— Няма кетчуп, няма кетчуп — косматото синьо сако възбудено сред шишенца с оцет и зехтин и подноси — изглежда, че е… ебати, Родж, що за място е това — крещи изкосо надолу през седем вражески лица — ей, прател, да се намира там при тебе кетчуп?
Кетчуп е кодова дума, ясно ли е…
— Много странно, — отвръща Роджър, който ясно е видял съвсем същото в пещта за барбекю, — аз тъкмо щях да те питам същото!
Двамата се усмихват глупашки един на друг. Отбелязваме за протокола, че аурите им са зелени. Сериозно. Още от зимата на ’42 година, в конвоя през бурята в Северния Атлантик, навсякъде из кораба се търкалят тонове 127-милиметрови снаряди, германската вълча глутница отляво и отдясно невидимо потопява на поразия другите кораби, в боеви постове в оръдейна кула №51 се чува как Папи Ход разказва анекдоти за корабокрушения, наистина смешни, и всички в разчета се хващат истерично за коремите, задъхани, — оттогава насам морякът Бодайн никога не е бил обхващан от тъй силен екстаз при откриващата се пред него неминуема възможност за смърт.
— Яка трапеза сте спретнали, а — вика Бодайн — ’Но’о готина кльопачка!
Разговорите са почти замрели. Вежливо любопитни лица се обръщат към него. Пламъци лумват в пещта за барбекю. Това не са „чувствителни пламъци“1301, но ако бяха такива те нямаше да открият присъствието на бригаден генерал Пудинг. Сега той е член на Противодействащите Сили, благодарение на благосклонността на Карол Ивентир. Точно така, благосклонността. Сеансите с Пудинг са не по-малко тягостно уморителни от някогашните Ежеседмични Оперативки в „Бялото Видение“. Сега Пудинг дърдори повече отколкото приживе. Участниците са започнали да хленчат: „Ще се отървем ли изобщо някога от него?“ Но именно благодарение на пристрастието на Пудинг към кулинарните лудории е била разработена следващата по-долу отвратителна военна хитрост.
— О, не съм сигурен, — преувеличено небрежно се включва Роджър, — защото изглежда в менюто няма сополена супа.
— Аха. Не бих отказал малко пудинг с пепелянки. ’Кво мислиш, дали имат тука от него?
— Не. Обаче може да им се намира суфле със струпеи, — крещи Роджър, — и с менструален мармалад!
— Аз пък съм набелязал хей ония задушен заек със запържени зародишчета — предлага Бодайн — Или ’кво ще кажеш към него малко салата със съсирена слуз?
— Ако обичате — шепне от другия края на масата глас с неопределена полова принадлежност.
— Можем да съставим по-добро меню от това, — размахва менюто Роджър. — Да започнем с разядки с развалени раци, или, да речем, с някакви хитри сандвичета със сперма, красиво аранжирани, разбира се… или-и-и скрофулозни сарделки! М-м-м, да, намазани с майонеза от машинно масло? а най-отгоре с парче сочна насрана наденичка…
— Аха, разбирам, — отбелязва командос Кони, — трябва да бъде алитеративно1302. Какво ще кажете за… пелмени с плацента?
— Ние правим супите, миличка — заявява морякът Бодайн — тъй че нека да предложа клизмено консоме или бактериален бульон.
— Крем супа от кастрирани катерички — отзовава се Кони.
— Точно така.
— Стрептококова салата — продължава Роджър, — с мънички черешовочервени кубчета желирана абортна аспида, натопени във фин смегмен сос.
1301
Наречен тъй, защото такъв пламък служи като проверка срещу измами — смята се, че той ще открие истинското физическо движение в стаята, а не духовното. — Б.пр.
1302
От алитерация — набуквяне, т.е. стилна фигура, при която в стих или проза се повтарят еднакви или сходни звуци в началото, по средата или в края на думите за по-голяма музикалност и изразителност (