Супермен ще пикира с ботушите напред и ще кацне на безлюдна поляна, където от някакво инсталационно пусково устройство бавно капе масло през пробито уплътнение, извлечена от дърветата смола, горчива манна за този най-мъчителен прелет. Цветовете на суперменската пелерина ще повехнат от следобедното слънце, първите сиви нишки ще се появят в къдрите му. Измъчван от ужасна мигрена Филип Марлоу рефлекторно ще протегне ръка за плоската с ръжено уиски в джоба на сакото и ще тъгува за ажурните балкони на Бредбъри Билдинг.
Подводничарят и неговата многоезична банда ще се измъчват от повреда на батериите. Пластмасовият Човек ще се обърка между имиполексовите вериги, и тополозите из цялата Зона ще привършат средствата и ще прекратят изплащането на хонорарите му („идеално се поддава на деформиране“, наистина!) Самотният Рейнджър, разкървавил с шпорите бялата кожа на жребеца ще допрепуска вихрено, начело на рейнджърски отряд и ще завари своя млад приятел, наивния Дан, да се поклаща с пречупена шия от един клон. (Тонто, ако е рекъл Бог, ще навлече призрачната риза, ще намери някой поугаснал огън и ще клекне до него, за да наточи ножа си.)
„Ужасно късно“ изобщо не е било споменавано в радиопрограмите и комиксите за тези герои. В замяна на това за момент те изпитват усещането, че нещо със собствената им нормалност не е наред, но после всичко приключва, уф-ф, и те отново са в познатото русло, отново са с „Планетата всеки ден“. Да Джими, изглежда е станало в деня, когато попаднах на тази необичайност, няколко секунди абсолютна загадка… нали знаеш Джими, времето… странно нещо е времето… Ще има хиляди начини да забравят. Героите ще продължат живота си, ще им бъдат дадени някакви почетни длъжности, да надзирават развитието на младия способен и умен нов оперативен персонал на средно ниво в йерархията, и те ще наблюдават как системата им се разпада, ще виждат как тези необичайности започват да се случват все по-често и оповестяват поредното освобождаване от материята на демодираното време, и ще го нарекат рак и просто ще бъдат в неведение накъде вървят нещата и какво означава всичко това, Джими…
Напоследък той установява, че кучетата наистина му липсват. Кой би могъл да помисли, че Пойнтсман ще изпадне в сантименталност по няколко лигави псета? Но тук в Подминистерството всичко е толкова обезмирисено, безконтактно, неосезаемо. Известно време обезчувствяването подхранваше любопитството му. Известно време той ежедневно описваше най-старателно физиологическите промени в себе си. Но това бе под въздействието на спомена за Павлов, който дори на смъртния одър е описвал симптомите на своята болест до последната минута. При Пойнтсман това е само навик, ретро-сциентизъм1343: последно оглеждане назад към вратата за Стокхолм, която се захлопва навеки зад него. Вписванията започнаха да се разреждат, скоро престанаха съвсем. Той парафираше отчети, протоколи, упражняваше надзор. Пътуваше из други краища на Англия, после в други страни в търсене на нови млади таланти. От време на време долавяше в лицата на Мосмун и останалите рефлекс, за който никога не беше си позволявал да мечтае: търпимостта на властимащите към неудачника така и не успял Да Направи Своя Ход, или направил грешен ход. Разбира се, все още има моменти на творческо предизвикателство…
Е, да, сега той е бивш учен, и никога няма да проникне толкова Надълбоко, че да говори за Бога, няма да се превърне в посивял, румен, обаятелен и своенравен чудак, да дърдори високопарно от висотата на своето Лауреатско Звание… не, той ще бъде зарязан само с Причина и Следствие и останалия му стерилен медицински инвентар… неговите минерални коридори не блестят. В тях ще преобладава същата неутрална безименна тоналност от тук до централната зала, до идеално отрепетираната сцена, която Пойнтсман ще изиграе там, все пак…
Обратното броене, такова каквото го знаем, 10-9-8- и т.н., е било въведено от Фриц Ланг в 1929 година за филма Die Frau im Mond1344 на киностудията „Уфа“. Включил го в сцената с изстрелването, за повишаване на напрежението. „Поредният ми безподобен майсторски щрих“, както се изразил Фриц Ланг.