Тъй както определени тайни са били поверени на циганите, за да бъдат предпазени от центробежната История, а някои тайни са били предоставени на кабалистите, тамплиерите и розенкройцерите, така и тази Тайна на Страховитото Сглобяване, а и други освен нея, са проникнали в неизменните и неостаряващи пространства на различни Етнически Анекдоти. Известна е също историята на Тайрън Слотроп, който бе изпратен в Зоната, за да присъства на собственото си сглобяване — или, както нашепваха параноични гласове, може би на сглобяването на неговото време — и тук би трябвало да последва някакво духовито заключение, обаче такова няма. Планът не сполучи. Вместо това Слотроп го разпарчетосват и разпръскват. Неговите карти са били разкрити, сложени на масата според келтския метод, в подреждане предложено от г-н Артър Уейт, наредени и разгадани, но те са картите на емоционално нестабилен глупак и неудачник: те показват само дълго, объркано, изпълнено със сътресения бъдеще и посредственост (не само в неговия живот, но също, хе, хе, в неговите летописи, да, да, какво по-хубаво от това при втория опит да обърнеш наопаки тройка пентакли така, че да покрива сигнификатора, след което моментално се настаняваш пред телевизора да гледаш седмото повторение на „Представлението на Ичизо и Такеши“, запалваш цигара и опитваш да забравиш цялата тази работа), и отсъствие на ясно изразено щастие или изкупителен катаклизъм. Неговите многообещаващи карти до една са обърнати наопаки, и най-неудачно от всички е положението на Обесеният, който поначало би трябвало да бъде с главата надолу и да разказва за Слотроповите тайни надежди и страхове1332…
— Не е имало никакъв д-р Джамф — смята световноизвестният аналитик Мики Уъкстри-Уъкстри. — Джамф беше само една измислица, в помощ на Слотроп да обяснява онова, което тъй ужасяващо, тъй непосредствено е усещал в гениталиите си всеки път, когато в небето експлодират ракети… помагаща му да отрича това, което е изключено да признае: че може би е влюбен в своята смърт и в смъртта на своята раса, и неговата любов е сексуална.
— Тези първи американци са били посвоему очарователно съчетание между груби поети и душевни инвалиди…
— Никога не сме се интересували особено от Слотроп в качеството му на Слотроп — призна наскоро в интервю за „Уолстрийт Джърнал“ един говорител на Противодействащата Сила.
ИНТЕРВЮИРАЩ: Значи искате да кажете, че той по-скоро е бил нещо като средоточие, фокус.
ГОВОРИТЕЛ: Не, дори не и това. Даже още в началото мненията бяха разделени. Това беше една от нашите фатални слабости. [Сигурен съм, че искате да чуете какво ще кажа за фаталните слабости. — Б.пр.] Някои наричаха Слотроп „повод“. Други смятаха, че той е истински микрокосмос, с всичките му съставни части. Както сигурно знаете от стандартните учебници по история, Микрокосмистите реагираха бързо и се включиха съвсем рано. Ние… това беше много странна форма на преследване на еретици, наистина. Лятото, през Ниските Земи. И продължи из поля с вятърни мелници, през мочурища, където бе толкова тъмно, че почти нищо не се виждаше. Помня, че веднъж Кристиян намери стар будилник и ние изстъргахме от него радия, за да намажем с него вървите на отвесите. Те светеха в здрача. Виждали сте ги как държат отвесите, типичната им поза е с ръце събрани пред слабините. Тъмна фигура и струя луминесцентна урина, която пада на земята на около петдесет метра надалеч… Наричахме го „Пикаещото Присъствие“ и това се превърна в стандартна подигравка за сметка на новаците. Може да се каже Чарли Ноубъл от Ракетния Град1333… [ Да, забавно се получи. Аз предавам всички тях… най-лошото е, че знам какво искат вашите редактори, точно какво искат. Аз съм предател. Нося в себе си това качество. Твоят вирус. Разпространен от твоите