Някъде в Мястото сега, рано сутринта, нечие двугодишно дете, бебе дебело като прасе-сукалче, току-що е научило думата „Sonnenschein“1267.
— Слънце — казва бебето и сочи. — Слънце — и тича в съседната стая.
— Слънце — изграчва някакъв утринно дрезгав възрастен глас.
— Слънце! — крещи бебето и се отдалечава с поклащане.
— Слънце — глас на усмихнато момиче, вероятно майка му.
— Слънце! — бебето стои до прозореца и показва на майка си, показва на всеки, който ще иска да погледне натам, съвършено вярно.
— А сега — интересува се „Киселината“ — разясни ми американския израз „Лайно от Лустро“.
— ’Кво е т’ва, — крещи морякът Бодайн, — сега и задачи ли ми се възлагат? Т’ва да не е Безкрайно Проучване на американския жаргон или нек’ва друга тъпотия? Кажи ми, глупав дъртофелнико, — сграбчва Зойре за гърлото и ревера и го разтърсва асиметрично, — и ти си един от Тях, нали? Хайде, казвай! — старецът е като парцалена кукла в ръцете му, тук имаме една лоша сутрин, изпълнена с подозрения от страна на обикновено добродушния Бодайн.
— Стига, стига — хленчи смаяният „Киселина“, тоест изумлението му отстъпва пред сърцераздирателната убеденост, че рунтавият американски моряк съвсем е изперкал…
И така. Чували сте израза „Лайно от Лустро“. Както е в: „О, той не може да различи Лайно от Лустро!“. Или: „Десантчик — ти не отличаваш Лайно от Лустро!“ И те изпращат в камбуза да белиш лук или на някое още по-неприятно място. Първият извод е, че Лайното и Лустрото са в безумно несъпоставими категории. Изобщо не ти идва наум — навярно защото миришат различно — как биха могли Лайното и Лустрото да съществуват съвместно. Просто е невъзможно. Човек, който не владее добре английски език, някой германски наркоман като „Киселината“, незапознат със значенията на тези две думи, може да приеме „Лайно“ като комично междуметие, каквото някой адвокат с бомбе докато събира документите и ги пъха в светлокафява чанта може с усмивка да подхвърли „Schitt, Herr Bummer“1268, и излиза от твоята килия, лукавият мазник, завинаги… или Scchhit!1269 стоварва се гилотината в черно/бялата карикатура изобразяваща политик, чиято глава се търкулва надолу, с чертички са означени мънички забавни сферични завихряния, и мислиш „това много ми харесва, да-а, отрежете я, един паразит по-малко, дяволите го взели!“ Що се отнася до Лустрото, тук преминаваме към високообразованите Франц Пьоклер, Курт Мондауген, Берт Фибел, Хорст Ахтфаден и подобните им, тяхната Сияйна Аудитория представлява блещукащ алабастров открит стадион в стила на Алберт Шпеер, с гигантски циментови хищни птици на всеки ъгъл, със свити напред крила, и под сянката на всяко крило има закачулено немско лице… гледана отвън и отстрани аудиторията е златна, белозлатна съвсем като листенце на момина сълза осветено от слънцето в 4 часа следобед, безметежна, на върха на невисок, изкуствено подравнен хълм. Тази сияйна аудитория притежава таланта да излага своите привлекателни профили на фона на благородни облаци и да внушава постоянство със завръщането на пролетта, надеждата за любов, топенето на ледовете и снеговете, академични неделни спокойни тишини, аромати на току-що смачкана или окосена трева или превръщаща се по-късно в сено… но отвътре резиденцията е изцяло синя и студена като небето отгоре, синя като хелиографно копие или планетариум. Никой вътре не знае накъде да гледа. Отвисоко над нас ли ще започне? Или ето там долу? Зад нас? От въздуха пред нас ли? И скоро ли?…
Всъщност, на едно място Лайното и Лустрото се срещат наистина и това е мъжката тоалетна на танцувалната зала „Роузланд“, откъдето Слотроп се бе отправил на пътешествие надолу в глъбините на тоалетната чиния, както бе открито в Архива на „Света Вероника“ (запазен, мистериозно, от голямото всесъжение на тази болница). Трябва да поясним, че цветът на Лайното предизвиква страх у белите хора. Лайното олицетворява присъствието на смъртта, не някакъв си там абстрактно-художествен персонаж с коса, а вкочанения и разлагащ се труп в самата топла и собственолична гъзя дупка на белия човек, и тук вече навлизаме в една доволно интимна сфера. В това е предназначението на бялата тоалетна. Да сте виждали много кафяви тоалетни? Не, тоалетната е в цвета на надгробните плочи, на класическите мавзолейни колони, този бял порцелан е съвършеният символ на Обезмирисената и Официална Смърт. Боята за обувки „Лустро“ съвсем случайно е с цвета на Лайно. В тоалетната ваксаджийчето шляпа „Лустро“ върху обувките, отработва наложената му от белия човек епитимия за своя грях, че се е родил с цвета на Лайно с Лустро. Приятна е мисълта, че някоя съботна вечер, една разтърсвана от танци вечер в балната зала „Роузланд“, Малкълм вдига глава от обувките на някой харвардски младеж и среща поглед с Джак Кенеди (синът на посланика), тогава още студент в горните курсове. Приятна е мисълта, че тогава над главата на младия Джак е продължавала да свети една от онези Безсмъртни Електролампи — и спря ли Рижия да размахва четките и лъскащото кадифенце, забави ли движението на ръцете само с четвърт такт, остави ли достатъчно отворен прорез в моарето, даващ възможност на белия Джак да погледне през него, не просто през, а да проникне и прозре изцяло и напълно през лъскавината на обувките на своя съученик Тайрън Слотроп? Не са ли подредени тримата по следния начин: седнал, клекнал, минаващ покрай? Впоследствие и Джак и Малкълм бяха убити1270. Съдбата на Слотроп не е толкова ясна. Може да се окаже, че Те замислят нещо друго за Слотроп.
1270
Малкълм Екс (Malcolm X) е убит на 21.02.1965 г., когато държи реч в бална зала „Одюбон“ в Ню Йорк. Джон Кенеди е убит на 22.11.1963 г. в Далас. — Б.пр.