Роджър навярно е мечтал цяла минута за потните термидорски1299 вечери: западналите Противодействащи Сили, блестящите бивши бунтари, подозирани донякъде, но все още радващи се на официална неприкосновеност и коварна любов, достойни да бъдат запечатани на снимка, където и да отидат… обречени любими уроди.
Те ще ни използват. Ние ще помогнем за узаконяването Им, обаче Те всъщност нямат нужда от него, то е още една премиална добавка за Тях, хубава, но не основна…
О, да, Те няма ли да постъпят точно така? Ще доведат Роджър сега, в меко казано неподходящо време и място тук в лоното на Опозицията, докато първата в живота му истинска любов не я сдържа да се върне у дома и да поеме още една порция от спермата на Джереми, за да изпълнят дневната норма — посред всичко това Роджър трябва да си зададе пряко (о, майната му) интересния въпрос: кое е по-лошо, да продължи да живее като Техен любимец или да умре? Това е въпрос, който той изобщо не е предполагал, че някога ще се запита сериозно. Беше дошъл изненадващо, но сега не може да бъде прогонен, той наистина трябва да реши и достатъчно скоро, приемливо скоро да усети как ужас сковава вътрешностите му. Ужас, който не може да бъде прогонен с мисли. Той трябва да избира между живота и смъртта. Да го остави за известно време на изчакване не е компромис, а решение да живее, според Техните условия…
Призракът на виолата, с естествени кафяви жилки и полупрозрачен, с въздишки се присъединява и оттегля от другите Гласове. Преливащата енергия е непрекъснато в движение. Сред музикалните фрази обикалят едва доловими извисявания, наречени от немците „дихателни паузи“, които обединяват нотите или подготвят промени в гръмкостта. Тази вечер навярно поради изпълнението на Густав и Андре, но след известно време слушателят наистина започва да чува паузите, а не нотите, и гъдел завладява ушите му, подобен на непроизволния очен гъдел при продължително разглеждане на разузнавателна карта, докато бомбените кратери зейват и се превръщат в кексчета бухнали извън формичката, или планинските хребети се сгъват в долини, море и земя мъждукат отвъд живачно-сребристия бряг — ето тъй танцуват тишините от този квартет. И-и-и почакайте да се включат и казутата!
Това е музикалният съпровод на следващото по-нататък. Заговорът против Роджър е бил замислен с трепетно и шеметно ликуване. Морякът Бодайн е неочаквана премия. Отиването на вечерята се превръща в жреческа процесия с потайни жестове и споразумения. Съдейки по пълното с relevés, poissons, entremets1300 меню, вечерята ще бъде много пищна и претенциозна.
— ’Кво е т’ва „Überraschungbraten“ тука? — морякът Бодайн пита съседката си отдясно Констанс Фламп, репортерка с развлечена сиво-зелена униформа, цапната в устата и любимка на всеки американски войник от Иво Джима до Сен Ло.
— Ами че точно това, което пише, моряче — отвръща „командоската Кони“. — На немски означава „печено с изненада“.
— Аха, загрях — обявява Бодайн.
Тя, вероятно неволно, направи някакъв знак с очи, може би, Пойнтсман, съществува едно такова нещо като рефлекс на добротата (колко ли младежи е виждала да загиват от ’42 насам?), който от време на време, също отвъд Нулата, избягва угасяването… Бодайн устремява поглед към далечния край на масата, през корпоративни зъби, лакирани нокти, монограмирани прибори за ядене, и едва сега забелязва каменна барбекю пещ с два чугунени шиша за ръчни действия. Прислужници в предвоенни ливреи деловито полагат в нея хартия (предимно стари директиви на ВКСЕК), чамови цепеници и въглища, разкошни черни буци с размери на юмрук, за такива някога бреговете на каналите са били осеяни с трупове, някога по време на Инфлацията, когато това е било смятано за толкова смъртоносно скъпо нещо, представяш ли си… До пещта Юстус се кани да запали тънка свещ, Гретхен изящно полива горивните материали с армейски ксилол от доковете, морякът Бодайн наблюдава обърнатата наопаки към пода глава на Роджър придържана от четири или шест ръце, устните са отделени от зъбите и венците белеят и придобиват цвета на череп, а една от прислужниците в класическа униформа атлаз-и-дантели, палава, напълно подходяща за подлагане на мъчения девойка, почиства зъбите на Роджър с американска паста, старателно изтърква никотиновите петна и зъбния камък. Очите на Роджър изразяват такава болка и молба… Наоколо гостите шушукат. „Колко оригинално, Щефан е помислил даже и за пача!“ „Аз пък умирам от нетърпение да пусна зъби на някой друг орган…“ кискане, ускорен тежък дъх, а какви са тези много сини и тесни панталони целите изподрани… а какво е изцапотило сакото така, а какво там червенее на шиша и се покрива с глазирана мазна корица, върти се, чие лице ще се завърти към… ами че това е…
1299
Термидор е единадесетият месец от календара на Френската революция, отговарящ на периода от 19 юли до 17 август. На осми Термидор от втората година на революцията (27 юли 1794) са били арестувани Робеспиер и Сен-Жуст и на следващия ден екзекутирани. — Б.пр.