Петнайсетина минути двамата тичат из апартамента, надават крясъци, обикалят залитайки в кръгове, строяват се по диагоналите на стаите. В знаменитата молекула на Ласло Джамф има едно особено изкривяване, тъй наречената „странност на Пьоклер“, получаваща се в определен нарушен индолов пръстен, която — впоследствие до този извод единодушно стигат онейристи, академични теоретици и работещи практици — предизвиква халюцинации, специфични и уникални само за този наркотик. Халюцинациите са не само аудио-визуални, те въздействат еднакво на всички сетива. И се повтарят многократно. Определени теми, „пророчески архетипи“ (както ги е нарекъл г-н Джолифокс от Кеймбриджката школа) непрекъснато ще проникват отново и отново в определени индивиди, с нагледна лабораторно демонстрирана последователност, (виж „Разпространение на пророческите архетипи сред заможните студенти“ от Уоб и Хуейтън, Онайроманси, Сайкик & Фармаси Джърнъл, XXІІІ, стр. 406–453). Тъй като съществуват аналогии със задгробния живот, това повтарящо се явление е известно в специализирания жаргон като „натрапчивост“. Докато други разновидности на халюцинациите, свързани по тайнствени и непонятни и недостъпни за нередовния наркоман начини, обикновено просто отшумяват, тези онейринови „натрапчивости“ демонстрират категорична описателна последователност, тъй ясно, както например всяка традиционна статия в „Рийдърс Дайджест“. Те често биват тъй обикновени, тъй неоригинални, — Йеах ги нарича „най-скучните халюцинации известни на психофармакологията“, — че тяхната натрапчивост бива признавана само поради някакво сериозно, макар и приемливо нарушаване на вероятността: присъствие на мъртви, пътешествия по един и същи маршрут и транспорт, при които човек тръгва по-късно и пристига по-рано, отпечатан график, който никакво осветление не е в състояние да направи годен за разчитане… Когато субектът установи, че е бил завладян от натрапчивост, той веднага навлиза във „втора фаза“, която, макар и с променлива интензивност за различните индивиди, винаги е неприятна: често изисква лечение с успокоителни средства (0,6 мг. атропин подкожно), независимо от това че онейринът е класифициран като депресант на ЦНС1280.
Нищо забележително няма около параноята, често наблюдавана под въздействието на медикамента. Както и другите разновидности на параноята, тя е само начало, водещо острие на прозрението, че всичко е взаимосвързано, всичко в Сътворението, спомагателно озарение — все още не ослепително Единно, но поне е взаимосвързано и по своята същност вероятно е път Навътре за подобните на Чичерин, които биват задържани пред самото острие…
Относно дали това е или не е Николай Рипов: той пристига по напълно подобаващ за Рипов начин: тежко и неотвратимо. Иска да разговаря, само да разговаря. Обаче някак си, докато навлизат все повече във вътрешната бъркотия на словесните коридори, Рипов отново и отново подвежда Чичерин да изрича ереси, да проваля себе си.
— Тук съм, за да ви помогна да виждате по ясно нещата. Ако имате съмнения, трябва да ги обсъдим и разсеем, честно и по мъжки. По дяволите, да не мислите, че аз нямам съмнения? Дори Сталин имаше. Всички имаме съмнения.
— Ами тук всичко е наред. Ще се справя сам.
— Обаче вие не се справяте, иначе нямаше да ме изпратят тук. Да не би да мислите, че те не знаят кога обичаният от тях човек е в беда?