Докато благородните рицари плачат в техните нощни вериги, оръженосците пеят. Ужасяващата дипломация на Свещения Граал изобщо няма да ги засегне. Песента е техният вълшебен плащ, който прави човека невидим. Сега Чичерин разбира, че най-после е сам. Каквото и да го намери, ще го завари сам.
Той се чувства задължен да бъде в непрекъснато движение, въпреки че няма къде да отиде. Сега със закъснение го настига споменът за Вимпе, някогашният човек за връзка със СИ „Фарбен“. Просто се закача за него. Чичерин се надяваше да намери куче. Би било идеално, защото кучето притежава съвършена честност, спрямо която ще може да проверява своята собствена почтеност, ден след ден, докато е жив. Хубаво би било да има куче около себе си. Но може би следващият по качества ще бъде един непрокълнат албатрос: чудесен спомен. Младият Чичерин бе този, който заговори за политическите наркотици. Опиатите за народа.
— Марксистка диалектика ли? — усмихна се в отговор Вимпе. Изнурена, много старческа усмивка, способна да замрази живия огън на земното ядро — Това не е ли опиат, а?
— Това е противоотровата.
— Не. — Беседата може да тръгне във всяка възможна посока. Вероятно наркодилърът знае всичко, което ще се случи на Чичерин и ще реши, че няма смисъл да го споделя, или ще изпита моментно пасивно желание да го разкрие напълно откровено на младия глупак. — Основният проблем и цел винаги е била да накараш другите да умрат за теб — пояснява той. — Какво струва достатъчно, за да даде човек живота си за него? По този въпрос религията има предимство от векове. Религията винаги се е занимавала със смъртта. Тя е била използвана не толкова като опиат, а по-скоро като методика. Принуждавала е хората да отиват на погибел за един специфичен конкретен сбор от вярвания за смъртта. Това е извращение, разбира се, но кой сте вие, че да осъждате? Тактиката е била добра, докато е действала. Но откакто е станало невъзможно хората да умират за смъртта, ние сме се сдобили със светска версия, вашата. Умирайте, за да помогнете на Историята да намери предопределения й облик. Умирайте с увереността, че постъпката ви ще приближи поне с малко добрия финал. Революционно самоубийство, хубаво. Но слушайте, ако историческите промени са неизбежни, тогава защо да не избегнем умирането? А, Вацлав? Има ли някакво значение, нали все някога то неминуемо ще се случи?
— Но вие никога не сте имали избор.
— Ако изобщо съм имал, не се съмнявайте, че…
— Вие не знаете. И не можете да кажете със сигурност. Не и докато сте там, Вимпе.
— Това не ми звучи много диалектично.
— Не знам какво е то.
— Тогава, чак до самата минута на решението, — Вимпе е обхванат от любопитство, но все пак говори предпазливо, — човек може все още да бъде съвършено чист…
— Може да бъде каквото си ще. Не ме интересува. Но той е истински само в моментите, когато взема решения. Интервалите между тях са без значение.
— Истински от марксистка гледна точка.
— Не. Истински спрямо себе си.
Вимпе изглежда изпълнен със съмнения.
— Аз съм бил там. А вие не.
Ш-ш-т, ш-ш-т. Спринцовка с игла 0,26 мм. Страстите поутихват в облицования с махагон хотелски апартамент. Да продължават настойчиво този спор или да го разпалват още повече, значи да станат словесни врагове, а никой от двамата не желае това. Онейриновият теофосфат е едно от средствата за заобикаляне на проблема. (Чичерин: „Искате да кажете тио-фосфат, нали?“ Мисли си: означава присъствие на сяра… Вимпе: „Имам предвид теофосфат, Вацлав“, което означава Божествено Присъствие.) Двамата се инжектират: Вимпе разглежда нервно водопроводния кран, припомня си Чайковски, салмонела, стремителни потпури от лесно подсвирквани мелодии от „Патетичната“1279. Но Чичерин не сваля очи от върха на иглата, от нейната германска прецизност, от изящната й текстура. Скоро той ще опознае мрежа от пунктове за бърза помощ и полеви болници, толкова добри за следвоенната носталгия колкото и мрежата от мирновременни балнеокурорти — военни хирурзи и стоматолози ще пристягат, спояват и зачукват медицинска стомана за цял живот в многострадалната му плът, и ще изваждат всичко насилствено вкарано в нея с електромагнитен прибор, закупен между войните от дюселдорфската фирма „Шуман“, с електрическа лампичка и регулируем отражател, двуосови блокиращи ръчки и пълен набор от полюсни накрайници с възможно най-чудноват вид, железни приспособления за изменение на формата на магнитното поле… но там, в Русия, в онази вечер с Вимпе, той бе опитал за първи път… това бе неговото посвещение в стоманената телесност… то не може да бъде разделено от теофосфата, не могат да бъдат изолирани стоманените съдове от безбожния необуздано безумен напор…
1279
Салмонелата е инфекциозно заболяване, предизвиквано от над 1000 вида бактерии, наречени с общото име