— Не скачай! — вика полицаят.
— Дори не съм и помислял — Ле Фройд продължава да зяпа към морето.
— Тогава какво правиш тук, а?
— Исках да погледам морето — обяснява Ле Фройд. — Никога не го бях виждал. Аз съм негов кръвен роднина.
— Аха — хитрият Стъгълс междувременно пристъпва бдително към него. — Значи гостуваш на роднините, а? Колко мило.
— Чувам Повелителя на морето — удивен извисява глас Ле Фройд.
— Господи Боже! И как се казва той? — Двамата с мокри лица се надвикват с вятъра.
— О, не знам — крещи Ле Фройд — Кое ще е подходящо име според теб?
— Бърт — предлага полицаят, опитвайки да си припомни дали трябва с дясната ръка да стисне ръката на Ле Фройд над лакътя или с лявата да…
Ле Фройд се обръща и едва сега вижда полицая и тълпата. Очите му се закръгляват, погледът му омеква.
— Бърт147 е хубаво име — проговаря той и прекрачва заднешком в празното пространство.
Това е всичко, което гражданите на Ик Реджис са получили от „Бялото Видение“ под формата на успокоителна помощ: от многогодишните летни наблюдения върху наплива на порозовели или луничасали от слънцето туристи от Брайтън, Флотсам и Джетсам148, които отмятат всеки ден радиоистория по броя на излъчените песни, слънчевите залези над крайморската улица, смените на блендите на обектива в съответствие с морската светлина, ту рязко притъмняло ту спокойно озарено небе, на аспирините преди лягане и само едно-единствено развлечение чак до избухването на настоящата война — скокът на Ле Фройд.
След разгрома на Полша изведнъж по всяко време на нощта към „Бялото Видение“ започнаха да прииждат министерски кортежи, беззвучни като стражеви платноходи, с добре заглушени ауспуси — безхромни черни машини, които блестяха ако имаше звездна светлина, а през останалото време с удоволствие играеха ролята на маскировката на лице, което всеки момент ще си го припомниш, но със самия акт на досещане го отместваш все по-настрана и то заглъхва някъде много далеч… След падането на Париж, на скалата бе установена радиопредавателна станция с насочени към Континента строго охранявани антени, а наземните им линии загадъчно разтеглени назад през хълмовете и дюните чак до къщата, денонощно охранявана от кучета, които биваха подлъгвани, преднамерено мамени, бичувани и лишавани от храна с цел стимулиране на рефлекс да разкъсват всеки приближил се човек. Да не би някой от Много Висшите да се бе извисил още повече, тоест съвсем да е изкуфял? Да деморализират Германския Звяр ли опитваха Нашите, излъчвайки за него всевъзможни произволни объркани мисли на безумци, да нарекат ли в негова чест, също в традицията положена от полицая Стъгълс в онзи знаменателен ден, дълбините, едва зърнатите? Отговорът е да, всичко гореописано, и даже повече.
Питайте ги в „Бялото Видение“ за генералния план на сладкодумния Майрън Грънтон149 от ББС, чийто гладък и мек като топен карамел глас дълги години е излизал от протритото червено-кафяво букле на радиоговорителите и е прониквал в сънищата на англичаните, в замъглените старчески куфалници и разсеяните детски глави… Принуден е бил да отлага своя план, отначало използвал само словото, не разполагал с тъй необходимите му данни, изобщо нямал подкрепа, и опитвал по всевъзможни начини да установи връзка с германската душа, разпити на военнопленници, инструкции на МВнР, братя Грим150, собствени туристически спомени (младежки проблясъци на безсъние през епохата на Дос151, осветените от слънцето яркозелени лозя покриващи южните склонове на Рейнската долина, задимените нощи, тапицираните с камгарни тъкани столични кабарета, дълги жартиери с дантели като редици карамфили, копринени чорапи всеки от тях поотделно подсилен от дълга изящна кръстосана светлинна щриховка…) Но в края на краищата идват американците, а заедно с тях институцията позната като ВКСЕК152 и удивително количество пари.
147
„Чувам Повелителя на морето…… Бърт е хубаво име“. В тевтонската митология Богинята Берта (а също и богът Бертхолд или Берт) се появява като 1. Популяризатор на навигацията сред хората, съответно Повелител на морето. 2. Бяла фигура, като behrt или brecht (
148
Брайтън е най-популярният английски морски курортен град на 80 км южно от Лондон.
„Флотсам и Джетсам“ е комедийно радиопредаване излъчвано от ББС по време на ІІ Световна война, а също мореплавателен термин означаващ останки от потънал кораб и от товара му (flotsam —
149
Очевидно фиктивен персонаж. Името на радиоводещия произлиза от „grunten“ (
150
Вилхелм (1786–1859) и Якоб (1785–1863) Грим — прочутите германски филолози и фолклористи, автори на познатите в цял свят „Приказки“. Якоб Грим е автор също на авторитетното изследване „Тевтонски митология“. — Б.пр.
151
В 1924 г. бившият американски бригаден генерал Чарлс Гейтс Дос (1865–1951), тогава директор на Бюджетно Управление на САЩ, предлага план, според който Германия да започне да изплаща репарации на съюзническите правителства участвали в І Световна война. Планът Дос бил приет с посредничеството на британския министър-председател Рамзи Макдоналд и плащанията продължили осем години, до идването на власт на Хитлер. — Б.пр.