Сега нека бъде той сляп за всички, освен мен. Нека сияйното слънце на любовта да озарява навеки очите му. Нека го приюти моята тъмнина. В името на всички Святи Божии названия и на ангелите Мелхидаел, Яхоел, Анафиел и великия Метатрон1325, призовавам теб и всички, които са с теб, да отидеш и да изпълниш моята воля.
Тайната е в съсредоточеността. Тя оставя без внимание всичко друго: луната, вятъра в хвойните, бродещите посред нощ диви кучета. Вглъбява се в спомена за Чичерин и капризните му изменчиви очи, оставя го да нарасне, приспособява своя оргазъм към заклинанието така, че в края му призовавайки последните Святи Божии Имена1326, тя крещи и се празни, без помощта на пръстите си, които са издигнати към небето.
После тя отчупва парче от вълшебния хляб и изяжда половината. Другата половина е за Чичерин.
Сега той приема хляба. Реката струи. Птица пее.
Почти привечер е, любовниците лежат голи на студения затревен бряг, а от тесния път до тях идва шум от приближаваща автоколона. Чичерин навлича панталоните и се изкачва, за да види дали ще може да изпроси някаква храна или цигари. Край него отминават черни лица, mba-kayere1327, някои го гледат с любопитство, други са твърде погълнати от своето изтощение или са заети да охраняват плътно покрития фургон, в който пътува отсекът с бойната глава на 00001. Енциан, на своя мотоциклет, спира за малко, mba-kayere, да поприказва с нашарения с белези небръснат бял човек. Двамата са по средата на моста. Говорят на развален немски. Чичерин успява да изпроси половин пакет американски цигари и три сурови картофа. Двамата мъже кимат, не съвсем официално, не съвсем усмихнато, Енциан включва мотоциклета на скорост и продължава своето пътуване. Чичерин запалва цигара, гледа след тях и трепери в сумрака. После се връща до реката при неговото младо момиче. Ще трябва да намерят дърва за огрев преди да е притъмняло напълно.
Това безспорно е магия. Обаче не непременно илюзия. Определено не за първи път човек отминава привечер край своя брат, често завинаги, без да знае това.
□ □ □ □ □ □ □
Градът вече толкова е пораснал на височина, че асансьорите са платформи за пътуване на далечни разстояния, със салони вътре: тапицирани седалки и пейки, бюфети, вестникарски будки, където между спирките можеш да прелистиш цял брой на списание „Лайф“. В помощ на боязливите, които още с влизането търсят на стената протокола за проверка на безопасността, има момичета със зелени пилотки, зелени кадифени елечета и силно стеснени в глезените панталони с жълти лампази — с въздействие като дамски зуут костюм — които са отлично подготвени за всевъзможни ситуации в асансьора и работата им е да ви успокояват.
— В началото — чурулика Минди Блот от Карбън Сити, щата Илинойс, с разсеяна усмивка в профил, застанала близо до вълнообразно преливаща месингова повърхност от неясни ромбовидни очертания летящи, отминаващи с вертикални хиляди надолу, нейното женствено лице, мечтателно и практично като Кралицата на Чашите1328, изобщо не те гледа, то винаги остава пречупено под някакъв определен ъгъл в златистокафявото пространство между вас… сутрин е и цветарят, на едно-две стъпала надолу зад фонтанчето в другия край на асансьора, е донесъл люляк и перуники, ранни и свежи, — преди Вертикалното Решение, целият транспорт беше фактически двуизмерен, ах, мога да отгатна какво искате да ме питате… — и момичето отправя непринудена усмивка към нетърпеливия любопитко и, за този редовен асансьорен пътник, непречупена от разделящото ги пространство. — „Ами полет със самолет?“ Нали това искахте да попитате! — всъщност за всички е ясно, че той щеше да я пита за Ракетата, но има наложено странно табу по тази тема и сега любезната Минди е внесла възможност за истинско насилие, за сподавящо насилие, избледнелите краски на утринното септемврийско небе срещу изгрева на слънцето и острия бръснещ утринен вятър, в уютната кубическа обстановка дето тъй плавно лети нагоре през пространството (мехур надигащ се от кастилски сапун, където всичко наоколо е озарено в зелено от бавна мълния), покрай етажи, където вече бъка от глави що кипят по-блестящи от сперма и хайвер в морето, покрай някои потънали в мрак нива, неотоплени, някак забранени, със странно опустошен вид, нива, където никой не е бил още от Войната аааа-аххх! профучава с вой покрай — обикновен аеродинамичен ефект — обяснява търпеливата Минди, — включващ нашия собствен граничен слой и формата на отвора, когато минаваме край него.
1325
Мелхидаел е един от най-висшите архангели в „Кабала“. Яхоел е ангелът, който учи Авраам на „Тората“ и е негов земен и небесен наставник и съветник. Анафиел е пазителят на ключовете за рая, ангел, който се грижи за птиците и отнася Енох на небето. Метатрон — е ангелът, който управлява Дървото на Живота и ученията на „Кабала“. — Б.пр.
1326
Божиите имена наброяват 72. Последните са: Създател, Спасител, Обединител, Върховен Благодетел, Безпределен. — Б.пр.
1328
Според