Напред да спасяваме Лъчезарния Час, който поради някакви зловещи съображения на Бащините му колеги е бил отделен от 24-те часа на денонощието. Пътуването тук става сложно — комплекс от здания, които се движат под прав ъгъл в пролуките на уличната мрежа на Ракетенград. Можеш също да повдигаш или спускаш отделните сгради, десет етажа в секунда, на желаните височини или подземни нива, като командир на подводница с неговия перископ, въпреки че определени пътища са недостъпни за теб. За други са достъпни, а за теб не. Шахмат. Твоята цел не е Царя, — защото Цар няма, — а кратковременни мишени като Лъчезарния Час.
Бинннг, неочаквано влиза момче със скиорска шапка, завърта се като пумпал, връчва на Слотроп ново съобщение, завърта се отново и изчезва. „Лъчезарният Час е взет в плен, ако искаш да го видиш изложен на показ за всички заинтересовани клиенти, ела на този адрес в 11:30 часа сутринта“… в небето съвсем навреме проплава бял циферблат, хм-мм само половин час, за да събера моята спасителна команда. Тя ще включва Мъртъл Миракюлъс, която ще долети тук в кафява рокля с подплънки на рамената, несвалени ролки за къдрене в косата и заплашително намръщена, че са я измъкнали от Страната на Сънищата… после един негър с перленосив зуут-костюм и палто с къса пелерина, казва се Максимилиан, висока правоъгълна набрилянтинена глава и супертънки мустачки, притичал е тук от неговата „официална“ работа, приветлив управител на клуб „Уга-Буга“ където аристократите от „Бийкън Стрийт“1238 общуват всяка нощ с пияници и наркомани от Роксбъри1239, да, здрасти Тайрън, как е! Здраво, Мъ’тъл, скъпа, хия, хия, хия! ’Кво е т’ва бързане бе, човек? Пооправя карамфила на ревера, оглежда се, всички са тук вече, освен оня Мар-сел но слушай, познатата тема от мюзикбокса, ами да, това е музика от онзи старомоден благозвучен Стивън Фостър1240 и наистина сега през балконския прозорец влиза Марсел, механически шахматист от времето на Втората Империя1241, в действителност изработен преди век за великия илюзионист Робер-Уден1242, много сериозно на вид французойче-бежанец, смешна подстрижка, ушите идеално очертани от косата, която изведнъж започва да расте блестящо черна като лакирана точно след едносантиметрова ивица гола пластмасова кожа, очила с рогови рамки, подчертано дистанциран маниер, за съжаление прекалено буквален с хората (представете си как мина първия път, когато Максимилиан застана на вратата, тананика хай-ди хо и върти пръст във въздуха, забеляза седналия млад ебонито-метало-пластмасов Марсел и подхвърли: „Хей, човече, дай ми малко кожа!“ а Марсел не само го поизмъчи за тая кожа, за кожата във всички възможни значения, о не това е само на повърхностно ниво, по-нататък ни е изнесена дълга лекция за понятието „давам“, която продължава доста време, после, после той се хваща за „човече“. Това вече наистина е изморително. Всъщност Марсел и досега още не е спрял да говори). Все пак неговата заложена в ХІХ век фина мозъчна дейност — помислете само какво човешко изкуство е било нужно за построяването му, което сега е безвъзвратно отмряло, изчезнало като птицата додо — се е оказала извънредно полезна за Флегматичната Четворка в много, много пререкания и сражения с Бащината Заплаха.
Но къде в тялото на Марсел е миниатюрният Велик Магистър, мъничкият Йохан Алгайер?1243 къде е пантографът, къде са магнитите? Всъщност никъде. Марсел наистина е механичен шахматист. Вътре в него няма никаква фалшификация, която да му придава поне мъничко човечност. Всеки от ФЧ1244 притежава някаква дарба и същевременно е увреден от своята дарба, превърнала го в неспособен за човешки живот. Мъртъл Миракюлъс е специализирана в правенето на чудеса. Изумителни постижения, невъзможни за осъществяване от човек. Тя е изгубила уважението към хората, те са несръчни, тромави, неудачници, тя наистина би искала да ги обича, но любовта е единственото недостъпно ней чудо. Любовта й е отказана навеки. Другите от нейната класа са или хомосексуалисти, фанатични привърженици на реда и законността, заминали на странни религиозни екскурзии, или демонстрират равна на нейната нетърпимост към провала, и въпреки че приятелки като Мери Марвъл и Жената Чудо1245 непрекъснато я канят на разни увеселения, за да я запознаят с подходящи мъже, Мъртъл знае, че е безсмислено… Що се отнася до Максимилиан, той притежава вродено чувство за ритъм, което означава всякакви ритми, включително космическият. Значи, той никога няма да бъде там, където бездънната шахта чака, където сейфът пада от високия прозорец с вой като бомба, той е водач през най-кошмарните минни полета на земята, стига само да стоим близо до него колкото е възможно по-дълго, все пак съдбата на Максимилиан е никога да не навлиза в опасността по-дълбоко от нейната елегантна външност, от първия възбуждащ кожата допир с нея…
1238
„Бийкън Стрийт“ — улица в Бостън, пресичаща аристократичния квартал Бруклайн. — Б.пр.
1240
Стивън Колинс Фостър (1826–1864) — е американски композитор, изпълнител и текстописец от XIX век. Тук става дума за „Старият черен Джо“ или за „Моят стар дом в Кентъки“. — Б.пр.
1242
Жан Йожен Робер-Уден (1805–1871) определян като „бащата на модерното илюзионно изкуство“. В негова чест великият илюзионист Ерих Вайс (1874–1926) приема псевдонима Худини. — Б.пр.
1243
Йохан Баптист Алгайер(1763–1823) — австрийски шахмайстор и шахматен теоретик, автор на първото ръководство по шах на немски език (1796). — Б.пр.