И още нещо Хосей (оппаа, не ми обръщай внимание, писалката просто ми се приплъзна както виждаш! Невъзпитаната Налин е на третото мартини, ако още не си загрял досега!) Ние с Татенцето слушахме прекрасната ти реч в завода на „Дженерал Илектрик“ в Питсфилд миналата седмица. Отлично го даваш, господин К.! Колко вярно! Ние трябва да модернизираме Масачузетс или щата просто ще върви надолу и надолу. Тука следващата седмица се канят да гласуват дали да обявяват или не стачка. НСРТК1254 не беше ли създаден, за да предотвратява точно такива неща? Нали не започва да се разпада, а, Джо? Понякога, нали ги знаеш тези прекрасни Бостънски недели, когато небето над Хълма се натрошава на облаци, тъй както белият хляб се появява изпод коричката, която държиш и разчупваш… Знаеш как, нали? Златисти облаци? Понякога мисля, ах, Джо, мисля, че това са падащи частици от Новия Йерусалим. Извинявай, не исках да излезе внезапно толкова мрачно, а просто… но то не започва да се разпада, нали, мой стари харвардски родителю-събрат? Само дето понякога нещата не са много ясни. Изглеждат тъй, сякаш са против нас и въпреки че накрая всичко излиза добре и винаги можем да погледнем назад и да кажем о, разбира се, точно така трябваше да стане, защото иначе нямаше да се случи това и това — и все пак, докато се случва, ужасен страх наляга душата ми, тази празна къща, и в такива часове ми е много трудно да повярвам в някакъв План, с очертания по-големи отколкото мога да схвана…
О, както и да е. Махайте се далеч от мен, кисели старчешки мисли! Къш! Идва мартини номер четири!
Джак е прекрасно момче. Аз наистина обичам Джак колкото Хоган и Тайрън, съвсем като син, като мой син. Даже го обичам тъй както не обичам моите синове, ха-ха! (грачи тя), но пък нали знаеш, че съм кокетна стара палавница. За такива като мен надежда няма…
— Едно нещо изобщо не мога да разбера за вашия език, свински янки.
Вече цял ден „Киселината“ го наричаше „свински янки“, весела шега, която го бе обсебила напълно и той често не можеше да стигне по-нататък от „свин…“, защото го сковаваше някакъв отвратително дрънчащ туберкулозно хъхрещ смях и изкашляше обезпокоително провлачени белодробни храчки във всевъзможни оттенъци и пъстроцветни мраморни жилки — например зелени, като позеленели от времето статуи в обрасъл злачен сумрак.
— Разбира се — отвръща Слотроп — ако ти иска да знаш англиски, аз учи на теб англиски. Питай ’квото щеш, киселозелковец такъв.
— Защо вие ако искате да обясните, че нещо се е объркало, например някоя машина е било неправилно свързана, защо казвате, че е „с гъза назад“? Не го разбирам. Нали обикновено гъзът е отзад? Трябва да казвате „с гъза напред“, ако имате предвид „назад“.
— Ъ-ъ-ъ — мучи Слотроп.
— Това е само една от безбройните Американски Загадки, която много бих искал някой да ми разясни — въздиша „Киселината“. — Но ти явно няма да можеш.
„Киселината“ критикуваше особено злобно чуждите езикови характерности. Една вечер, още по времето, когато се подвизаваше като второетажник1255, бе извадил невероятния късмет да проникне в заможния дом на Мине Хлеч, астроложка от Хамбургската школа, която изглежда по рождение била неспособна да произнася, и дори да възприема, прегласи над гласните букви. Тази нощ тя тъкмо била в началната фаза на, както впоследствие щяло да се докаже, свръхдозиране с „йеропон“, когато „Киселината“, по онова време къдрокосо красиво момче, я изненадал в спалнята, сложил ръка на един шахматен офицер от слонова кост със саркастична усмивка на лицето и натъпкан с отличен перуански суров кокаин, все още пълен със соковете от майката Земя… „Не викай за помощ“, съветва я „Киселината“ и показва шишенце пълно с фалшива киселина, „или това хубаво лице ще изтече от костите като ванилов крем“. Мине обаче не се хваща на тоя номер, закрещява и призовава на помощ всички жени на нейната възраст в сградата, за които е типична същата майчинска двойственост относно млади второетажници: помощ-помощ-но-първо-се-уверете-че-той-ще-има-време-да-ме-изнасили. Искала е да извика „Hübsch Räuber! Hübsch Räuber!“, което означава „Хубавичък обирджия! Хубавичък обирджия!“ Обаче тя не можела да произнася тези прегласи. И съответно при нея излиза „Hubschrauber! Hubschrauber!“, което означава „Хеликоптер! Хеликоптер!“ да, но това става в 1920 и някоя година, и никой наоколо в пределите на чуваемостта не знае какво означава тази дума, Перкоповдигач, ’кво е това?… никой освен един онихофагичен1256 параноик, студент по аеродинамика, живеещ в далечен двор с полуразрушени домове, който чул вика в късната берлинска вечер, през дрънченето на трамваи, пушечни изстрели в съседен квартал, през напъните на някакъв начинаещ устен хармонист, който в последните четири часа опитвал да изсвири „Deutschland, Deutschland Über Alles“1257 отново и отново, пропускал ноти, обърквал такта, дишането ü… berall… es… indie… ie… после дълга-предълга пауза, хайде бе, загубеняк, можеш да я намериш — Welt грешно ach1258, веднага се поправя… през и над всичко това до него долита викът Hubschrauber, перкоповдигач, ярко пада спирален винт през тапа въздух над Земното вино, да, сега вече знае точно, а може ли този вик да се окаже пророчество? предупреждение (те са запълнили цялото небе, сива полиция в люковете с лъчеви пистолети полюшват се като хуйове в чорапчета под всеки завъртян винт ние те виждаме отгоре няма къде да бягаш това е последната ти улица, последното ти скривалище) да стои вътре и да не се намесва? Той седи вътре и не се намесва. И по-нататък става този „Шпьори“, когото Хорст Ахтфаден издава на Черната Команда. Обаче онази вечер той не отива да види защо вика Мине. Тя щяла да се свръхдозира, ако не било нейното гадже Вимпе, енергичен и предприемчив търговски представител на СИ Фарбен за Източната Територия, довтасал в града след като неочаквано бил шитнал на безценица всичките си мостри „онейрин“ на компания американски туристи търсещи нови тръпки в планинска Трансилвания — ето ме скъпа моя, дори аз не очаквах да се върна толкова… — но в този момент видял проснатото атлазено същество, разтълкувал размера на зениците и цвета на кожата, веднага отишъл до коженото си куфарче за стимулант и спринцовка. Те, заедно с леда във ваната, я върнали към живота.
1254
Национален Съвет по Решаване на Трудови Конфликти във Военно Време — създаден в 1942 г. с цел посредничество между работници и управление при трудови конфликти, застрашаващи изпълнението на производствените планове във военно време. — Б.пр.
1256
От онихофагия (от гръцки ονυξ onyx, „нокът“ и φαγειν phagein, „изяждам“) — термин, отнасящ се до подсъзнателния навик да си гризем ноктите, който в повечето случаи не сме в състояние сами да контролираме. — Б.пр.