Вайсман е „пресечен“ от Кралицата от неговата боя. Навярно това е самият той, преоблечен в женски дрехи. Тя е главното препятствие по неговия път. Под него е карта показваща пламтящ меч вътре в короната: отново Нецах, победа. В американската колода тази карта ни е представена като асо пика, което е малко по-зловещо: позната ви е тишината сковаваща залата, когато излиза асо пика, в каквато и да е игра. Зад него, т.е. в миналото на Вайсман, излизаща от живота му като влияние е 4 или Четворка Пентакли, която показва фигура със скромно имущество, отчаяно вкопчена в своите притежания, четири златни монети — този глупак придържа две монети с краката си, третата я балансира върху главата си, а четвъртата е здраво притисната върху язвения му стомах. Това е неподвижната вещица и тя опитва да предпази нейната захарна къща от множеството щъкащи в мрака гризачи. Пред него идва пиршество от чаши, до насита и пресита. Скоро ще има много пиячка и жени за Вайсман. Много добре за него, въпреки че го виждат да се връща у дома, след като е отказал купчина от осем златни потири. Навярно трябва да му бъде дадено само това, от което той може да си отиде. Може би е така, защото в утайката на дъното на последната чаша за вечерта е мъчителното присъствие на една жена, седнала усамотена на скалистия балтийски бряг, Двойката Мечове, със завързани очи на луната, държи кръстосани върху гърдите си два меча… обикновено тази карта се тълкува като „хармония изобразена от положението на ръцете“, достатъчно добра обрисовка на Зоната понастоящем и описва най-съкровените надежди на Вайсман или страховете му.
Неговата личност, както го вижда Светът: ерудираният млад Паж на Пентаклите размишлява над своя вълшебен златен талисман. Пажът може също да бъде използван и подразбиран като младо момиче. Обаче Пентаклите описват хора с много тъмна кожа, тъй че картата почти сигурно е Енциан като младеж. И по този ограничен от свойствата на картона начин Вайсман най-после може да е станал това, което първо е обикнал.
Кралят на Чашите, увенчава своите надежди и е красивият, справедлив, просветен крал. Ако ви е интересно къде се е дянал, потърсете сред преуспяващите учени, президентските съветници, символичните интелектуалци присъстващи на директорските съвети. Почти сигурно ще е там. Гледайте нагоре, а не долу.
Картата на неговото бъдеще, картата показваща какво ще се осъществи, е Светът.
Люнебургското поле разцъфтява, цялото в зелено и пурпур във всички посоки, земя и пирен, съзряващо изобилие…
Не. Беше пролет.
В поле, зад сечището и дърветата, стои последният кон, матово сребристосив, едва ли нещо повече от сбор от сенки. Някога обитаващите тези места езически германски племена са извършвали жертвоприношения с коне на своите древни церемонии. Впоследствие ролята на коня се е видоизменила от свещено жертвоприношение в слуга на властта. Към това време една голяма промяна вече започвала своята работа по Люнебургското поле, оформяла, заглаждала, размесвала със силни като вятъра пръсти.
Сега, когато жертвоприношението е превърнато в дейност политическа, в деяние на властелина, единствената грижа на последния кон е само как започва да духа вятърът този следобед: отначало се надига, усилва и опитва да се задържи така, да се залови за нещо, ала безуспешно… всеки път конят усеща сходен порив да се надига в сърцето му, в ъгълчетата на очите, на ушите, в мозъка… Накрая, когато вятърът задухва уверено, което съвпада с превалянето на деня, конят изправя глава и го обхващат силни тръпки — завладяват го. Опашката му замахва към ясната неуловима плът на вятъра. Жертвоприношението в дъбравата започва.
Според едно възникнало около ІV век агадическо предание1339, в мига, когато Авраам, на планината Мория, вдигнал нож да принесе в жертва сина си, Исаак видял преддверията на Трона. За практикуващия мистик получаването на видение и преминаването през преддверията едно след друго, е ужасяващо и твърде сложно преживяване. Необходимо е не само наизустяване на пароли и печати, не само физическа готовност, постигана с упражнения и въздържание, но също и надървена непоколебимост, която няма да омекне никога. Ангелите край вратата ще опитват да те изиграят, ще те заплашват, ще ти правят всевъзможни жестоки номера, за да те отклонят. Клипот, т.е. черупките на мъртвите, ще използват срещу теб цялата твоя любов към приятелите, които са преминали срещу теб, на другата страна. Ти си избрал действащия път и всяко колебание ще носи смъртна опасност.
1339
Агада („Описание“ — иврит) — един от най-важните юдейски писмени паметници. Агадическите писания (от І в. пр.Хр. до X в. сл.Хр.) обхващат народни приказки, драматични монолози, притчи, алегории, сентенции, афоризми, сатири, каламбури, писма, акростихове и др. — Б.пр.