Това, разбира се, е Червената река, ако не вярвате, само питайте оня „Рижия“, където и да е той (сега да поясня на вас впедерастени приятелчета на ФДР127 какво значи „Риж“, те искат всичко да ви отнемат, всичките им жени са с космати крака, давайте им всичко наред или ще взривят желязното гюлле посред нощ и ще пуснат кръвчицата на поляците със сиви каскети, на бачкаторите, на негрите, да, особено на негрите…)
А тук малкият съдружник на Кръчфилд току-що е излязъл от хамбара. Във всеки случай малък съдружник засега. Из цялата тази широка солена равнина след Кръчфилд се точи върволица от безутешни малки съдружници. Един малоумник в Южна Дакота,
И тъй нататък, и тъй нататък, по един от всеки вид, той е Белият Ебач от terre mauvaise130, този Кръчфилд, който оножда наред жени, мъже и всички животни с изключение на гърмящите змии (по-точно казано „гърмящата змия“, защото тя е само една), но в последно време изглежда го тресат някакви щения и фантазии и за тази гърмяща змия, също! Зъбите почти допират препуциума… раззината бледа паст и страховита радост в очите-полумесеци… Понастоящем неговият малък съдружник е Хуапо, млад норвежки мулат, чийто фетиш са конските такъми, приятно му е да го бичуват във вмирисаните на пот и кожа сбруйници по време на техните скитания, които днес навлизат в третата седмица, значи като за малък съдружник доста дълго се е задържал. Хуапо носи чапарейхос131 от вносна кожа на газела, купени му от Кръчфилд в Ийгъл Пас от един фаро крупие132 с пристрастие към опиумната тинктура, който безкрайно прекосяваше широката Рио Гранде на път за оголената безплодна пещ на дивото Мексико. Хуапо също е завързал на врата си кърпа в уставно предписаните зелено и пурпурно (Предполага се, че Кръчфилд има пълен шкаф с такива копринени шалчета у дома в „Ранчо Пелигросо“133 и никога не излиза към скалистата долина и пресъхналите речни корита без десетина-двайсет напъхани в дисагите. Което трябва да означава, че правилото по-един-от-всеки-вид е приложимо само за определени форми на живот, например малки съдружници, а не за предмети като шалчетата.) Хуапо увенчава всичко това с висок лъскав сгъваем цилиндър от японска коприна. Този следобед, когато излиза бавно от хамбара, Хуапо наистина е същински денди.
— А, Кръчфилд — маха с ръка, — колко мило от твоя страна да се появиш.
— Много добре знаеш, че ще дойда, малки палавнико.
Мамка му, ’къв оригинал е тоя Хуапо! Непрекъснато подкокоросва своя стопанин с надеждата да го огрее с две-три шляпвания с камшика по това доста мургаво афро-скандинавско дупе съчетаващо изящната закръгленост, наблюдавана у народите от Черния Континент, със стегнатата и благородна мускулатура на нашия снажен рус северен братовчед Олаф. Но този път Кръчфилд само извръща глава настрана, загледан в далечните планини. Хуапо се цупи. Цилиндърът му отразява приближаващото унищожение. Белият човек не трябва да произнася, дори и мимоходом, каквото и да е наподобяващо „Тази вечер ще доскача Торо Рохо134“. И двамата съдружница знаят това. Вятърът, който им носи тази груба и неприятна индианска миризма, би трябвало да е достатъчен за когото и да е. О, Боже, ще има престрелка и много кръв. Вятърът ще духа толкова силно, че северната страна на дърветата ще хване лъскава коричка от глазирана кръв. Червенокожият ще води куче с него, единственото индианско куче по тези пепеливи равнини: песът ще се спречка с малкия Хуапо и ще завърши увиснал на ченгела на една открита месарска сергия на пръстения пазарен площад в Сиера Мадре, с изцъклени очи, непокътната крастава козина, черни бълхи подскачащи по хоросана и камъните на огряната от слънцето църковна стена отсреща през площада, кръвта потъмняла и спечена по разкъсаната шия, където зъбите на Хуапо са прегризали югуларните вени (а вероятно и някои сухожилия, защото главата се поклаща на една страна). Куката е забита в гърба, между два прешлена. Мексиканки ръчкат мъртвото куче и то неохотно се поклаща сред утринните миризми на банани за пържене, сладки морковчета от долината на Червената Река, различни стъпкани зеленчуци, кориандър с дъх на животински мускус, остро миришещ бял лук, ферментиращи на слънцето и готови да експлодират ананаси, големи петнисти рафтове отрупани с планински гъби. Слотроп обикаля между сандъци и провесени тъкани, невидим, сред коне и кучета, прасета, запасняци в кафяви униформи, индианки с провесени в шалове бебета, прислужници от пастелно боядисаните къщи по-високо по склона — площадът кипи от живот, а Слотроп е озадачен. Нали всичко би трябвало да е по едно от вид?
128
Т.е. град Сан Бернардино, намиращ се в Калифорнийската пустиня, източно от Лос Анжелос. — Б.пр.
129
Доктор Фу Манчу́ — въплъщение на злото и криминален гений, литературен персонаж, герой в 13 романа (и 7 филма по романите) от английския писател Сакс Ромър (1883–1953). — Б.пр.
131
Ездитни кожени панталони с дъно, носени от каубоите върху обикновените панталони, за предпазване на краката. — Б.пр.