Ракетата 00001 е транспортирана разглобена, на отсеци — бойна глава, насочване, резервоари с гориво и окислител, опашна секция. Ако всичките стигнат до стартовата площадка, ракетата ще трябва да бъде сглобявана направо там.
— Покажи ми обществото, което никога не е казвало: „А съм изградено сред хората, за да защитавам всеки от вас от насилие и да ви приютявам, когато сте в беда“, но Енциан, има ли някаква защита? какво ще ни защити от това? — Кристиян върви до Енциан сред ливадите над лагера и сочи с ръка надолу към жълто-сивата камуфлажна мрежа, през която и двамата, надарени неизвестно как само за това единствено пътуване с рентгеново зрение, могат да виждат…
Енциан и младият му спътник някак постепенно бяха привикнали с тези дълги разходки. Нищо преднамерено от страна и на двамата. Така ли се осъществява на дело приемствеността? Подозрения глождят и двамата. Но вече ги няма старите неловки мълчания. Няма съперничество.
— Тя идва като Разкриваща Тайните Богиня и носи Откровение. Показва ни, че никое общество не може и никога не е можело да защитава, и всичко това са глупости, хартиени щитове… — Той е длъжен да сподели с Кристиян всичко, което знае, всичко, което подозира или е сънувал. Без да твърди, че всичко това е истина. Обаче не трябва да пази нищо само за себе си. Той не притежава нищо свое, което да държи само за себе си. — Те са ни лъгали. Те не могат да предотвратяват умирането ни и затова Те ни лъжат за смъртта. Всеобща система от лъжи. Какво са ни давали изобщо Те в замяна за доверието, любовта… Фактически Те казват „любов“, която се предполага, че ние Им дължим? Могат ли Те да ни предпазят от настинка? от въшките, от самотата? от каквото и да е? Преди Ракетата ние продължавахме да вярваме, защото искахме да Им вярваме. Но Ракетата е способна да достигне от небето до всяка точка. Никъде не е безопасно. Повече не можем да Им вярваме. Не и ако все още сме нормални здравомислещи хора и обичаме истината.
— Ние сме здравомислещи — кима Кристиян. — И обичаме истината. — Той не поглежда към Енциан и не очаква потвърждение.
— Да.
— Тогава… в отсъствието на вяра…
Една дъждовна вечер керванът им спира за нощуване в изоставена изследователска станция, където немците, малко преди края на Войната са конструирали звуково огледало на смъртта1322. Из цялата равнина са разположени в шахматен ред високи бетонни параболоиди, бели и монолитни. Идеята била да задействат експлозия непосредствено пред параболоида, право към фокалната му точка. Тогава бетонното огледало ще отрази идеална ударна вълна и тя ще помете всичко по пътя си. Хиляди кучета, морски свинчета и крави били експериментално взривени и били натрупани купища графики, онагледяващи данните за смъртността. Но проектът се оказал много шум за нищо. Ефективност имало само на къси разстояния и тя бързо намалявала до точка, когато необходимото количество експлозиви можело да бъде доставено до целта по някакъв друг начин. Мъгла, вятър, едва забележими неравности или дънери по терена, и най-малкото отклонение от идеалните условия можело да изкриви смъртоносната форма на ударната вълна и да я осуети. Но все пак Енциан е способен да си представи война и място, където това огледало ще намери приложение:
— … пустиня. Подмамваш неприятеля в пустинята. В Калахари. Изчакваш да затихне вятъра.
— Кому е притрябвало да воюва за някаква пустиня? — интересува се Катье. Тя е навлякла зелен дъждобран, който изглежда прекалено голям дори за Енциан.
— Във — Кристиян е клекнал и гледа нагоре в бледата извивка на отражателя, в чиято основа те стоят, за да се подслонят от дъжда, и пушат предавайки цигара от ръка на ръка, отделени за малко от останалите в кервана, — а не „за“. Той каза „в пустинята“.
Уточниш ли Текстовете веднага щом са изречени, това ти спестява проблемите по-късно.
— Благодаря — казва полковник Енциан.
На стотина метра от тях, сгушено в друг бял параболоид, ги наблюдава дебело момче със сива танкистка куртка. От джоба й надничат две мъхнати блестящи очички. Това са дебелият Лудвиг и неговата изгубена лемингка Урсула, той все пак я е намерил най-после, въпреки всичко. От седмица те се мъкнат покрай кервана, едва-едва отвън пределите на видимостта, ден след ден са крачили наред с африканците… между дърветата по върховете на насипите, край огньовете вечер Лудвиг е там, наблюдава… събира доказателства или елементи от уравнение… едно момче и неговата лемингка тръгнали да разглеждат Зоната. Виждал е предимно много дъвка и много хуйове на чужденци. Как иначе може да преживее сега в Зоната едно свободно момче? Урсула е спасена и е в добро състояние. На Лудвиг е била отредена съдба по-лоша от смъртта и той е установил, че тя е обменяема. Следователно не всички леминги скачат от скалите и не всички деца са предпазени от уютния грях на лесната печалба. Да очакваш нещо повече или по-малко от Зоната значи да се опълчиш срещу условията на Сътворението.
1322
Още в 1941 г. до британското разузнаване стигат слухове, че германците разработват такъв „смъртоносен лъч“. Това се оказват само слухове. — Б.пр.