— Защо преследвате вашия черен брат? — Рипов успява да придаде на въпроса вежлива интонация.
О, колко мило, че ме попитахте, Рипов. Защо го преследвах?
— Когато това започна… много отдавна, отначало… аз мислех, че съм наказан. Пренебрегнат. Обвинявах него.
— А сега?
— Не знам.
— Какво ви втълпи мисълта, че той е ваша мишена?
— А на кого другиго би могъл да бъде мишена той?
— Вацлав, ще съумеете ли някога изобщо да надмогнете тези самовнушения? Това са старовремски дивотии, варварщини. Кръвно родство, лично отмъщение. Мислите, че всичко е било нагласено специално за вас, за да улесни дребнавите ви, глупави страсти.
Добре де. Добре де.
— Да. Вероятно. И какво от това?
— Той не е ваша мишена. Нужен е на други хора.
— Значи вие сте ми позволявали…
— Досега. Да.
Джабаев можеше да ти каже все пак. Този впиянчен азиатец е преди всичко военнослужещ. Той е знаел. Офицери. Проклет офицерски манталитет. Ти вършиш цялата работа, а после те идват, връзват й сувенирна панделка и получават възхвалите.
— Вие ми я отнемате.
— Можете да се връщате у дома.
Чичерин наблюдава другите двама. Сега вижда, че те са в американски униформи и вероятно не са разбрали нито дума. Той протяга празните си ръце, загорелите от слънцето китки, за едно последно оковаване в стомана. Рипов, който се обръща към изхода, изглежда изненадан.
— О, не, не. Разполагате с трийсетдневен отпуск по оцеляване1282. Вие сте жив Вацлав, оцеляхте. Когато пристигнете в Москва ще трябва да се явите в ЦАХИ1283 и това е всичко. Ще ви дадат нова задача. Ще прехвърляме немски ракетен персонал в пустинята. В Централна Азия. Предполагам, че там ще имат нужда от стари и опитни специалисти по Централна Азия.
Чичерин съзнава, че според личната му диалектика, развитието на собствения му живот към завръщане в Централна Азия в оперативен смисъл означава смърт.
Отидоха си. Безизразно-каменното лице на жената дори в последния миг не се обърна към него. Чичерин е сам в изтърбушената стая, където в стенните поставки все още стоят пластмасовите семейни четки за зъби, стопени, потекли надолу като разноцветни филизи, а снопчета влакна стърчат напосоки към всяка почерняла плоскост, ъгъл и ослепял от сажди прозорец.
□ □ □ □ □ □ □
Най-многообичният от всички народи е този, който ще оцелее не по-дълго от вас и мен, в съвместното движение, подвластно на смъртта и времето: импровизираното приключение.
Север? Кой изследовател е бил насочван някога на север? Това, което трябва да търсиш, е на юг, онези силно мургави туземци, нали? За опасности и рисковани начинания те изпращат на запад, за проникновения — на изток. Но какво има на север?
Маршрутът за бягство на Анубис.
Киргизката Светлина.
Страната на мъртвите хереро.
Мичман Моритури, Карол Евънтир, Томас Гуенхидуи и Роджър Мексико седят край маса на тухлената тераса на „Дебелото Кърмаче“, хотел на брега на едно синьо езерце в Холщайн. Водата искри на слънцето. Покривите на къщите са червени, островърхите кули са бели. Всичко е миниатюрно, спретнато, пасторално спокойно, подчинено на началото и края на сезоните. Открояващи се дървени X-ве върху затворени врати. Есента идва. Мучи крава. Доячката се изпърдява в гюма, който изкънтява с лек звън, а гъските крякат или съскат. Четиримата пратеници със специални мисии пият разредено мозелско вино и беседват за мандали.
Ракетата беше изстрелвана на юг, на запад, на изток. Обаче не и на север, засега не. При изстрелването на юг към Антверпен, пеленгът беше около 173º. На изток, по време на изпитанията в Пенемюнде, с пеленг 072º. При изстрелването на запад, към Лондон, пеленгът беше около 260º. Ако изчисляваме с успоредни линеали, недостигащият (или, ако предпочитате, „сумарният“) пеленг излиза някъде около 354º. Това ще бъде изстрелването предпоставено от всички други, фантомно изстрелване, което, според логиката на мандалите или вече е било извършено при най-строга секретност, или ще бъде осъществено.
1282
Оцелелите членове на екипажа на военен кораб, който е бил потопен, автоматично получават 30-дневен отпуск по оцеляване. — Б.пр.