си такова нещо. Засега момчето успява да избегне ежедневните бащини смъртоносни интрижки, обаче никой не е казал, че ще продължава да се изплъзва.
Той е весел и достатъчно смел юноша, и не се озлобява, нито вини особено баща си. Тоя дърт Бродерик е направо убийствено глупав, какъв ли номер ще измисли следващия път…
Това е огромна фабрика-държава, Град на Бъдещето, пълен с архитектурно заимствани от 1930-те небостъргачи, със стремително връхлитащи зрителя фасади и балкони, източени и късокоси хромови кариатиди, всякакви модели елегантни дирижабли увиснали сред тътнежа и безмълвието на градските бездни, златисти красавици се припичат в покривни градини и се обръщат да ти помахат, когато прелиташ над тях. Това е Ракетенград.
Долу, по ветровитите дворове, улици и нагоре-надолу по стълбища тичат хиляди деца, на главите им кепета с пластмасови перки, които потракват на вятъра и очертават неясни кръгове, деца разнасят съобщения сред пластмасовата зеленина, сноват навътре-навън между различните пластмасови кантори… Ето ти го меморандума, Тайрън, хайде тръгвай да намериш Лъчезарния Час (Ще ме докарат до плач! Не знаех, че е бил изгубен! Май старият Татко пак крои някои от неговите номера!), съответно отново из претъпканите коридори, пълни с лудуващи кучета, велосипеди, красиви съвсем млади секретарки на ролкови кънки, сергии със закуски, скиорски шапки се въртят непрекъснато под лампите, на всеки ъгъл дуели с пистолети — водни и с капси, деца се крият зад искрящите фонтани, Я ЧАКАЙ това е истински пистолет, това е истински куршум зънннгг! добър опит, Татко, обаче днес не можеш да се мериш по точност с Момчето!