неуморни Тифозни Мерита1334, които обикалят по гари и пазари. Успяхме да заловим някои от тях. Веднъж хванахме няколко от тях в метрото. Беше просто ужасно. Първата ми акция, посвещението ми. Преследвахме ги из тунелите. Усещахме страха им. Когато тунелите се разклоняваха, разчитахме само на несигурната акустика в метрото, за да продължаваме. Лесно можеш да се загубиш. Почти никаква светлина. Релсите проблясваха като в дъждовна вечер навън. И шепотът тогава… чакащите сенки, прегърбени на две в ремонтните станции, налягали до стените на тунелите, те наблюдаваха преследването. „Краят е много далеч — шепнеха те. — Връщайте се. В това разклонение няма спирки. Влаковете вървят и пътниците се возят много километри покрай празни кафеникави стени, но спирки няма. Още дълго ще тичате, чак до вечерта…“ Две от тях се измъкнаха. Но хванахме останалите. Между разграничителните знаци на две станции, драснати с жълт тебешир през годините на изхабяване и смазка, 1966 и 1971, за първи път вкусих кръв. Искате ли да включите тази част в интервюто?] Ние пихме от кръвта на нашите врагове. Ето затова виждате, че гностиците са тъй яростно преследвани. Тайнството на причастието всъщност се състои в пиенето на вражеската кръв. Граалът, Свещеният Граал е окървавеният носител. Защо иначе ще го пазят тъй свято? Защо трябва черният почетен караул да прекосява половината разпокъсана Империя, в каменни нощи и зимни дни, само за да докосне с нежните си устни непретенциозния бокал? Не, те са приносители на смъртния грях: да погълнеш врага, да го запратиш надолу в гладката мазна сочност, за да бъде поет от всичките клетки. Тоест, твоят „смъртен грях“ според официалното определение. Грях против вас. Параграф от вашия наказателен кодекс и това е всичко. [Истинския грях го извършихте вие: забранихте този съюз. Направихте това разграничение. Изкарахте ни по-лоши от враговете, които в края на краищата са затънали в същите лайна, за да ни третирате като чужденци.
1332
Древен келтски метод за гадаене. Първо от колодата избираме „сигнификатор“ (т.е. картата представяща човека или темата или положението относно, което ще бъде направено запитване). Сигнификаторът трябва да съответства на въпроса, който задаваме. Например, ако трябва да бъде разрешен юридически въпрос, гадателят вероятно би избрал Справедливост, единадесетата карта от Големите Аркани. Слагаме сигнификатора с лицето нагоре и след това от колодата избираме наслуки десетте гадателски карти и ги поставяме под формата на патриаршески кръст. Първата от тези десет карти трябва да „покрие“ сигнификатора и да определи условията въздействащи върху запитването. Поставянето на тройка пентакли в това положение, особено след два опита, определено ще означава „посредственост в работата, детинщина, дребнавост и неустойчивост“. Затова гадаенето на таро на Слотроп (въпреки че знаем само три от картите) показва „емоционално нестабилен глупак и неудачник“. И още по-лошо, като девета карта, която трябва да посочва неговите „тайни надежди и страхове“, той изтегля Обесеният, карта №12, но обърната наопаки. Това означава „егоизъм, тълпа, общност, държава“, смятана за карта на мъченичество, но в случая е обърната наопаки. (което подчертава ироничното отношение на автора към ролята на Слотроп като фалшив Орфей). — Б.пр.
1333
След ІІ Световна война атомният инженер Чарлз Кармайн Ноубъл (1916–1997) става военен комендант на Проект Манхатън в Лос Аламос или „Атомният Град“. — Б.пр.
1334
Мери Малон (1869–1938) — известна още като Тифозната Мери, е ирландска готвачка. Тя е първият човек в САЩ, идентифициран като асимптоматичен носител на патогена, свързан с коремния тиф. Предполага се, че е заразила 51 души, трима от които умират в хода на кариерата й като готвач. — Б.пр.