Отличен екип, подготвя се да тръгне да търси Лъчезарния… а между другото? каква е дарбата на Слотроп и какъв е неговият Фатален Недостатък? Е, хайде де, ами-и-и Лъчезарния Час, събират тяхното оборудване, Мъртъл снове напред-назад, донася това-онова:
Мостът Златна Порта („Какво ще кажеш за него?“ „А-а-а, хайде да видим другия, още веднъж? дето има, нали знаеш, малко така, а-а-а…“ „Бруклин ли?“ „… изглежда леко старомоден…“ „Кой, Бруклинският Мост ли?“ „Да, точно така, със заострените… не знам как им казват…“)
Бруклинският Мост („Виж сега, Мъртъл, за сцена с преследване трябва да съблюдаваме пропорциите…“ „Кажи как.“ „Сега, ако ще бъдем във високоскоростни автомобили, ами, разбира се, можем да използваме Златната Порта… но ако ще прехвърчим набързо по въздуха, ще ни трябва нещо по-старо, по-интимно, по-човешко…“).
Два свръхелегантни „ролс-ройса“ („Не се прави на ударена, Мъртъл, вече се разбрахме, нали? Никакви автомобили…“).
Едно мъничко бебешко пластмасово кормилце („Виж какво, знам, че не ме уважаваш като ръководител, но все пак не можем ли да подходим разумно…“).
Какво чудно, че е почти невъзможно да разчиташ и да имаш вяра на тези идиоти, когато те ежедневно се изправят срещу Гибелния Татко? Тук няма истинска посока, нито силови линии нито сътрудничество. Решения изобщо не се вземат, в най-добрия случай те успяват да изскочат от хаос от дрязги, прищевки, халюцинации и всеобща гаднярщина. Това не е боен колектив, а гнездо на скандалджии, хленчещи безсрамници, претенциозни глезльовци и злобари, и нито една рядка или митическа птица в групата. В края на краищата изглежда нейното оцеляване е само благодарение на сляпата съдба, която ровичка из богатите вълнообразни небесни шарки, по една Титанична Нощ наведнъж. Ето затова Слотроп наблюдава сега своята коалиция с еднакво високи надежди за успех и за провал (и не, това не обезсилва апатията, а предизвиква остро проникващо като нож в теб крещящо несъответствие). Дразни го това, че може да бъде толкова раздвоен, толкова абсолютно неспособен да наругае едната или другата страна. Знайте, Повелители: онези, що някогашните пуритански проповеди заклеймяват като „лицемерните прикрити непричастници на света“, ги очаква нелек път надолу, и ако не можете да видите нещо, това не означава, че то не е там! Вътрешната енергия е толкова реална, обвързваща и неизбежна, колкото и проявяващата се навън енергия. Кога за последен път сте се чувствали прекомерно равнодушни? а? Лицемерните прикрити непричастници са толкова човешки същества, колкото героите и злодеите. В много отношения им се налага да понасят най-тежки страдания, нали? Вие, граждани или селяни, където и да сте точно сега, в автобуса или сгушени под юрганите, защо просто не се обърнете към най-близкия до вас лицемерен прикрит непричастник или дори към собственото си отражение в огледалото, и… просто… да запеете:
Докато 4-та се подготвят, гласовете продължават да пеят известно време, в зависимост от желанието на всеки поотделно. Мъртъл щедро излага на показ почти целите си елегантни крака, а Максимилиан похотливо гледа под полата на неспирно дърдорещата млада хубавица и предизвиква смутеното хихикане на юношата Марсел, който навярно е леко потиснат.
— А сега — Слотроп с глупашка, угодническа усмивка — е време за Освежителната Пауза!1246 — И се мушва в хладилното помещение още преди ехото от „О, Господи“ на Мъртъл да е заглъхнало… светлината от мъничката студена крушка оцветява в наситено синьо лицето му, пренебрегваното, но по-добро дете на Бродерик и Налин, техният непризнат, техният чудовищен син, роден с хидравлични щипци за ръце, които знаят само да се протягат и сграбчват… и сърце, което гълголи като стомаха на смешен дебелак… но вижте колко недоумяващо, колко разкрепостено е, беше, лицето му в продължение на тези 1½ секунди на светлината в дружелюбния стар хладилник, който бръмтананика с келвинатор-бостънски1247 диалект, „О, влез Та’рън, тука в стомаха ми е уютно и приветливо, имам ’ного хубави неща, и «моксита» и големи «бейби Рутчета»1248…“ Сега той върви между километрични от пода до небето рафтове и хранителни планини или хранителни градове на Хладилноландия (но внимавай, тук може да настъпи истински фашизъм, зад сладкишите в бонбонени разцветки се спотайва чиста проба термодинамична елитарност, електрическите крушки могат да бъдат заменени със свещи и радиоапаратите да замлъкнат, но главното предназначение на Електромрежата в тази Система е хладилно: да замразява отново непокорните кръговрати на деня, за да запази този малък безмирисен свят, този куб от неизменност), катери се по хълмове от целина откъдето гледа към надписани стъклени купички със сирене, които се извисяват лъскави недалеч, подхлъзва се на блюдото с масло, гризе резен диня чак до кората, чувства се жълт и развеселен, когато заобикаля бананите, втренчва се в синьо-зелените плесенни участъци по користата повърхност на една стара и вече неузнаваема тенджера… банани! к-к-кой е слагал банани:
1247
Компанията „Домакински уреди Келвинатор“ е основана в 1914 г. за производство на хладилници. — Б.пр.
1248
„Мокси“ — газирана безалкохолна напитка. „Бейби Рут“ — десертно шоколадово блокче. — Б.пр.