Другият път е тъмен и женствен, в покорство и самозабрава. Исаак под ножа. Блестящото острие постепенно се разширява и превръща в коридор откъдето неудържимият Ефир подхваща душата. Герхард фон Гьол на операторската количка екзалтирано крещи и фучи из дългите коридори на Нимфенбург1340. (Нека го оставим тук, в неговия възторг, в неговата невинност…) Отпред се появява божествена неземна светлина, почти синя сред всичката позлата и кристал. Златарите са работили голи и с обръснати глави, за да може електростатичният заряд да задържи трептящия вараков лист те трябвало първо да прокарат четката по срамните си косми: в тези нижещи се в перспектива позлатени зали навеки ще блести и сияе гениталното електричество. Ала ние отдавна сме оставили безумния Лудвиг и неговата испанска танцьорка1341 да вехнат, чезнат и угасват на мрамора що проблясва коварно като сладка вода… това вече е отминало. Въпреки сетните жалки остатъци от неговата мъжественост и последните му стремления към възможността за вълшебство, изкачването към Меркаба1342 напредва необратимо…
Огромна бяла муха: втвърден от кръв или сперма еректирал пенис жужи в бяла дантела. Сватбеният костюм на момчето е от Мъртвешка Дантела. Свързаните му заедно гладки стъпала са в бели атлазени пантофи с бели фльонги. Зърната на гърдите му стърчат. Златистите косми по гърба му, сплавено германско злато, от бледо жълто до бяло, се спускат симетрично около гръбнака, лежат на тънички и завъртени дъги като извивките на пръстов отпечатък, като железни стърготини покрай магнитни силови линии. Всяка луничка или бенка е тъмна, прецизно разположена аномалия в силовото поле. На тила му е избила пот. Устата му е запушена с бяла велурена ръкавица. Днес Вайсман е проектирал отлично целия символизъм. Ръкавицата е женският еквивалент на Ръката на Славата, която апартаментните крадци използват, за да осветяват пътя си във вашия дом: свещ в ръката на мъртвеца, изправена както и ще се надигне цялата ви тъкан, когато езикът на вашата стопанка Смърт ви докосне възхитително за първи път. Ръкавицата е кухината и Ръката приляга в нея тъй, както 00000 е утробата, в която се връща Готфрид.
Да го напъха вътре. Не е Прокрустово ложе, но е пригодено да го побере. Двамата, момчето и Ракетата, са конструирани така, че да прилягат един към друг. Колко красиво е извита стоманената й задница… момчето се вмества отлично. Черният Агрегат и разположените по-високо възли и секции са скачени. Голите крайници на момчето в техния метален затвор се извиват сред тръбопроводи за гориво, окислител и парогазопроводи, силова рама на двигателя, балони за сгъстен въздух, изпускателна тръба за отработени газове, парогазгенераторна камера, резервоари, вентилационни канали, клапани… и един от тези клапани, една контролна точка, един датчик за налягане, е търсеният, истински клитор, пряко свързан с нервната система на 00000. Тя не би трябвало да е загадка за теб, Готфрид. Намери зоната на любовта, оближи я, нацелувай я… имаш време — остават още няколко минути. Течният кислород струи вледенен тъй близо до бузата ти, скелет от мраз, който ще те обгори до нечувствителност. Скоро ще се разгорят и пламъците също. Ще светне Пещта, за която те угоявахме. А ето го и сержантът, носи запалителния кръст, за да те възпламени за път. Войниците са застанали „мирно“. Подготви се, миличък.
Дали са му прозорче от синтетичен сапфир, десет сантиметра в диагонал, синтезиран от СИ Фарбен в 1942 година първоначално като кристал с гъбовидна форма с минимална добавка на кобалт, за да му придаде зеленикав оттенък, високо топлоустойчиво, прозрачно за повечето видими честоти. То леко деформира небето и облаците навън, но приятно, подобно на кръглите слюдени прозорци в прабабините времена, когато още не е съществувало листово стъкло.
Част от изпарения кислород минава през имиполексната обвивка на Готфрид. В едното му ухо хирургически е имплантиран миниатюрен репродуктор. Той блести като красива обица. Каналът за обмен на данни минава през системата за радиоуправление и известно време заедно с изпращаните до Ракетата команди за корекция на грешките, ще бъдат предавани и думите на Вайсман. Но обратен канал от Готфрид към земята няма. Точният момент на неговата смърт ще остане завинаги неизвестен.
Най-накрая след забележителна и безупречна кариера на въздишки „Мили Боже, ужасно закъсняхме!“ винаги с почти неприкрита подигравателна усмивка, привидно снизхождение, защото той разбира се никога не закъснява прекалено много, винаги има отсрочка, грешка на някой от некадърниците нает от Жълтоликия Враг, в най-лошия случай до тялото намират извънредно важна улика — сега, най-после, сър Денис Нейланд Смит ужасно, Мили Боже, ще закъснее.
1340
Дворецът на Лудвиг в Нимфенбург, Бавария. Лудвиг II Ото Фридрих Вилхелм Баварски (1845–1886). — Б.пр.
1341
Малка грешка. Не е бил „безумният Лудвиг“ (т.е. Лудвиг ІІ, който се е самоубил) а неговият дядо Лудвиг І (1786–1868) имал любовница, т.нар. „испанска танцьорка“ Лола Монтес, в действителност ирландката Мари Джилбърт. — Б.пр.