докато двамата пилоти гримасничат, кискат се и подскачат в опит да избегнат конвулсиите на сивокосия стар радарен оператор — какво? Не ви хареса хайкуто. Недостатъчно ефирно ли беше? Съвсем не звучи по японски, а? Всъщност прозвучало като холивудска безвкусица? Е, капитане, да, вие, капитан от морската пехота Есбърг от Пасадина, вие току-що получихте Тайнствено Озарение! (ахкания и взрив от предварителни аплодисменти) и затова вие… сте нашият Параноик… За Деня! (оркестърът гръмва в „Закопчай си палтото“, или която и да е подходяща за случая параноично бърза и бодра мелодия, а шашардисаният състезател е издърпан на крака и буквално завлечен в прохода от конферансието с искрящо лице и играещи бучки по челюстите). Да, това е на кино! Още една ситуационна комедия за ІІ Световна война и вашата възможност да разберете какво е всъщност това, защото вие… спечелихте (барабанен дроб, още ахкания, още аплодисменти и подсвирквания) еднопосочно пътуване с изцяло заплатени разноски за един човек, до действителното място, където се развива действието във филма, екзотичния остров Бълвочи-Драйфи (оркестровата секция от хавайски китари подхваща сега звънко повторение на мелодията „Добре дошъл бели човече“, която за последен път слушахме в Лондон посветена на Геза Розавьолги) с един огромен „Констълейшън“ на ТУЕ1275! Ще прекарвате нощите си като пропъждате вампирясали комари от собственото си гърло! Ще блуждаете слепешком под проливни тропически дъждове! Ще изгребвате миши лайна от варела с вода за редниците и сержантите! Обаче, няма да се радвате само на нощни замайвания и вълнения, капитане, защото денем, ставането е точно в пет сутринта, и след това отивате веднага да се запознавате с „нулата“ за камикадзета, на който ще летите! ще ви препитват по всички уреди за контрол и управление, за да се уверят, че знаете къде точно е бомбеният люк! И-и-и, разбира се, да стоите по-далеч от онези двама Гламави Японци, Ичизо и Такеши! когато се впускат в техните шумни ежеседмични приключения, привидно не забелязвайки вашето присъствие и откровено заплашителните изводи, налагащи се от вашата обичайна ежедневна работа…
Изолационни ленти висят в утринната мъгла, след една нощ, в която луната е изсветлявала и потъмнявала като че от само себе си, защото бавно стелещата се мъгла бе тъй плавна и неразличима, тъй трудно забележима. Сега, когато духа вятър, черните вехти захабени проводници потракват като гърмящи змии и пръскат жълти искри на фона на сивото като шапка небе. Настъпва ден и зелените стъклени изолатори избледняват и помътняват. Дървените стълбове се накланят и миришат на старо: трийсетгодишна дървесина. От височината бръмчат катранено черни трансформатори. Сякаш наистина се очертава напрегнат ден. Недалеч в мъглата едва-едва прозират тополи.
Това може да е била „Семловер щрасе“ в Щралзунд. Прозорците имат същия разнебитен вид: вътрешностите на стаите изглежда са били изтърбушени до черно. Вероятно има някаква нова бомба, която може да унищожава само интериорите на сградите… не… това беше в Грайфсвалд. Отвъд мокрите жп релси се издигаха пристанищни кранове, корабни надстройки, такелаж, усещаше се вонята от канала… „Хафенщрасе“ в Грайфсвалд, върху гърба му падаше студената сянка на огромна църква. Но това не е ли „Свети Петрови Порти“? тази масивна ниска тухлена кула с арка, разкрачена над уличката отпред… или може да е „Шлютерщрасе“ в старата част на Рощок… или „Вандферберщрасе“ в Люнебург, с макари високо върху тухлените фронтони, ажурни ветропоказатели на самите върхове… и защо гледа нагоре той? Нагоре, една сутрин в мъглата, от някоя от множеството северни улици. Колкото по на север, толкова по-неприветливи стават нещата. По средата на улицата има надлъжна канавка, в която се стича дъждовната вода. Паветата са наредени равно, фасове се срещат по-рядко. В гарнизонните църкви отеква чуруликането на скорци. Пристигането в град от северната Зона е като навлизане от морето в непознато пристанище в мъглив ден.
1275
Constellation (
TWA (