Чичерин не желае да пита. Той напряга всичките мускули на сърдечната клетка срещу необходимостта да задава въпроси. В лявата му ръка пулсира болката от кардионеврозата. Но все пак той пита и усеща как дишането му леко се накъсва:
— Трябваше ли да загина?
— Кога, Вацлав?
— Във Войната.
— О, Вацлав.
— Искахте да чуете какво ме безпокои.
— Но вие не разбирате ли как те ще го възприемат? Хайде, кажете си всичко докрай. Ние загубихме двайсет милиона души, Вацлав. Такова обвинение не се отправя безгрижно и лекомислено. Те ще искат да видят документация. Вероятно дори и животът ви може да бъде в опасност…
— Аз никого не обвинявам… моля ви, недейте да… просто искам да зная трябва ли да умирам за тях.
— Никой не желае смъртта ви. — Успокояващо. — Защо мислите така?
И ето как с ласкателства и увещания, търпеливият емисар с хленч, вайкане, многословие и отчаяние изтръгва от него всичко — параноични подозрения, непримирими страхове, самокритика и самопроклинание, обръгване с капсула, която ще го изолира от обществото завинаги…
— Но това е самото сърце на Историята — проговаря тихият спокоен глас в сумрака. Двамата не бяха ставали да запалят лампата. — Съкровеното сърце. Как е възможно всичко, което сте знаели, видели и докоснали от него да бъде захранвано от лъжа?
— Но животът след смъртта…
— Няма живот след смъртта.
Чичерин иска да каже, че е бил принуден да се бори за вярата в собствената тленност. Тъй както и тялото му се е борило, за да приеме наложената му стомана. Да надвие всичките свои надежди, с бой да си пробие път до тази най-мъчителна от всички свободи. Съвсем наскоро бе започнал да търси утешение в диалектическия балет на насилие, противодействие, стълкновение и нов ред, едва когато бе дошла Войната и в отсрещния ъгъл на ринга се бе появила Смъртта, съзряна за първи път от Чичерин след дългогодишни тренировки: по-висока, по-пропорционално сложена и по-мускулеста, с по-пестеливи движения, отколкото бе очаквал, едва когато бе излязъл на ринга и изпитал ужасния вледеняващ мраз на всеки удар, едва тогава той се бе обърнал към Историческата Теория, възможно най-жалката и незначителна утеха — да потърси и намери някакъв смисъл в Смъртта.
— Както казват американците, „В окопите няма атеисти“. Вие никога не сте били във вярата, Вацлав. Вие се покръстихте и стигнахте до вярата посмъртно.
— Затова ли сега ми желаете смъртта?
— Не ви искам мъртъв. Няма да сте ми особено полезен мъртъв. — Влезли са още двама агенти в сиво-зеленикави униформи, които сега наблюдават Чичерин. Лицата им са незабележителни, няма нищо особено в тях. Това все пак е онейринова натрапчивост. Любезна, обикновена. Единственото загатване за нейната недействителност е…
Сериозното-макар-и-приемливо-нарушаване-на-вероятността…
Сега и тримата му се усмихват. Няма никакво нарушение.
Това е писък, но се изтръгва от него като рев. Чичерин скача към Рипов и почти го достига с юмрук, но рефлексите на новодошлите са много по-бързи, отколкото е предполагал и те го удържат от двете му страни. Силата им е невероятна. С бедрените и седалищните нерви Чичерин усеща как изваждат „нагана“ му от кобура, усеща и как хуят му се измъква от едно сега вече забравено немско момиче от последната напоена със сладко вино сутрин, когато я бе видял, в последното топло легло на последното утринно отпътуване…
— Вие сте като малко момче, Вацлав. Само си давате вид, че разбирате идеи, които са ви абсолютно непонятни. Ще се наложи да ви обясняваме много опростено.
В Централна Азия му бяха описвали какви са задълженията на мюсюлманските ангели1281. Едно от тях е да препитват наскоро починалите. След като от погребението си отиде и последния опечален, ангелите слизат при гроба и подлагат на изпит покойника, за да установят доколко той е отдаден на своята вяра…
В края на стаята вече има нова фигура. Жената е връстница на Чичерин и е униформена. Очите не желаят да кажат нищо на Чичерин. Тя само наблюдава. Нито дочута музика, нито предприето лятно пътешествие… нито кон в степта видян на фона на угасващата дневна светлина…
Той не я разпознава. Но всъщност няма значение. Не и при настоящото положение. Обаче това е Галина, от безмълвните тишини се е върнала все пак отново в градовете, при наподобяващите брънки на верига полета на Словото, блестящи, разпрострени уверено и винаги достатъчно близо, винаги осезаеми…
1281
Мюсюлманските ангели нямат свобода на волята, защото те изпълняват единствено Божията воля. Задълженията им включват записване на действията на всяко човешко същество, да дават душа на новороденото дете, да отглеждат растителността и да разпределят дъжда, да вземат душата при смъртта, да пазят портите на рая и ада, и др. — Б.пр.