Но сега всички младежи са зрели мъже и сцената е почти обезцветена… те бутат и натискат в посока към яркото слънце, което ги блъска в лицата, те присвиват очи, озъбват се в усмивки, тук светлината блести много силно, като на сутрешната смяна в „Сименс“, и сражаващите се високо на стената кентаври1313, часовникът без цифри, скриптене на велосипеди, обедни пакети и кутии и сведените лица на тежко влачещи крака покорни потоци мъже и жени към зейналите тъмни отвори… сцената наподобява дагеротип на ранния Ракетен Град заснет в 1856 година от един отдавна забравен фотограф, всъщност това е снимката, която го е убила: умрял седмица по-късно от живачно отравяне, след като вдишвал парите на нагрятия метал в своето студио… е, той бил редовен консуматор на живачни пари в умерени дози, смятал, че са полезни за мозъка му и навярно това обяснява снимки като „Ракетният Град“: тя дава поглед от топографски невъзможна за Германия височина към церемониалния Град, очаквано съставен от четири части, всички линии, затъмнявания, щриховки и ретуширания, архитектурни и човешки, са свръхестествено прецизни, градът е застроен във формата на мандала като село на хереросите, над него има великолепно небе, все едно мрамор пресъздаден в стихия от грамадни бели талази и светлина като от нажежен метал… в различни части на града изглежда се извършва строителство или събаряне на сгради, тук всичко е променливо, можем да видим отделните капчици пот по загорелите шии на работниците, които се завират във влажните мазета… торба цимент се е скъсала и отделните прашинки висят на светлината… Градът ще се променя винаги, нови следи от гуми в праха, нови цигарени бандероли в боклука… конструктивните промени на Ракетата създават нови маршрути за доставка, нови жилищни условия, отразени в интензивността на движението наблюдавано от тази необичайна височина, даже има съставени таблици на Функциите, които могат да възникнат, от такива промени на Града до видоизменения на Ракетата: всъщност само продължение на методиката, посредством която Констанс Бабингтън-Смит и колегите й от базата на британските ВВС в Медмънам още в 1943 година откриват Ракетата на въздушни фоторазузнавателни снимки на Пенемюнде1314.
Но спомни си обичаше ли я. Ако отговорът е да, как си я обичал. И колко много. Все пак ти имаш навика да питаш „колко много“, свикнал си да измерваш, да сравняваш резултатите от измерванията, да ги вкарваш в уравнения, за да разбереш още колко повече, колко много, колко много, когато… и тук във вашето общо стремление към морето изпитайте колкото ви се иска от онази загадъчна двусмислена любов, която също е перчене, срам, инженерна геополитика — „сфери на влияние“ видоизменени в тороиди1315 с параболично напречно сечение, за далекобойност на Ракетата…
… не, както може би сме предполагали, ограничена отдолу от линията на Земята, от която тя „се издига“ и от Земята, която тя „удря“, Не Обаче Ти Никога Не Си Мислел Това Разбира Се Тя Започва Далеч По-Дълбоко Под Земята И Продължава Безкрайно Навътре В Земята и ни е позволено да видим само върха, необуздания яростен пробив през повърхността, идващ от другия безмълвен свят (реактивен самолет преминава звуковата бариера, а няколко години по-късно космически кораб надминава скоростта на светлината) Запомни, Че Тази Седмица Паролата В Зоната Е: ПО-БЪРЗО ОТ СКОРОСТТА НА СВЕТЛИНАТА Ускоряваш Драматично Глас — Линейни Изключения Се Правят Само В Случай На Оплаквания За Горните Дихателни Пътища, разбери, във всеки „край“ се извършва огромен пренос на енергия: пробив нагоре в този свят, контролирано горене и отново пробив надолу, неконтролирана експлозия… тази несиметричност води до предположението, че някакво етероподобно присъствие преминава през времето, тъй както Етерът прекосява пространството. Презумпцията за Вакуум във времето пораждаше вероятността да ни изолира един от друг. Но пренасящото ни от свят в свят море на Етера може да ни върне целостта, да ни покаже една по-приветлива и по-добросърдечна вселена…
1314
В сградата на британските ВВС в Медмен(х)ам е бил настанено Специалното Разшифровъчно Звено. Там, когато през 1943 г. Констанс Бабингтън-Смит изучава разузнавателни снимки, правени над Пенемюнде, тя идентифицира закрепената на транспортьор ракета А4 с формата на молив със стабилизатори. Нейната находка дава на британското разузнаване първото сигурно доказателство за съществуването на ракетата. — Б.пр.
1315
В геометрията тороид е пространствена фигура, т.е. ротационна повърхнина с форма на пръстен с кръгово, елиптично или (както е споменато по-горе) параболично напречно сечение, описана при завъртането на окръжност около ос, лежаща в нейната равнина. Сферата е частен случай на тороид получен при ос, преминаваща през центъра на окръжност. — Б.пр.