Спасява го от колебливостта един много висок и дебел травестит с леко азиатски вид, чийто идеал, екранен и личен, изглежда е малката Маргарет О’Брайън1272. Този азиатец някак успява да изглежда с плитка и замислен, даже когато грабва от Слотроп пращящата бомба, изтичва до една незаета тоалетна чиния запраща бомбата в нея, пуска водата и се обръща към Слотроп и другите с доволен вид на човек изпълнил много добре гражданския си дълг, когато внезапно…
КРУППАЛЛУУММАА изтрещява чудовищна експлозия: от всички до една тоалетни чинии с черни капаци изригва вода в изненадани синьо-зелени езици (да сте виждали някога тоалетна да крещи „Яаййй“?), тръбите се откъртват и вият, стените и подът се разтърсват, мазилка почва да пада на полумесеци и прашни слоеве, а чуруликащите травестити млъкват едновременно и се притискат до онези, които са по-близо, като жест на подготовка за Гласа от Високоговорителя, който съобщава:
— Това беше натриева бомба. Натрият експлодира при контакт с вода. — Значи фитилът беше фалшив, ах ти, мръсен плъх… — Вие видяхте кой я хвърли в тоалетната чиния. Той е опасен маниак. Задръжте го и ще получите голяма награда. И в сравнение с вашия гардероб, дрешникът на Норма Шиърър ще изглежда като кошче за боклук в мазето на „Гимбълс“.1273
И съответно всички се нахвърлят върху горкия протестиращ поклонник на Маргарет О’Брайън, а Слотроп, комуто в действителност е било предназначено унижението и (по-късно, тъй като пристигането на полицията се бави все повече и повече) сексуалното посегателство и мъченията (Браво, Тате!) в това време се измъква и докато излиза навън разхлабва връзките на атлазената си рокля, и неохотно сваля от намазаната с брилянтин глава сияйната перука на невинността…
Такеши е висок и дебел (но не сплита косата си като онзи Маргарет О’Брайън), Ичизо е нисък и кльощав. Такеши лети на „нула“, а Ичизо управлява „охка“, което всъщност е дълга бомба с кабина за Ичизо, скъсени крила, ракетен двигател и няколко контролни повърхности на опашката. Такеши е трябвало да ходи в школата за камикадзета на Формоза само две седмици, докато Ичизо е бил принуден шест месеца да посещава школата на „охка“ в Токио. Тези двамата са много различни един от друг, както фъстъченото масло и желето. Не е честно да бъдат подпитвани кой кой е.
Те са единствените камикадзета тук в тази много отдалечена авиобаза, на остров, за който общо взето вече никой не го е грижа. Военните действия продължават на остров Лейте… после на Иво Джима, приближават Окинава, но винаги прекалено далеч, за да бъдат достигнати с полет оттук. Но двамата имат заповеди и своето заточение. Няма други забавления, освен да обикалят из плажовете и да търсят умрели кипридини (Cypridinae). Това са триоки раковидни с формата на картоф с контактни власинки в единия край. Изсушени и смлени кипридините са и прекрасен източник на светлина. За да свети този прах е нужно само да му се добави вода. Светлината е синкава, преливаща неземно синя, с леки зеленикави и индигови оттенъци, удивително хладно и нощно синьо. В безлунни и облачни нощи, Ичизо и Такеши се събличат голи и се плискат един друг с кипридинова светлина, тичат и се кискат под палмите.
Всяка сутрин, а понякога и вечер, Вятърничавите Самоубийци ходят до покритата с палмови листа радарна колиба, за да разберат дали някъде в пределите на техния полетен обхват има американски цели, заслужаващи смъртоносното пикиране и взривяване. Но всеки път едно и също. Щом се появят младежите, умопобърканият радарен оператор старият Кеношо — който непрекъснато вари саке в отсека с радиопредавателя, в дестилатор съединен с тръбата на магнетрона по някакъв невъобразимо пъклен японски начин, опровергаващ цялата западна наука — този впиянчен дърт окаяник започва да кряка: „Няма умилачка днеска! Няма умилачка днеска! Ах колко склъбно!“ и сочи към празните ИКО1274, където зелените радиуси безмълвно се въртят кръг след кръг, влачейки след себе си прозрачни паяжини от зелен шампоан, нищо друго освен засветка от повърхността на толкова много километри далеч отвъд пределите на летателния обсег и на съдбоносната мандала, от която сърцата и на двамата ще затуптят още по-силно, зеленият импулс от самолетоносача отразен осемкратно в трасирания около него кръг от чертичките на разрушителите, нищо… не, всяка сутрин едно и също… само тук-там зайчета на вълните и стария истерик Кеношо, който се гърчи на пода и дави в слюнка и езика си, поредният негов Припадък, нетърпеливо очаквана част от програмата на ежедневните посещения, всеки епилептичен пристъп опитва да надмине предишния или поне да добави нова изчанченост: ще направи салто във въздуха, ще загризе синьо-жълтите лачени обувки на Такеши или ще изрече импровизирано хайку:
1272
Маргарет О’Брайън (1937) — американска филмова, радио, V и театрална актриса. Филмовата й кариера започва, когато тя е 5-годишна. Получава Оскар когато е 7-годишна за ролята си във филма „Ще се срещнем в Сейнт Луис“. Смятана за наследница на Шърли Темпъл през 1940-те. — Б.пр.
1273
Универсален магазин в Ню Йорк, просъществувал от 1887–1987 г. В сутерена му се продавали евтини и преоценени стоки.
Актрисата Норма Шиърър (1902–1983) в началото на филмовата си кариера е играла роли предимно на жени, неотклонно придържащи се към модата. — Б.пр.