Сега за първи път става явно, че 4-та и Бащиния заговор не запълват изцяло техния свят. Тяхното усилие не е единственото или даже решителното. И действително, не само има много други усилия, но има също и зрители, те гледат както подобава на зрители, стотици хиляди, насядали в този мръсно жълт амфитеатър, място след място следват надолу в ред след ред безкрайни километри, надолу към голямата арена, жълто-кафяви светлини, на по-високите каменни скатове е разпръсната храна, разчупени кифли, фъстъчени черупки, костици, полупълни бутилки с жълти или оранжеви сладки напитки, огънчета в малки кътчета на завет, разположени под ъгъл там, където седалките са били отрязани, плитки падинки в камъка и пласт черешови на цвят въглени, на които старици готвят печиво от събрани остатъци хляб, трохи и захвърлени хрущялести хранителни отпадъци, затоплят ги в тънки тигани с кипяща сива мазна вода, и наоколо се събират детски лица очакващи храна, а на вятъра мургавият младеж, неуловимият елегантен младеж очаква някоя прислужница край желязна врата всяка неделя, отвежда я в парка до автомобила на някакъв непознат и към разновидност на любовта, която никога не бихте предположили, че съществува, сега стои разчорлен на вятъра, главата му е извърната от огъня, усеща в слепоочията и под брадата студа, планинския студ… докато край другите огньове жените клюкарстват, една от тях се надвесва от време на време да погледне намиращата се на много километри надолу сцена, да види дали не е започнал поредния епизод… наоколо притичват тълпи студенти, черни като гарвани, с наметнати палта, отиват в онзи затъмнен сектор, където традиционно никой не влиза (защото е запазен за Предците), гласовете им заглъхват, но все още са много емоционални, драматични, напрегнати и опитват да звучат добре или поне приемливо. Жените продължават да играят на карти, да пушат, да ядат. Виж дали ще можеш да заемеш на Роуз ето там едно одеяло от огъня, довечера ще застудее. Хей… тъй и тъй ще отидеш, вземи и пакет войнишки цигари, и веднага се връщай, чуваш ли? Естествено, оказва се, че автоматът за цигари всъщност е Марсел, кой друг, в поредната своя остроумна механическа маскировка, а в определен пакет цигари има съобщение за един от зрителите. „Сигурен съм, че не би искал Те да узнаят за лятото на 1945-та. Ще се срещнем в мъжката тоалетна на травеститите, ниво L16/39C, пункт «Метатрон», квадрант «Огън», кабина «Малкут»1251. Ти знаеш кога. Обичайният час. Не закъснявай.“
Какво е това? Какво правят противниците тук, сред собствената си публика ли проникват? Ами, всъщност, не. В момента това е нечия друга публика и тези ежевечерни спектакли представляват осезателна част от тъмните часове на живота на Ракетната столица. Тук вероятностите за какъвто и да е парадокс наистина са много по-малко, отколкото мислите.
Максимилиан е най-отзад, в дъното на оркестровия трап, дава си вид на алт-саксофонист с неговата Книга на Прикрития Интелектуалец, Мъдростта на Великите Камикадзе-Пилоти, с илюстрации от Уолт Дисни — на всяка страница тичат крещящи, косматоноси, с бели двуръби предни зъби, косооки (издължени очертания със сложни завъртулки) японци с чипи като на куче топчести лакрично-черни носове! и всеки път, когато не свири на този саксофон, за случайния страничен наблюдател със сигурност ще изглежда, че Максимилиан е погълнат от тази многословна, но душевно обогатяваща литературна творба. Междувременно Мъртъл се е върнала в бонбонено-цветното командно помещение, бърника по контролния пулт и е готова във всеки момент да връхлети с пикиращ полет и да спаси останалите, които сигурно скоро много ще загазят (ако не за нещо друго, то поради собствената си глупост). А Слотроп се прокрадва в Травеститската Тоалетна, сред дима, тълпите, жужащите луминесцентни лампи, гореща като разтопено масло пикня, води си бележки за всички сключвани сделки сред кабините, тоалетните чинии и писоарите (задължително е да изглеждаш страховит, но не чак толкова бандит, и нищо метално не трябва да се вижда по жизненоважните места, защото тя ще отреже по десет точки за всяко метално нещо, което види, и единствените давани от нея награди са ясно посочени тук: за пусната кръв при първия опит са допълнително 20…) и недоумява дали съобщението в цигарената кутия е стигнало до адресата и дали те ще дойдат лично или Тате ще изпрати убиец, който да опита да направи нокаут в първия рунд.
1251
Метатрон или този „Който стои до трона на Бога“ — архангел в юдаизма, посредством, чиито напътствия е било възприето познанието за Дървото на живота, като инструмент за проучване на видимата и невидимата Вселена. На Метатрон се приписва виолетов цвят. В кабалистичната традиция Метатрон е най-висшият ангел и служи като небесен писар или „ангел, който записва човешките дела“.
Малкут (Малкот или Малакот, т.е. Първенство) — женските гениталии както са представени на кабалисткото Дърво на живота. — Б.пр.